Subscribe
Миграционната криза ескалира, но ЕС не успява да предложи обща позиция, както показва последната среща на министрите на вътрешните работи на ЕС. Макар че незаконните потоци, които се разтоварват на южните брегове на Съюза, са се увеличили значително в сравнение с предишни години, перспективите за развитие изглеждат много по-лоши, а не по-добри.
Африканската политика напоследък е подложена на редица предизвикателства, които подчертават и са резултат от десетилетията на недалновидно недостатъчно ангажиране на Европа с континента. В други страни социалните вълнения вероятно ще се разраснат заради повишаването на цените и недостига на храна, за което Русия с готовност допринася, като блокира износа на зърнени храни от Украйна. Не на последно място, Африка е все по-засегната от неблагоприятните промени в климата, въпреки че допринася за по-малко от 5% от световните въглеродни емисии. Като се съберат всички тези фактори, лесно може да се заключи, че настоящата криза може да продължи да се задълбочава, ако не се предприемат пропорционални коригиращи действия на равнището на Съюза.
Липсата на лидерство в ЕС подхрани предизборния дебат, разглеждан най-вече през призмата на споделянето на тежестта, тъй като нелегалните мигранти обикновено кацат на южния фланг на Съюза – как да се поделят разходите за това. По-важните въпроси за това колко капацитет има ЕС да интегрира, а не само временно да приема новопристигащите мигранти, какъв е необходимият набор от умения и т.н., т.е. за правилна миграционна политика, станаха второстепенни, ако изобщо бяха поставени.
В тази ситуация министър-председателят на Италия Джорджия Мелони и председател на ЕКР се опитва да запълни празнината чрез стратегия в три направления. Тя води разговори с Тунис – страна, която има свои собствени предизвикателства, но от която тръгват последните вълни от мигранти, с цел намиране на общи позиции. За целта тя се опита да привлече на най-високо равнище многостранни институции като МВФ и Европейската комисия.
В кратки срокове към нея се присъедини и председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен, която посети Тунис, а неотдавна и малкия, но изключително важен остров Лампедуза, на който кацат много от тези отчаяни нелегални мигранти. Това едва ли е национален подход, но е подход, който отчита политиката на място и необходимостта от по-широкообхватно решение, основано на ЕС. Вярно е, че може да се получи или не. Но ако това не е така, никой не може да твърди, че тя не се е опитала.