Молдова и Украйна официално започват преговори за присъединяване

Украйна и Република Модова официално започват преговори за присъединяване към Европейския съюз в рекордно кратък срок след подаването на заявленията си. За по-малко от две години двете страни успяха да приключат сложните процедури за този етап, докато Турция чака повече от 20 години, за да приключи преговорите, а други страни от Западните Балкани чукат на вратата на ЕС от десетилетия в очакване да бъдат поканени да се присъединят.

Решението на лидерите на ЕС от последната среща на върха относно двете съседни на Руската федерация държави не е изненада в контекста на продължаващата заплаха от страна на Москва за ЕС. Но това беше изненадващо в контекста на яростната опозиция от страна на Унгария, която заплаши да блокира поканата на Украйна за започване на преговори, използвайки правото си на вето. Унгария продължава да се противопоставя на членството на Украйна в ЕС, но решението беше взето в отсъствието на унгарския премиер Виктор Орбан.

Преговорите за присъединяване на Молдова – мехурче кислород за Мая Санду

Президентите на Украйна и Молдова реагираха в същия тон след официалното съобщение.

„Преди две години никой не си представяше, че през 2023 г. Европейската комисия ще предложи започване на преговори за присъединяване с Молдова. Днешният успех е заслуга на цялото общество (…) Ние сме европейци и това е признато от целия ЕС“, написа Мая Санду във Facebook.

„Победа за Украйна. Победа за цяла Европа. Победа, която ни мотивира, вдъхновява и укрепва“, написа Зеленски в X.

За партията на Мая Санду – Партията на действието и солидарността – това решение може да се окаже спасителният пояс, от който се нуждае след съкрушителното поражение, което претърпя на местните избори през ноември, когато не успя да спечели нито едно кметско място в 11-те общини на страната.

На 14 декември лидерите на Европейския съюз се споразумяха официално да започнат преговори за присъединяване с Украйна, след като унгарският министър-председател Виктор Орбан в продължение на седмици обещаваше да ги блокира. Ето защо решението, което изискваше единодушие, беше изненадващо. И за да се случи това, германският канцлер Олаф Шолц предложи на лидера на Будапеща да напусне залата. Според Politico около три часа след като преговорите са били прекратени, германският канцлер е предложил на унгарския министър-председател Виктор Орбан да си вземе кафето и да го изпие на друго място.

От друга страна, френският президент Еманюел Макрон по-късно заяви, че идеята за излизането на унгарския премиер Виктор Орбан от срещата на лидерите на ЕС по време на решаващия вот за Украйна и Молдова е била колективно усилие, съобщава същото издание на Politico. С други думи, „почивката за кафе“, която спаси деня, е била планирана през цялото време.

Еманюел Макрон заяви, че преди срещата на върха е разговарял с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, италианския министър-председател Джорджия Мелони и канцлера Олаф Шолц, както и с „други лидери, включително с нидерландския министър-председател Марк Рюте“, за да намерят път напред без Виктор Орбан. Като цяло решението е наистина историческо и от решаващо значение за доверието в Съюза, както заяви ръководителят на Европейския съвет.

ЕС се нуждае от реформи, за да приеме Украйна

ЕС ще започне преговори за присъединяване с Украйна и Република Молдова, Грузия ще получи статут на страна кандидатка, а Босна и Херцеговина ще бъде петата от шестте страни от Западните Балкани, която ще започне преговори за присъединяване към ЕС.

„Това решение е особено важно за доверието в Съюза“, заяви Шарл Мишел след срещата на върха на ЕС.

Завършването на тези преговори обаче ще отнеме много години, а през това време ЕС ще трябва да премине през процес на реформиране, предупреждава холандският премиер Марк Рюте. Според него ЕС трябва да се реформира, за да може да приеме голяма, разкъсвана от войни страна като Украйна с население от над 40 милиона души. Не само механизмите за вземане на решения, но и самият бюджет на ЕС трябва да бъде „основно преразгледан“, казва Рюте. Това е същият Марк Рюте, който неотдавна призова Брюксел да затегне колана и да спре да иска допълнителни вноски в многогодишния бюджет.

