Минимални условия за мир в Украйна

Представители на най-високо равнище от близо 100 държави от цял свят участваха в срещата на върха в Швейцария на 15-16 юни – първата среща на световни лидери, посветена на постигането на мир в Украйна. Големите отсъстващи от срещата бяха, както се очакваше, Русия и нейният основен съюзник Китай. В отсъствието на представители на Кремъл, както се очакваше, разговорите имаха малко конкретно въздействие върху прекратяването на войната. Въпреки това на Украйна, която планира да укрепи военната си промишленост, беше обещана допълнителна помощ от САЩ в размер на 1,5 млрд. долара. Средствата ще бъдат използвани главно за развитие на енергийния сектор и за справяне с хуманитарни проблеми.

Все пак следва да се отбележи, че от 93 участници 80 подкрепиха текста на заключителната декларация на срещата на върха за мир. Сред страните, които не подписаха документа, са шестте членки на Г-20, представляващи водещите икономики в света – Бразилия, Мексико, Саудитска Арабия, Южна Африка, Индия и Индонезия, както и Армения, Бахрейн, Тайланд, Либия, Обединените арабски емирства, Колумбия и Ватикана.

Участниците в тази първа среща на върха за мира в Украйна, на която не присъства Русия – основният участник в конфликта, който започна военната агресия – призоваха в съвместната си декларация за „участие на всички страни“ в конфликта в усилията за прекратяване на военните действия. В заключителния документ на срещата се разглеждат въпросите на ядрената безопасност, продоволствената сигурност и обмена на затворници. Според италианския министър-председател Джорджия Мелони трите въпроса – ядрената безопасност, продоволствената сигурност и размяната на затворници – са „минимални условия“ за преговори с Русия.

Уставът на ООН и „зачитането на териториалната цялост и суверенитет могат и ще служат като основа за постигането на всеобхватен, справедлив и траен мир в Украйна“, се казва в документа. Подписалите заключителната декларация, приета след двудневната среща, също така призоваха „териториалната цялост“ на Украйна да бъде в основата на всяко бъдещо мирно споразумение. В текста на документа, видян от Ройтерс, се потвърждават „принципите на суверенитет, независимост и териториална цялост на всички държави, включително Украйна“.

„Вярваме, че постигането на мир изисква участието на всички страни и диалог между всички страни. Ето защо решихме да предприемем конкретни стъпки в бъдеще в горепосочените области, като увеличим участието на представители на всички страни“, се казва още в документа.

В него се подчертава също, че „продоволствената сигурност в никакъв случай не бива да се милитаризира“, тъй като нахлуването в Украйна, един от основните износители на зърно в света, имаше драматични последици за доставките в няколко страни по света. Последствията се отразиха и на износа на торове, както на украинския, така и на руския. В заключителния документ на срещата се призовава и за освобождаването на всички военнопленници, както и на „незаконно депортираните украински деца“.

Швейцария се съгласи да бъде домакин на срещата по молба на украинския президент Володимир Зеленски. Той отправя искането си към официалните лица в Берн в контекста на представянето на мирния план от десет точки в края на миналата година. Но преговорите в швейцарския град Бургенсток на 15-16 юни не следват твърде точно плана на Зеленски. И тогава киевският лидер обяви, че подготвя нов план, който да бъде съгласуван с всички световни лидери.

„За нас е много важно да представим план за прекратяване на войната“, заяви Владимир Зеленски след срещата в Бургенсток.

„Не искаме да удължаваме тази война и трябва да постигнем справедлив мир възможно най-скоро“, допълни украинският президент, който настоя, че страната му трябва да укрепи военната си промишленост, защото „Русия разбира само силата и уважава само силните“.

Преди началото на конференцията швейцарският президент Виола Амхерд заяви, че целта на конференцията е да се създаде „платформа за диалог“, за да се обсъдят първите стъпки, необходими за постигането на мир в Украйна. Много правителства благодариха на Швейцария за организирането на конференцията, подчерта Амхерд. Тя допълни, че това е процес, който се подкрепя от всички, за да се постави основата „за бъдеща мирна среща на върха с руско участие“.

