Subscribe
Преди последната смяна на правителството в Полша, когато партията PiS загуби от следизборната коалиция „Франкенщайн“, оглавявана от г-н Туск, обвинението от страна на Европейската комисия, че Варшава не спазва принципите на правовата държава, беше свързано с начина, по който тази държава членка иска да организира собствената си съдебна власт.
Миналата година Европейският парламент публикува проучване за потенциалната компетентност на Съда на Европейския съюз по отношение на националните мерки, свързани със съдебната система.
В член 19, параграф 1 от Договора за Европейския съюз, втора алинея, се посочва, че държавите-членки предоставят средства за правна защита, достатъчни за осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Това обаче не предоставя изрично на Съда на Европейския съюз никаква компетентност по отношение на съдебната власт на държавите членки.
От друга страна, през 2018 г. Съдът постанови решение Associação Sindical dos Juízes Portugueses срещу Tribunal de Contas, с което прикани държавите членки да сезират националните съдебни системи в Люксембург, най-вече чрез преюдициални запитвания.
Може ли да се приеме, че такива съдебни актове на държавите членки са включени в член 19, параграф 1? И до каква степен? Изглежда, че тази клауза изисква само правна защита, за да се постигне желаният или планираният резултат, и се разпростира върху въпроси, свързани с компетенциите на Съюза.
Поради това Съдът на Европейския съюз може да оспорва националните мерки само в области, които попадат в обхвата на правото на Съюза (а не на националното право) и в които правната защита не е ефективна.
Нека разгледаме и член 47 от Хартата на основните права на ЕС. Тази разпоредба предоставя правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Какво е „ефективно средство за защита“ според това първично право? Първи параграф го определя: Решението, което съдът дава на всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са нарушени, при условията, посочени в същия член.
В параграфи 2 и 3 са описани тези условия: справедливо и публично изслушване в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, както и правото на съвет, защита и представителство, като на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тя е необходима за достъп до правосъдие.
Съвместното тълкуване на член 19, параграф 1 и член 47 води до ясно разбиране на термина „ефективен“, докато „области, обхванати от правото на Съюза“ не е двусмислен термин и не следва да се нуждае от допълнително тълкуване.
Въпреки това, според Associação Sindical dos Juízes Portugueses, терминът „области, обхванати от правото на Съюза“ не означава само аспекти, обхванати от законодателството на Съюза, а е по-широк от понятието за обхват на компетенциите на Съюза. Той не се фокусира върху това дали трибуналите на държавите членки осигуряват правна защита в областите, обхванати от международната организация, а върху самите трибунали. От обективното съсредоточаване върху действия, свързани с обхвата на отговорността на Съюза, Съдът на ЕС се отклонява от отношението си към самите национални съдилища и по този начин създава юрисдикция над националните съдебни системи.
Това, разбира се, послужи на Европейската комисия да използва Съда на Европейския съюз като лост за изнудване на полското консервативно правителство от 2015 до 2023 г., за да го накара да се подчини на заповедите от Брюксел.
Само два аспекта от тълкуването на Съда на ЕС в Люксембург дават възможност за ограничаване на европейската власт с цел намаляване на нейното навлизане в националните юрисдикции: На първо място, член 19, параграф 1 и член 47 всъщност не трябва да се тълкуват съвместно, тъй като първият се отнася до държавите членки, докато вторият е предназначен за гражданите.
На второ място, породено по-специално от съдия Sacha Prechal чрез аргументация ex nihilo, член 19, параграф 1 не трябва да се счита за безграничен, а се отнася само до институционални въпроси, независимо дали произтичат от правото на Съюза или от националното право. Въпреки това член 19, параграф 1 не съдържа това, което се казва в неговата втора алинея. Следователно нито Съдът на Европейските общности, нито професор Прешал чрез своето ограничение тълкуват правото, както би трябвало да бъде в качеството им на съдии, а по-скоро го създават.
Това е източник на опасност не само за полските граждани, но потенциално и за всички държави членки. Разбира се, с новото коалиционно правителство в Полша всички тези конфликти бяха забравени, сякаш с помощта на магия. За върховенството на закона в източноевропейската държава вече не става дума, а Съдът на Европейския съюз се върна към работата си – с все по-големи правомощия в условията на неяснота на договорите.
Изображение: Президентът Дуда (Уикипедия)