Subscribe
В Свещеното писание научаваме, че Вавилонската кула е предизвикала многоезичието като божествена санкция и като средство за разпръскване и разделяне (Битие 11:1-9). Няколко века след това латинският език се превръща в лингва франка в Западна Европа, докато гръцкият остава такъв в източната част на стария ни континент.
Падането на двете римски империи бележи официалното разпространение на местните езици, а дори Римокатолическата църква изоставя свещения си език за отслужване на месата след Втория ватикански събор през 60-те години на ХХ в., поради радикалната реформа, която папа Павел VI налага и с която се полемизира и досега.
В унисон с подобна вавилонска тенденция Европейският съюз провъзгласява принципа на многоезичието в член 41, параграф 4 от Хартата на основните права, според който гражданите имат право да използват всеки от официалните езици, за да общуват с институциите на ЕС, а институциите трябва да отговарят на същия език. Въпреки това английският, френският и немският език се смятат за работни езици от мощната централизирана институция – Европейската комисия, и по този начин им се дава приоритетен статут; английският език де факто се е превърнал в новата лингва франка в Европейския парламент, като повечето заседания и всички технически срещи между съветниците се провеждат на този германски език.
Преди една година отдел „Политика в областта на правата на гражданите и конституционните въпроси“ на Европейския парламент публикува проучване, поискано от неговата комисия по петиции (PETI), озаглавено “ Езиково и културно многообразие – малцинствените езици и езиците на малцинствата като част от европейското езиково и културно многообразие„.
Тезата на доклада е, че през последните три десетилетия употребата на т.нар. „малцинствени и малцинствени езици“ е намаляла, което бележи ерозия на културното многообразие и дори на присъствието на малцинствата в Съюза.
Представени са две проучвания на случаи: Южен Тирол и областта Ладин, които се пресичат взаимно. Политиката, прилагана в Южен Тирол от 1972 г. насам, е представена като голям успех. Съчетаването на немски и ладински с италиански език в училищата и публичната администрация, както се твърди, показва връзка както с нарастването на общото население, така и с нарастването на определени групи от хора, считани за немци, ладинци и други. Въпреки това проучването не разполага с конкретни данни за италианците, говорещи тези два малцинствени езика (немски и ладински) или друг език.
В Европейския съюз има 25 официални държавни езика и още над 28 малцинствени (недържавни) езика. Малцинствата са 7% от населението на ЕС. Освен тези езици, както официалните държавни, така и малцинствените, съществува и „трънливият“ въпрос за диалектите, които са изрично изключени от закрила по силата на член 1 от Европейската харта за регионалните или малцинствените езици (ратифицирана от 16 държави-членки) и на различни национални разпоредби. В Испания такъв е случаят с астурско-леонеския и наваро-арагонския език. Според проучването каталонският език се говори от 9,8 милиона души в Испания, докато испанските баски са 677 000. Проучването забравя да изтъкне данните за говорещите галисийски език, което е доста изненадващо, тъй като това е третият език без гражданство в Испания; в приложението се обяснява, че има два милиона галисийци, от които може да се предположи, че мнозинството говорят галисийски в някаква степен на компетентност.
Въпреки данните от проучването за броя на говорещите каталонски и баски език, в текста се казва, че получаването на възможно най-точна информация за броя на говорещите малцинствени езици и техните езикови умения е заключение, което трябва да се преследва.
Друго заключение е агенциите на ЕС да допринесат за финансирането на специални курсове за възрастни за изучаване на малцинствени езици. Въпреки това досега това не е било приоритет на агенциите на ЕС, а по-скоро е било предоставено на публичните национални органи в сътрудничество с частни партньори.
Източник на изображението: Paul Marina Travel