Subscribe
Европейският съюз иска да покаже, че може да се справи с два сериозни конфликта – този в Украйна и този в Близкия изток – едновременно, но е почти невъзможно, поне в момента, да покаже, че 27-те лидери на държавите членки могат да говорят с един глас, когато става дума за настоящия сложен геополитически контекст и за актуалните въпроси. Това изглежда е изводът от есенната среща на върха в Брюксел, в чийто дневен ред беше включено развитието на конфликта в Близкия изток, но и „стратегическа“ дискусия за миграцията в Европейския съюз.
Правото на Израел да се защитава от жестоките атаки на Хамас и предоставянето на хуманитарна помощ на цивилното население в ивицата Газа, от една страна, и продължаването на военната подкрепа за Украйна с обещаните темпове, от друга, са два въпроса, които разделят Европа. Но съществува и въпросът за миграцията и раздразнението на някои държави членки, които се оплакват от липсата на конкретни мерки за предотвратяване на нова вълна от нелегални имигранти, подобна на тази през 2015 г., на фона на напрежението в Близкия изток.
Освен политическия аспект, цената, която блокът на ЕС плаща за войната в Украйна, се отразява тежко на джоба му, още повече че той би искал да запази статута си на водещ донор в предоставянето на хуманитарна помощ на палестинското население. В този контекст лидерите на ЕС трябва да обсъдят и парите. Понастоящем са предвидени допълнителни 66 млрд. евро за редица приоритети, включително за покриване на нарастващите разходи за лихви по дълга на ЕС. 20 млрд. евро от тази сума ще бъдат военна помощ за Украйна, за която ръководителят на дипломацията на ЕС Жозеп Борел поиска от лидерите на ЕС на октомврийското заседание на Европейския съвет, в допълнение към обсъжданите по-рано 50 млрд. евро допълнителна помощ. Този фонд на стойност 20 млрд. евро е ново ябълково дърво, не само защото някои европейски лидери изказаха идеята за спиране на военната и икономическата подкрепа за Украйна, но и защото някои страни – особено Франция – предпочитат парите да отидат при европейските изпълнители на отбранителни услуги, а по-малките източноевропейски страни, които са географски близо до Руската федерация, а именно Латвия, Литва и Естония, искат да купуват оръжия на по-ниска цена, които могат да бъдат доставени от склад (в смисъл, че не е необходимо време за производството им) от Южна Корея, САЩ и Турция.
Фактът, че Европейският съюз иска да покаже, че може да управлява и двата конфликта едновременно, се потвърждава от изявлението на самия председател на Съвета на ЕС Шарл Мишел, който в края на срещата на върха в Брюксел подчерта, че ситуацията в Близкия изток не отвлича вниманието от заплахата, която Русия представлява за ЕС.
В същото време, чрез германския канцлер Олаф Шолц, през последните седмици Германия неколкократно увери Украйна, че „няма да отслаби подкрепата си“, като в същото време беше най-гласовитата европейска страна, която декларира – първоначално безусловно – подкрепата си за Израел. Така зад заключенията на срещата на върха в Брюксел, в които ЕС потвърди „правото на Израел да се защитава“ и необходимостта от „хуманитарни паузи“, изглежда се крият остри спорове между страните, които дават приоритет на подкрепата за Израел в неговата „защита срещу тероризма“, и тези, които поставят на първо място необходимостта от „прекратяване на огъня“.
Според статия във в. „Le Temps“, цитирана от euractiv.ro, идеята за хуманитарно „примирие“ е популярна във Франция, Белгия и дори Испания, но се отхвърля от Германия, която смята, че тя противоречи на правото на Израел да се защитава. Освен това Германия е критикувана за подкрепата си за Израел, която първоначално беше безусловна по отношение на спазването на международното право. А посещението на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Израел само задълбочи напрежението между двете страни.
