Работата на испанския Vox през 2023 г. послужи за свързване на ECR със съмишленици и организации в Латинска Америка.
Единствената консервативна партия в Испания е разработила цялостна международна програма, която я отличава от работата на другите партии в спектъра, като в същото време й отрежда значително място в опозицията.
Далеч сме от мисълта, че Vox има външнополитическа програма, насочена към Латинска Америка. Макар че работата ѝ с идеологически сходни партии в Европа заслужава внимание, инициативите на Vox в страните от така наречената „иберосфера“ (историческата и културна зона на влияние на Испания и в по-малка степен на Португалия) са най-значимите.
Днес Vox е третата по големина партия в Испания, непосредствено след Социалистическата партия (С&Д) и Народната партия (НП, ЕНП). В първия случай тя е помогнала за развитието на социалистическите движения в страните от Латинска Америка. Последният е пропуснал да противодейства на тези сили.
Vox запълва този вакуум с така необходимата работа за овладяване на силите, противоречащи на демократичните европейски ценности. Средството за осъществяване на международния ѝ дневен ред е мозъчният ѝ тръст Fundación Disenso. Сантяго Абаскал, лидерът на Vox, е председател на тази организация.
За малко повече от три години Disenso създаде широка мрежа от политици и организации на гражданското общество както от Латинска Америка, така и от Европейския съюз. Работата на организацията служи за свързване на парламентаристите и създаване на стратегически съюзи за борба с влиянието на Форума от Сао Пауло и Групата от Пуебла. Тези леви организации твърдят, че защитават прогресизма и ценностите на социалната справедливост. Въпреки това те не са нищо повече от свърталища на наркокомунистически диктатори като Николас Мадуро, семейство Ортега и техните бразилски и колумбийски мажоретки, съответно Лула да Силва и Густаво Петро.
Водещата инициатива на Disenso е Foro Madrid (Мадридският форум). Мисията на организацията включва ангажимента да защитава „свободата, демокрацията и върховенството на закона“.
„Мадридската харта“ е основополагащият документ на Foro Madrid. До края на 2023 г. повече от 400 парламентаристи от Европа и Латинска Америка ще го подпишат, включително видни членове на партии, свързани с ЕКР, като италианския министър-председател Джорджия Мелони. На другия бряг на океана неотдавна встъпилият в длъжност президент на Аржентина Хавиер Миле се откроява като един от подписалите Хартата.
Чрез Форо Мадрид Дисенсо, а оттам и Вокс, се превръща в опора срещу Форума в Сао Пауло и Групата от Пуебла – факт, който признава дори Педро Кастийо, хвърленият в затвора бивш ляв перуански президент, който направи опит за преврат.
Работата на Disenso в Латинска Америка е осезаема. Те са регистрирани като международни наблюдатели на почти 10 общи и регионални избори в Латинска Америка. Тяхното присъствие по време на изборите осигури на международната общност легитимност и необходимите гаранции за тези изборни процеси.
В допълнение към мрежата от парламентаристи над 18 хил. политици, бизнесмени и лидери на гражданското общество са подписали „Мадридската харта“.
С тази си дейност Vox се опитва да свърже европейските партии с латиноамериканските политически групи, които се борят срещу посегателствата срещу върховенството на закона от страна на диктатурите в региона и техните съюзници.
Влиянието на Форума в Сао Пауло и на Групата от Пуебла надхвърля границите на Латинска Америка. Те имат връзки и, както се твърди, финансират европейски политически партии. За никого не е тайна възхищението на испанския вицепремиер Йоланда Диас от венецуелския режим, например.
Бившият испански премиер социалист Хосе Луис Родригес Сапатеро се превърна в един от основните посланици на тези режими. Наред с честите му пътувания до Китай се повдигат много въпроси за лоялността на европейските социалистически партии.
Макар че социалистическата вълна се обръща назад с неотдавнашните победи на свободата в Аржентина, Еквадор и Парагвай, все още има какво да се направи, за да се овладеят Форумът от Сао Пауло и Групата от Пуебла. Тяхната мрежа и влияние (както в Латинска Америка, така и в Европа) не бива да се подценяват. Ето защо подкрепата на борбата за свобода, демокрация и върховенство на закона се превръща във въпрос на оцеляване за нашия начин на живот.