Младите хора и университетите: каква е връзката между тях през 2022 г.?

През годините отношенията между младите хора и университетите претърпяха няколко метаморфози. Преди около тридесет или четиридесет години университетското обучение се възприемаше от обществото като път с ограничен достъп; отчасти поради икономически причини, отчасти поради това, че влизането в света на труда имаше различни критерии, така че в много случаи посещаването на допълнително обучение можеше да не е необходимо. От друга страна, днес притежаването на определена диплома изглежда важен елемент за навлизане в работната среда. Трябва да се добави, че университетската система се е променила значително. В Италия например с реформата на университетите, продиктувана от Указ 270/2004, се стигна до разделяне на бакалавърска степен, която е тригодишна, и магистърска степен от второ ниво: всъщност едноцикловата степен от 5 години беше премахната, с изключение на някои факултети като право, фармация, архитектура и медицина. Освен това образователните предложения са се увеличили значително, което се дължи и на нуждите на пазара на труда. Развитието на дигиталните професии през последните години означава, че процесът на обучение става по-подробен; едновременно с това часовете се оформят така, че да бъдат по-интерактивни; по този начин преподавателите трябва да изследват нови светове и нови начини на преподаване. Нека разгледаме и програмите за обмен като „Еразъм“, които разширяват хоризонтите: момичетата и момчетата могат да пътуват до други държави, за да повишат уменията си по отношение на предмета на обучението, но също и по отношение на чуждия език и отношенията с връстници от различни култури.

Тази предпоставка дава представа за това колко сложен и променящ се е университетският свят и как се е променил подходът на студентите към избора на продължаване на обучението им.

Университети: критични фактори за италианските университети

В XXIV доклад на AlmaLaurea – Италианския междууниверситетски консорциум – за профила и професионалното състояние на завършилите през 2022 г. е установено, че студентите от 77 университета дават положителна оценка на посещавания университет, като 88,8 % от завършилите казват, че са доволни от отношенията си с преподавателите; 72,8 % потвърждават, че биха избрали отново курса на обучение, който са поели. Заслужава да се отбележи също, че в световната класация на университетите QS за 2023 г. цели 41 италиански университета се нареждат сред първите 1418 с много интересни резултати. Politecnico di Milano, например, получи 139 точки, Alma Mater Studiorum di Bologna – 167, а La Sapienza di Roma – 171.

Ако се спрем само на тези данни, картината на италианските университети не изглежда никак розово. Разглежданите показатели обаче не са единствените, които определят образователния път, и не дават пълна картина на настоящата ситуация. Данните от доклада на Евростат от юни миналата година показват, че висшето образование в страните членки на ЕС се развива все по-добре. Има едно „обаче“. В Италия има само 28% висшисти, което е далеч от средното за Европа. Да уточним: в някои държави, като Ирландия, този процент достига 62 %. Друг фактор, който трябва да се вземе под внимание: повече от половината държави членки са увеличили с 45 % дела на студентите на възраст 25-34 години, които са завършили висше образование, като тази цел е поставена от Европейската общност за постигане до 2030 г. Все пак, за да се разбере размерът на разликата, трябва да се посочи следното число: завършилите висше образование в Италия – 20,1 %, средно за Европа – 32,8 %.

Що се отнася до сравненията с други държави, заслужава да се отбележи, че в Италия има един от най-високите данъци върху университетите и освен това, в сравнение с други държави, се предоставят едни от най-слабите интервенции за правото на обучение в Европа. По-долу са дадени примери за добродетелна намеса от страна на правителствата: в скандинавските страни, с изключение на Норвергия, обучението е безплатно, а в действителност се предоставят стимули, за да се доближат младите хора до университетския свят.

Завършваме този размисъл, като разглеждаме резултатите от последните приемни изпити за Медицинския факултет. Половината от учениците, които се явиха на теста, дори не постигнаха минималния резултат. Затова трябва да се запитаме защо. Какво трябва да се промени?

Защо е разликата с други държави? Какво трябва да се промени?

За да отговорим на този въпрос, трябва да уточним, че за това допринасят няколко фактора: инвестициите, управлението на благосъстоянието, икономическите условия на студентите, структурата на университетската система и други културни елементи. Притеснението е, че макар и да разполагаме с много ценни университети, техният потенциал остава неизползван, а това подкопава връзката между младите хора и висшето образование. Според данните, предоставени от Almalaurea и съдържащи се в гореспоменатия доклад, завършилите колеж имат по-голям шанс да намерят подходяща работа. От друга страна, постепенно се наблюдава отдръпване от ученето: нараства броят на NEETs, сегашното финансово положение често не позволява на семействата да запишат децата си в колеж, в някои случаи образователните предложения не са ясно представени, а младите хора, току-що завършили гимназия, се оказват объркани, когато трябва да направят важен избор. При тези предпоставки се оказва, че е необходимо цялостно преразглеждане на всички онези елементи, които водят до такова недоволство; необходима е сериозна промяна по същество и в конкретика, както и сериозна дискусия.

The text was translated by an automatic system