Subscribe
С бавния, но постоянно нарастващ скептицизъм на либералите и социалистите към политиките на отворените граници се появяват нови изследвания и проучвания, които подчертават силното отрицателно въздействие, което тези миграционни политики носят. Ако по време на пика на последната миграционна вълна (започнала през 2015 г.) публикуването на подобни проучвания беше почти табу, то днес сме свидетели на относителна либерализация на информацията и на по-голям достъп на местното население на различни държави от ЕС до статистически данни за новопристигналите или второто поколение мюсюлмани, живеещи в техните общества.
Le Journal du Dimanche (възприеман от французите като по-скоро непредубедено и официално издание), цитиран по-късно от института Gatestone, публикува едно от най-изчерпателните и подробни проучвания по тази тема до момента, като го публикува в края на януари 2024 г. И въпреки че резултатите не се разпространиха вирусно в социалните медии или в световната преса, анализаторите, които ги разгледаха, ги определят като доста „обезпокоителни“. Гореспоменатото проучване не се отнася само за новопристигналите мигранти във Франция, а по-скоро за мюсюлманското население на републиката като цяло. Така че, за да се разбере напълно ситуацията, е необходима предварителна информация за това как мюсюлманското население на Франция е станало толкова многобройно.
Как Франция стана „дом“ на близо 6 милиона мюсюлмани?
В исторически план присъствието на мюсюлмани във Франция датира от колониалната епоха, особено през XIX и XX век, когато Франция има колонии в Северна Африка, а именно Алжир, Мароко и Тунис. Тези колониални връзки улесняват значителните миграционни потоци от тези региони към Франция, като много хора и семейства се преместват в търсене на икономически възможности, образование и за да избегнат политическата нестабилност в родните си страни. Миграцията на мюсюлмани от бившите колонии към Франция се засилва допълнително от търсенето на работна ръка в периода след Втората световна война, когато Франция изпитва недостиг на работна ръка за усилията си за възстановяване.
Освен това геополитическите събития и конфликти в мюсюлманския свят също оказват влияние върху моделите на миграция към Франция. Войните, политическите репресии и икономическата нестабилност в страни като Алжир, Сирия и Ирак принуждават отделни хора и семейства да търсят убежище във Франция, което допринася за увеличаването на мюсюлманското население чрез програмите за предоставяне на убежище и презаселване на бежанци. Точният брой на пристигналите поради репресиите не е известен, тъй като е много трудно да се отдели от икономическите мигранти, които са достигнали територията на Франция. Много мигранти от мюсюлмански държави са привлечени във Франция от обещанието за икономически възможности, социална сигурност и по-добър стандарт на живот. Въпреки това социално-икономическата интеграция на тези хора, особено на тези в неравностойно положение, досега представляваше сериозно предизвикателство.
Интегрират ли се мюсюлманите?
Резултатите от проучването (споменато в началото на статията) относно отношението на френските мюсюлмани към католиците, църквите и концепцията за Франция несъмнено са обезпокоителни и изискват внимателно обмисляне на начините на действие в областта на политиката.
Едно от най-шокиращите социологически открития е, че 49% от френските мюсюлмани искат католиците да приемат исляма, за да се чувстват интегрирани. Това предполага значително ниво на религиозно напрежение или желание за религиозна доминация сред значителен брой лица в мюсюлманската общност. Подобно число може дори да повдигне въпроса „Ще бъде ли някога възможна интеграция?“. Изпитаният метод на асимилация и културна хомогенизация винаги е бил обратният – новодошлият се адаптира към културата на мястото, на което е пристигнал. Да се иска от „приемащото“ място да промени културата и традициите си е очевидно дързък (и на границата на враждебния) подход.
