Subscribe
Миграцията е сложен феномен, който винаги е имал значително и често отрицателно въздействие върху Европа. През последните десетилетия тя все повече се разглежда като европейска дейност, тъй като политиките и икономиките на европейските страни са силно повлияни от миграционните потоци. Добре известно е, че една от основните причини за миграцията в Европа е търсенето на по-добър живот или икономически възможности. Много мигранти от развиващите се страни идват в Европейския съюз в търсене на работа, по-висок стандарт на живот и лична сигурност. Въоръжените конфликти, политическото или етническото преследване и изменението на климата карат друга категория мигранти да търсят убежище в Европа.
Въздействието на миграцията върху европейските страни, а оттам и върху държавите-членки на ЕС, е сложно и нееднозначно. От една страна, мигрантите осигуряват налична работна ръка и културно разнообразие, като по този начин допринасят за икономическия растеж и културното обогатяване на европейското общество. От друга страна, съществуват опасения относно интеграцията на тези мигранти в обществото, конкуренцията за работни места и ресурси, както и националната сигурност. Добре известно е, че голяма част от мигрантите отказват да се интегрират в обществото на страните, в които търсят убежище, като създават малки културни анклави на страните си на произход. Тези малки анклави със сигурност ще се разширяват и през следващите 10-20 години, предвид факта, че раждаемостта сред мигрантите е много по-висока от тази на гражданите на ЕС, ще станем свидетели на междукултурни конфликти между гражданите на държавите-членки и тези, които са били осиновени чрез молби за убежище.
За да управляват миграционните потоци, Европейският съюз и държавите членки прилагат различни политики и мерки, но за съжаление те често се оказват неефективни. Те включват споразумения за реадмисия със страните на произход, създаване на европейски агенции и институции, посветени на управлението на миграцията, като Frontex и EASO, и разработване на общи политики в областта на убежището и имиграцията. Въпреки това между държавите членки, тук имаме предвид южноевропейските и северните държави, съществуват напрежения и различия по отношение на начина на управление на миграцията, което доведе до някои конфликти и разминавания в политическите подходи.
Въпреки усилията за овладяване на миграцията, въпросът продължава да бъде обект на интензивни дебати и безпокойство в Европа. Възходът на десния екстремизъм и национализъм в някои държави членки отчасти се подхранва от опасенията за миграцията и от усещането, че правителствата не успяват да се справят ефективно с този проблем. Миграцията със сигурност може да се разглежда като европейско дело, предвид сложността и мащаба на нейното въздействие върху страните в Европа. Едно нещо, което членовете на ЕП трябва да разберат, е, че интегрираният и съвместен подход на европейско равнище е наложителен за ефективното управление на този въпрос и за осигуряване на плавната интеграция на мигрантите в европейското общество. Ето защо законодателството в областта на убежището в ЕС трябва да се разглежда в средносрочен и дългосрочен план, а не само като еднократна мярка за всяка вълна от мигранти, пристигащи на границите на ЕС.
Близо един милион мигранти търсят убежище в ЕС всяка година
Последните официални статистически данни за миграцията и молбите за убежище в Европейския съюз са за 2022 г. От общо 447 033 117 души население в 27-те държави членки през 2022 г. са регистрирани 965 665 молби за убежище, което е три пъти повече, отколкото преди 10 години.
Пикът на молбите за убежище на равнище ЕС беше отбелязан през 2015 г. с 1 322 850 молби и през 2017 г. с 1 260 930 молби, което се дължи на сирийския конфликт. Без да вземаме предвид официалните данни за молбите за убежище през последните две години, тъй като те все още не са изчислени количествено, можем да кажем, че за периода 2012-2022 г. са регистрирани 8 169 050 молби за убежище, което означава, че в Европа пристигат повече от 800 хил. мигранти годишно. Начело на страните от ЕС, към които са насочени тези мигранти, са Германия (243 835 молби), Франция (156 455 молби), Испания (117 945) и не на последно място Австрия (112 245 молби). Най-непривлекателните страни за мигрантите са Унгария (45 молби), Словакия (545 молби), Латвия (620 молби). Мигрантите, пристигащи в Италия и Гърция – основните входни точки за влизане в ЕС по южния маршрут, по някакъв начин успяват да продължат пътуването си към Австрия и Германия, без дори да бъдат регистрирани на външната граница на ЕС. Австрийски дипломати твърдят, че проблемът с миграцията разтърсва из основи Европейския съюз. Те поставят под въпрос нейното бъдеще и сплотеност. Заедно с Германия Австрия е една от страните в ЕС с най-голям брой молби за убежище през последните години.