Не е изненадващо, че реакцията на Москва дойде сравнително късно, едва ден след обявяването, като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че това „ще дестабилизира ЕС“. В същото време проруското течение в Кишинев, чрез гласа на бившия президент Игор Додон, предаде, че решението е „предварително“ и не се дължи на успехите на проевропейското правителство и президента Майа Санду, а на „доста трудния геополитически контекст“.

Украйна и Молдова подадоха заявления за членство скоро след избухването на войната и получиха статут на кандидати за членство в ЕС през юни 2022 г. През април 2023 г. Европейският парламент призова преговорите за присъединяване да започнат до края на тази година, ако Молдова изпълни деветте основни етапа, определени от Европейската комисия като необходими, за да бъдат завършени. Стартирането на преговорния процес обаче не означава, че той ще бъде завършен, и няма краен срок, в който преговарящите страни да бъдат приети в ЕС.

Според румънския евродепутат Зигфрид Мурешан, председател на Делегацията в Парламентарния комитет за асоцииране ЕС-Молдова, целта, поставена пред тази страна, е преговорите да започнат преди изборите за Европейски парламент през първата половина на тази година. Румънският евродепутат предложи за срок март, като заяви, че преговорите ще започнат първо на политическо ниво, а след това ще продължат на ниво технически експерти.

Въпреки това, освен политическото решение за започване на преговори, трябва да се предприемат и междинни стъпки. За да може Република Молдова действително да започне преговори с ЕС, Европейската комисия трябва да получи мандат за водене на преговори по бъдещ договор за присъединяване, след което да подготви този мандат и да го представи на държавите членки на ЕС за приемане. Вторият много важен елемент е подготовката на междуправителствена конференция между Молдова и Европейския съюз.

Унгария иска „всички средства на ЕС“, а не половината или една четвърт, да бъдат отпуснати в подкрепа на присъединяването на Украйна

В същото време лидерът на Будапеща предупреждава, че ако се наложи, Унгария може да спре процеса на присъединяване на Украйна към ЕС. Виктор Орбан се противопоставя последователно на присъединяването на Украйна към ЕС и използва противопоставянето си, за да не бъдат блокирани средствата от ЕС, които биха били предназначени за страната. Орбан твърди, че Брюксел е взел „лошо решение“, когато е решил да започне преговори за присъединяване с Киев, и открито заяви, че ако ЕС иска да промени сегашния си бюджет, това ще бъде „чудесна възможност за Унгария да каже, че трябва да получи парите, които й се полагат“. В интервю в Брюксел Орбан заяви, че Унгария може да „спре този процес по-късно“, като добави, че окончателното решение за присъединяването на Украйна ще бъде взето от унгарския парламент. Орбан също така призова за „всички европейски средства“, а не за „половината или една четвърт“ за Унгария, от които милиарди евро все още са блокирани, преди да обмисли дали да вдигне ветото върху новата финансова помощ за Украйна в размер на 60 млрд. евро.

„Винаги съм казвал, че ако направим промяна в бюджета на ЕС (…), Унгария ще се възползва от възможността ясно да поиска това, което заслужава. Не половината, не една четвърт, а всичко“, подчерта лидерът на националистите в интервю за унгарското държавно радио.

В същото интервю лидерът на Будапеща предупреди, че Унгария няма интерес Европейският съюз да взема заеми, за да финансира финансовата помощ, която предоставя на Украйна.

„Веднъж направихме изключение и то се обърка. Не всички имаха достъп до тези пари по един и същи начин. Това не бива да се повтаря“, каза Викотр Орбан, като се позова на съвместните заеми за финансиране на възстановяването след пандемията.“

Снимка: pickpik.com