Subscribe
Погледът на държавите-членки на ЕС, както и на правителствата по света, със сигурност е насочен към датата 2 април 2025 г. Според Белия дом всъщност на този ден ще започнат да действат реципрочните мита, наложени от президента Тръмп, в допълнение към митата, определени на 25 % за Канада и Мексико. Говорейки за този пасаж, магнатът през последните дни използва социалната мрежа Truth, за да мобилизира своите поддръжници, говорейки за 2 април като за момента, в който Съединените щати („скъпата стара Америка“) ще могат да си върнат „парите и уважението“. В различни анализи, разпространени през последните седмици, се говори за тези мита като за мярка, която ще бъде част от новата система на отношенията на САЩ със стария континент, която американският президент изглежда иска да установи. По-специално се говореше за инструмент, който от гледна точка на САЩ може да бъде от полза за американската икономика в светлината на все по-нарастващата глобална нестабилност. Климат на несигурност, със сигурност свързан с големи международни кризи като конфликта между Русия и Украйна и този в Газа, но също така свързан с инвестиции – не само икономически, но и на влияние – в технологии и суровини, преди всичко редкоземни. Всъщност не бива да се забравя, че част от диалога между Съединените щати и Украйна се основаваше именно на възможностите за експлоатация на находищата в Киев. Това е богат набор от фактори, не изцяло икономически, които биха допринесли за стратегията на магната в средносрочен и дългосрочен план. При този сценарий трябва да се вземе предвид ролята, която Китай би могъл да играе на пазарите, особено ако някои държави – членки на ЕС (и не само), се върнат към настойчивия поглед на Изток.
ЕВРОПА И ТАРИФИТЕ
Междувременно през последните дни няколко индикации накараха анализаторите и пресата да съобщят за това, което би могло да бъде „гъвкав“ подход към митата от страна на Съединените щати. Възможно е да има изключения по отношение на конкретни продукти, пазари или дори суровини, но списъкът на тези особености (въпросът е също дали те ще бъдат национални или общи) все още не е известен и вероятно няма да бъде изяснен преди самия 2 април. Точно поради тази причина Европейският съюз засега избира по-предпазлив подход, като изчаква началото на митата, наложени от Тръмп, и след това не бърза (говори се за две седмици) да обяви и започне всички възможни икономически контрамерки. Трудността на този етап е ясна и тя е свързана с възможността да се говори с един глас в такава чувствителна област като износа и икономическите мерки на отделните държави. Разбира се, да се заложи всичко на истинско „стена до стена“ със Съединените щати със сигурност не е най-прозорливият ход. Особено ако се замислим за икономическите данни и международните проблеми, които тежат на Европа. Едно втвърдяване в чисто идеологически план, една битка на задължения и контразадължения срещу все още историческия съюзник на Европа, не би довело до нищо конкретно. В най-лошия случай би имало истински ефект на доминото върху митата. Всъщност, ако си представим производството и продажбата на прецизна машина, която може би се използва в гражданската, технологичната или медицинската област, ще се сблъскаме с късо съединение от мита и контрамита. Можем да си представим, че тази машина се произвежда в САЩ и се изнася в чужбина, но в процеса на нейното конструиране вече може да са направени няколко разходи, произтичащи от толкова много мита. Металът например може да идва от Канада; представете си чип, който се предлага на азиатския пазар, или европейско ноу-хау в областта на дизайна и софтуера. Крайната експортна цена на тази машина би съдържала митата, прилагани от САЩ към чуждестранните доставчици, в допълнение към митата, които ЕС би могъл да наложи на САЩ. Окончателен баланс, който може значително да увеличи крайната цена на продукта. Даденият дотук пример се отнася до високите технологии, но подобен път може да се очертае почти за всички пазари и продукти, които биха могли да попаднат под действието на митата, наложени от Тръмп. Поради тази причина все повече държави, макар и да не искат да се отдалечават от отношенията със своя трансатлантически съюзник, започват да се оглеждат за други пазари, отваряйки се за нови пътища и партньорства, които тепърва ще се изграждат и определят. Меркосур, страните от Персийския залив, както и индийският пазар, със сигурност са местата, към които европейските кантори мислят да насочат икономическите си отношения, особено ако след 2 април световният икономически сценарий бъде силно повлиян от действията, предприети от Съединените щати.
ИТАЛИАНСКИЯТ ПОДХОД
На фона на идеологическия сблъсък между двете страни на Атлантическия океан и на гласовете на онези, които биха искали да издигнат още по-висока стена около държавите членки на Европейския съюз, италианският подход към тази криза е именно опитът да се открият нови пазари (без да се забравят миналите отношения) за пазара „Произведено в Италия“. Ако се вгледаме в изявленията на италианския външен министър Антонио Таяни от последните дни, ще видим, че той неколкократно е подчертавал, че в тази деликатна ситуация предпазливостта, дори и преди да се демонстрират мускули, е пътят напред. Следователно идеята е да се защитят и предпазят предприемачите и продуктите, така че нивата на износа да не спаднат дотолкова, че да изпаднат отново в криза. Същевременно маргиналността в тази игра не може да се изплати, а заемането на централна роля в бързо променящия се международен контекст може да бъде печеливш подход. Независимо от действията, които италианските предприятия могат да предприемат, за да отговорят на тази евентуална нова криза, като могат да разчитат на респектиращ актив и ноу-хау на международната сцена, италианското правителство се опитва да определи нови пазари и нови възможности на пазара, чиято стойност на износа е приблизително 623 млрд. евро годишно. Следователно погледът е насочен към алтернативни – макар и не изключителни – пазари на този на Съединените американски щати, който е обект на (може би) твърде тежки мита. Тъй като износът е важна част от националния брутен вътрешен продукт, Италия и другите държави-членки на ЕС със сигурност имат задачата да подготвят адекватен отговор на икономическите политики на САЩ, отговор, който да съответства на международните ангажименти. Това би могло да се направи с оглед на износа за пазари извън Европейския съюз и алтернативни на тези на САЩ. В тези политики биха могли да се разпознаят големи възможности и много висок и неизползван икономически потенциал, които биха могли да върнат страните от ЕС към разговори със САЩ с различен подход. Разбира се, това не означава, че отношенията с Тръмп и американската икономика трябва да се прекратят. Това нито е възможно, нито е желателно. Вниманието на италианската икономика – и на останалите държави членки – обаче трябва да се насочи към други държави като споменатите Индия, Канада, Саудитска Арабия или Мексико, които магнатът така злослови. Проучването на тези икономически реалности в рамките на италианското правителство вече е започнало и беше в центъра на неотдавнашната среща във Вила Мадама, председателствана от министър Таяни. Целта, въпреки възможната криза, която се вижда, е да се повиши нивото на износа на италианско производство до историческия праг от 700 милиарда евро до края на мандата на премиера Джорджия Мелони. Предизвикателната цел, особено в този момент, италианското правителство търси преди всичко в нови сътрудничества и в стимулиране на износа към нови и развиващи се пазари, където няма да тежат никакви мита или идеологически пречки. Само по този начин датата 2 април може да се превърне във възможност за растеж, дори преди началото на нова строга криза.