Какво доказват тези данни? На първо място, южноевропейските страни, които са основният източник на мигранти за влизане в ЕС, не са толкова привлекателни за мигрантите, тъй като те предпочитат страни, чиято социална система ги облагодетелства. Закономерно възниква въпросът колко и докога страните от ЕС ще поемат разходите за тези мигранти, като поставят в неравностойно положение собствените си граждани?
ЕС трябва да разбере, че миграцията не е само италиански, гръцки или испански проблем, а европейски. Добре известно е, че в Брюксел се водят спорове между Европейската комисия и Европейския парламент относно жеста на председателя Урсула фон дер Лайен, която по време на преговорите си в Тунис през юни и юли миналата година отпусна средства на ЕС в размер на около един милиард евро, без да се консултира с Парламента и държавите членки. Със споразумението с Тунис се очаква северноафриканската държава да задържа мигранти в замяна на икономическа помощ. Охраната на външните граници на ЕС може да се разглежда като европейско решение. Военноморските мисии на ЕС, които наблюдават Средиземно море и се опитват да попречат на мигрантите да напуснат Северна Африка, често се сблъскват с неправителствени организации за защита на правата на човека. Тези неправителствени организации, които са доста добре финансирани, също така патрулират по маршрутите на мигрантите, които спасяват от морето и разтоварват в южните пристанища на ЕС. Много страни от ЕС нямат споразумения за реадмисия със страните на произход на търсещите убежище, поради което броят на хората, които могат да бъдат депортирани, е сравнително малък. Опитите на мигрантите да достигнат Европа през Средиземно море често завършват с трагедия, след като препълнените лодки, в които се намират, потъват.
Проблемът с нелегалната миграция в ЕС от консервативна гледна точка
Първият подход от консервативна гледна точка към проблема с мигрантите би бил да се укрепят външните граници на ЕС, за да се предотврати влизането на нелегални мигранти. Това ще включва засилване на сигурността на границите чрез използване на модерни технологии, увеличаване на ресурсите за патрулиране и разширяване на инфраструктурата за сигурност по границите на ЕС. Важна роля в новия законодателен орган на ЕП ще играят евродепутатите с консервативни доктрини. Те биха могли да насърчават по-строги политики за връщане и реадмисия на нелегалните мигранти в страните им на произход или транзитно преминаване. Под тези политики разбираме както разработването на по-строги закони на равнище ЕС, така и договарянето на двустранни или регионални споразумения с други държави за улесняване на процеса на връщане и намаляване на броя на незаконните мигранти, които остават в ЕС.
Приемането и разпределянето на бежанци, мигранти и лица, търсещи убежище, е най-спорният въпрос в ЕС вече повече от десетилетие. Консервативен подход към този въпрос би могъл да бъде преразглеждането и ограничаването на критериите за предоставяне на убежище, за да се ограничи броят на хората, на които се предоставя убежище. Това би могло да включва по-строга оценка на молбите за убежище и по-голямо внимание към хората, които наистина са преследвани по политически, религиозни или етнически причини. Ако погледнем от гледна точка на европейския консерватизъм, политическите лидери биха могли да подкрепят политики, които насърчават сигурността и социалната интеграция на законните мигранти в Европейския съюз. Социалната интеграция на законните мигранти може да включва прилагането на задължителни програми за интеграция, включително езикови и културни курсове, както и мерки за насърчаване на европейските ценности и зачитането на закона. С други думи, ако дойдете в моята къща (страна), ще спазвате правилата на къщата, индивидуалните ми ценности, собствеността ми и всички мои граждански права. Ако не ви харесва, сте свободни да се върнете там, откъдето сте дошли, без да ме принуждавате като гражданин да поемам разходите за вашата издръжка.
Наскоро ЕС обяви пакет от 7,4 млрд. евро за финансиране на Египет, за да се спре потокът от мигранти от Северна Африка към Европа. Със споразумението отношенията на ЕС с Египет се превръщат в „стратегическо партньорство“. Предложеното финансиране включва 5 млрд. евро под формата на преференциални заеми и 1,8 млрд. евро под формата на инвестиции. Други 600 млн. евро ще бъдат предоставени под формата на безвъзмездни средства, включително 200 млн. евро за управление на миграцията.