Русия още от самото начало обяви, че няма да участва в конференцията в Швейцария. Отсъствието му насърчи съюзнически сили като Китай да обявят, че мирните преговори не могат да проработят в такъв формат, че те ще проработят само ако в тях участват Русия и Украйна. Пекин, както и Бразилия, също заяви, че трябва да се проучат други възможности за преговори, за да се постигне мир в Украйна.

В навечерието на конференцията германското правителство настояваше Китай да вземе участие, но настояването му остана без отзвук. В крайна сметка германският канцлер Олаф Шолц изрази надежда, че в Швейцария може би ще бъде намерен начин да се постави началото на процес, в който един ден ще участва и Русия. Когато настъпи подходящият момент.

„Засега Русия и нейните лидери не са готови за справедлив мир. Това е факт“, настоя Зеленски в края на конференцията в Бургенсток.

Според него преговорите с Русия могат да започнат още утре, но само ако тя се изтегли от Украйна.

Руският президент Владимир Путин е готов да преговаря

В реч пред служители на руското външно министерство Владимир Путин обеща да разпореди незабавно прекратяване на огъня, ако Украйна изтегли войските си от четирите си провинции, за които претендира Русия, и се откаже от стремежа си да се присъедини към НАТО. Той подчерта, че за да седне на масата за преговори, Украйна трябва да стане „неутрална страна“ извън военните блокове и неядрена – тъй като разполага с най-голямата атомна електроцентрала в Европа (!).

„Украинските войски трябва напълно да се изтеглят от цялата територия на Донецката и Луганската народна република, както и от Херсонска и Запорожка област (анексирани на хартия – бел. ред.) Тогава ще бъдат възможни преговори (за мир)“, заяви лидерът на Кремъл.

В отговор на това министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви в петък, че Владимир Путин не е в състояние да поставя условия на Украйна за прекратяване на войната.

„Няколкостотин хиляди войници са ранени и убити в тази несправедлива и непровокирана инвазия. Той би могъл да я прекрати още днес, ако реши да го направи. И ние го призоваваме да го направи и да напусне суверенната територия на Украйна“, каза Остин.

Все пак Украйна получи добри новини в Бургенсток. Представителката на САЩ Камала Харис обяви 1,5 млрд. долара помощ за Украйна, главно за енергийния сектор и за решаване на хуманитарни проблеми. Една трета от сумата – 5 млрд. долара – са допълнителни средства, предназначени за енергийния сектор. Други 324 млн. долара идват от предварително обещаната финансова подкрепа и следва да бъдат насочени към възстановяване на енергийната инфраструктура. Останалата част от средствата са предназначени за продоволствена помощ, здравни услуги, граждански подслон, вода, канализация и хигиенни услуги за украинското население.

Президентът на САЩ Джо Байдън не присъства в Швейцария на срещата в Бургенщок, но се срещна с Володимир Зеленски на срещата на върха на Г-7 в Италия, където двамата подписаха двустранно споразумение за сигурност. Според анализатори решението е взето на фона на опасенията, че ако в Белия дом се настани нов лидер, а именно републиканецът Доналд Тръмп, подкрепата на САЩ за Украйна и участието на големия им съюзник от другата страна на Атлантическия океан във войната ще намалее значително в близко бъдеще.

Доналд Тръмп заяви, че ако спечели тазгодишните президентски избори, ще сложи край на руско-украинската война. Лидерът на републиканците се стреми към план, според който НАТО няма да се разширява на изток. Тъй като САЩ са изправени пред исторически ръст на външния дълг, набирането на военнослужещи намалява, а индустриалната база изостава от тази на Русия и Китай, „радикалното преориентиране“ на НАТО е неизбежно. С други думи, присъединяването на Украйна и Грузия към Северноатлантическия алианс ще бъде изключено в бъдеще. Доналд Тръмп твърди, че е готов да обсъди с лидера на Кремъл каква част от украинската територия ще остане под руски контрол, както и да принуди Украйна да се откаже от Крим и Донбас, които в момента са под руска окупация.