По същия начин статистиката, според която 36% от френските мюсюлмани искат църквите да бъдат превърнати в джамии, повдига въпроси за религиозната толерантност и съжителството във Франция. Макар да отразява желанието за по-голяма видимост и достъпност на ислямските места за поклонение, то също така подчертава гореспоменатата нужда от господство. Това е особено проблематично поради светската история и традиции на Франция. Друга тревожна цифра в това отношение показва, че 42% от френските мюсюлмани поставят спазването на ислямското право шариат над спазването на законите на Френската република ( процентът достига до 57% сред младите мюсюлмани на възраст 18-25 години).
Разкритието, че 25 % от френските мюсюлмани отхвърлят думата „Франция“, е особено остроумно. Това навежда на мисълта за отчуждение или откъсване от националната идентичност, което само засилва опасенията, че много голям процент от тях никога няма да могат да се интегрират, независимо от подхода, избран от властите в Париж или в местните общности. Дори от гледна точка на мюсюлманите животът в страна, с която изобщо не се идентифицирате, може да бъде елемент на неудовлетвореност и фактор за самоналожената ви сегрегация.
Това, което е още по-шокиращо в тази статистика, е, че правителството и множество неправителствени организации са инвестирали значителни средства в процеса на асимилация. Програмите за справяне с проблемите на религиозното напрежение, социалното изключване и идентичността са многобройни, както и усилията на политиците, лидерите на общността и отделните хора да изградят по-приобщаващо и сплотено общество.
Враждебността на мюсюлманите във Франция обаче не е насочена само към французите и французойките. Според резултатите от проучването 17% от мюсюлманите, живеещи във Франция, признават, че изпитват „омраза“ към евреите. Освен това 39% изразяват негативно отношение към юдаизма, като оценяват мнението си като лошо или много лошо.
По отношение на Израел констатациите са особено тревожни. 45% от френските мюсюлмани изразяват желание за пълното изкореняване на Израел. Освен това еднакъв дял от френските мюсюлмани определят насилствените събития, извършени от терористите на Хамас в Израел на 7 октомври 2023 г. – включващи действия като кланета, изнасилвания, изтезания, обезглавявания и изгаряния – като „актове на съпротива“.
Престъпността: основен проблем
В проучването се разглеждат и някои аспекти на престъпността, свързани с големия брой мюсюлманско население, което живее във Франция. Макар да е вярно, че големите миграционни вълни обикновено водят до рязко увеличаване на престъпността в началото си, нещата във Франция изглежда са се влошили с времето, показват данните. Всеки ден във Франция се случват над 120 инцидента, свързани с нападения с нож. По-голямата част от тези нападения са извършени от лица от мюсюлмански произход, които впоследствие се позовават на своето презрение към невярващите и Франция пред правоприлагащите органи. Въпреки че нападенията с нож с фатален край привличат вниманието на медиите, много други не се съобщават. В големите градски центрове случаите на грабежи и физически нападения стават все по-чести. Освен това Франция е свидетел на повече от двеста случая на изнасилване дневно, като значителна част от тях се приписват на мъже мюсюлмани, които са влезли в страната без необходимите документи. Това е сходно с Швеция, където националната телевизия е документирала, че 58% от съдените и осъдените изнасилвачи са родени в чужбина.
Във Франция повече от 70% от осъдените затворници са от мюсюлмански произход и причините са толкова видими, че дори леви организации престанаха да използват реториката, че това може да е продукт на „системен расизъм“. Обезпокоително е, че само малка част (7%) от осъдените нелегални имигранти получават указания да напуснат Франция или са изправени пред реална депортация.
Връщайки се към темата за антисемитизма, беше отбелязано, че след трагичното отвличане, измъчване и убийство на Илан Халими през януари 2006 г. всички случаи на убити евреи във Франция са извършени от лица с мюсюлманско вероизповедание. Сами Гозлан, председател на Националното бюро за борба с антисемитизма (BNVCA) – организация, която се занимава с документиране на антисемитски инциденти и подпомагане на жертвите, вече повече от две десетилетия постоянно подчертава, че почти всички случаи на насилствен антисемитизъм във Франция са дело на лица, които се определят като мюсюлмани.