Това, което е сигурно, е, че ако ЕС иска да запази доверието си в Близкия изток и да може да действа, за да предотврати изостряне на ситуацията в региона с последици, които биха могли да бъдат дори опустошителни за него, той трябва да запази позицията си на най-голям донор на хуманитарна помощ за палестинското население в света, позиция, от която може да оказва натиск върху страните, участващи в конфликта, се посочва в статията.
Виктор Орбан: всеки, който подкрепя миграцията, подкрепя тероризма
Има държави, които категорично се противопоставят на политиката за отпускане на допълнителни средства за войната в Украйна, което според техните лидери означава да се съберат допълнителни средства от членовете на блока на ЕС. Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан заявява, че Будапеща няма да отпусне допълнителни средства на Украйна въз основа на предложения, за които „липсват солидни технически и политически аргументи“. В Брюксел той подчерта, че принципът „даване на повече пари няма да проработи, ще го отхвърлим“, като същевременно заяви, че Унгария има мирен план и затова иска да запази всички канали за комуникация с Русия отворени с надеждата, че той ще бъде приет. В знак на това, че държи всички канали за комуникация с двете страни отворени, Орбан подаде приятелска ръка на московския лидер по време на срещата си с Владимир Путин на икономическата среща на върха в Пекин, факт, за който международната преса съобщи със загриженост. Позицията на Орбан по отношение на отпускането на повече средства от бюджета на ЕС е същата и по отношение на миграцията. По време на срещата на върха в Брюксел Виктор Орбан заяви, че Унгария не подкрепя миграцията, и изрази надежда, че ЕС ще признае, че съществува ясна връзка между тероризма и миграцията. Той подкрепи позицията си, като заяви, че всеки, който подкрепя миграцията, подкрепя тероризма.
Не само Виктор Орбан постави под въпрос отпускането на нова бюджетна помощ за Украйна през следващите години, но и новият словашки министър-председател Роберт Фицо. Преустановяване на военната подкрепа за Украйна, независима външна политика и агресивни мерки срещу миграцията бяха основните теми в кампанията на популиста Роберт Фицо, който наскоро беше избран за четвърти мандат начело на Братислава. Подобно на унгарския си колега, който осъди „войната“ на сръбската граница срещу миграцията, в която унгарската полиция е хвърлила всичките си оръжия, Фицо също обеща масирано разполагане на гранични полицейски сили по границата си с Унгария, за да спре терористите да влизат в страната.
Рисковете от нови вълни от мигранти, които заплашват да „обсадят“ Европа, най-вече в Средиземноморието, изискват спешни действия, включително съгласувани общи решения за регулиране и прилагане на законодателството в областта на убежището.
Докато разнопосочното шумолене на гласовете на лидерите на ЕС по въпроса за миграцията и по-специално за отпускането на средства за прилагане на допълнителни мерки по отношение на миграцията става все по-силно, гръцкият министър по въпросите на миграцията Димитрис Кайридис наскоро призова за солидарност в рамките на ЕС по този въпрос. Това се случва в момент, когато по време на миграционната криза през 2015 г. ЕС се сблъска с приток на повече от един милион души, предимно сирийски бежанци, в допълнение към тези от Северна Африка, които пристигнаха в Гърция през Турция. Той призова за повече бдителност и по-добра защита на границите, но и за депортиране на лицата, чиито молби бяха отхвърлени днес. Кайридис заяви, че в този контекст на повишена загриженост за сигурността в Близкия изток Гърция е в челните редици на дебата в Европейския съюз относно големия брой експулсирани и връщани мигранти.
„Имаме неприемлива ситуация, при която независимо дали молбата ви е одобрена или отхвърлена, можете да останете в Европа“, каза Кайридис, визирайки нападението на въоръжен тунизиец в Брюксел. Твърди се, че тунизиецът, който е живял нелегално в Белгия, е пристигнал в Европейския съюз през италианския остров Лампедуза през 2011 г. и е поискал политическо убежище, но му е било отказано.
„Харчим купища пари и ресурси, за да оценяваме тези молби… но в крайна сметка всичко това се превръща в подигравка“, добави той и призова за общ европейски механизъм за връщане на мигранти.