Мъдростта

Мъдростта на Католическата църква не принадлежи на интелектуалци, университетски преподаватели, инженери или философи.
Тя е наука на живота, на живия опит, на традицията, на тежестта на годините, на грешките, поправките и щастливите открития.
Мъдростта на Католическата църква за християните е Божието всезнание, но дори и за онези, които не изповядват вярата, тя е непостижимо съкровище от знания.
В средата на месец август, когато цяла Европа се разгръща в горещо лято, тя поставя празника Успение Богородично.
Католическата църква чества този празник в чест на Мария на Изток от VI в., а в Рим – от VII в.
Празникът се чества на 15 август.
Този празник е установен по времето, когато Европа все още е била аграрно общество.
На 15 август по-голямата част от реколтата от пшеница вече е била прибрана и нивите са почивали в очакване на есенната сеитба.
В по-голямата част от Европа гроздето също не е било прибрано.
А какво да кажем за маслиновото дърво, което оставаше на слънце в очакване на първите есенни дъждове, за да набъбне и да даде добър плод.
Семействата бяха заедно в къщите, наслаждавайки се може би на малкото дни в годината, когато можеха да си починат; дълъг ден на слънце и хубаво време.
На 15 август Великден вече беше далеч и решенията за свят живот и надеждата за бъдещия живот може би вече бяха изтръгнати от душите на много вярващи християни.
Далеч беше и празникът Рождество Христово, толкова скъп и обичан, когато християнството празнуваше раждането на Спасителя, който отново призоваваше към радост, надежда и желание за святост.
А в средата на годината Църквата предлага да отпразнуваме отново победата над смъртта.
Да вярваме в бъдещия живот не е лесно, но е още по-лесно, ако ни се даде примерът на някой, който го е постигнал.
Това, че Исус Христос, Синът Божи, е възкръснал от мъртвите, ако мога така да се изразя, няма никаква заслуга.
Той е Бог.
Всемогъщ.
Ако е създал всичко, може и да унищожи всичко.
Ако е създал живота, може да се върне от мъртвите.
Но ако някой, който не е Бог, а човек, напълно и изключително човек, както е Дева Мария, бъде взет на небето, това е голяма утеха.
Особено когато работиш от изгрев до залез слънце за хляб, който да сложиш в устата си.
15 август е празничен ден за целия християнски свят.
Това е празникът на Европа.
Европа вече не е аграрно общество, но стотици села се обличат в средата на лятото, за да отпразнуват за пореден път триумфа над смъртта.
Сега популярните фестивали са пълни с туристи, любопитни зрители, много от които напълно забравят за смисъла на религиозния празник, който някога е бил празник на цивилизацията.
Църквата е била мъдра и е направила така, че този велик ден да съвпадне с почивката на милиони фермери, независимо дали са доволни от реколтата си или не.
Ако са били добри, те са благодарили на Бога; ако не са, са се молили на небето за добри дъждове, сняг в подходящия момент, да няма слана.
Животът ни вече не зависи от ритмите на слънцето, а ние имаме право на годишен отпуск, седмична почивка и може би седем или осем часа на ден. Ако работата е прекалено тежка или опасна, има добавки към заплатата.
Но за хората от селските райони такива не съществуват.
Няма такива за фермерите и животновъдите, които всяка сутрин поглеждат към небето, за да видят дали ще вали или не.
Ето защо не ценим дъжда или наличието на топла вода всеки ден; не благодарим на Бога и не Го молим за много неща, освен когато ни сполети болест, болка или неуспех.
Мъдростта на Църквата е вечна.
Защото този празник Успение Богородично идва при повечето европейци, когато се наслаждаваме на отпуските си.
Заслужено или не.
А заедно с това е и подходящо време да размишляваме за няколко минути върху живота и смъртта. Ще умрем.
Може би с мобилен телефон на Apple в ръка, с приложение на Amazon, готово да изпълни онази поръчка за покупка, която в нормални условия не бихме направили, и с желание да си купим Tesla, само защото съседът, шефът или колегата имат такава, е по-трудно да мислим, че човек ще умре.
Но това е вярно.
Certus an, incertus quando; са казали латинските мъдреци.
Ако знаеш, че утре ще умреш, ще изживееш днешния ден по различен начин.
Преди десетилетия, преди Първата световна война, Европа все още живееше със съзнанието, че утре ще умре.
И затова е живяла по различен начин.
Тази неоспорима истина, с всички нейни последствия, оцвети цялото европейско съществуване.
От семейния живот до религиозните практики, политиката и икономиката, културата и изкуството.
Европейските ценности, които политиците повтарят всеки ден, хвърляйки ги в лицето ни.
Европейска ценност е да знаеш, че утре ще умреш, че ще има съдебен процес, че ще бъдеш съден в любов и че майка ти, Девата, е на небето и те чака.