Най-високата стена в историята и началото на надеждата

Крахът на комунизма и отражението му върху днешна и утрешна Европа.

На 9 ноември 1989 г. пада Берлинската стена, с което се поставя началото на процеса на разпадане на Съветския съюз и постепенното освобождаване от комунизма на много държави, които днес са вярна част от Европейския съюз и НАТО.

Стената, построена, за да отдели френско-англо-американската част на германската столица от съветската, с течение на времето се превръща в конкретен символ на една много по-важна граница – „желязната завеса“, която разделя Западна Европа от Източна Европа, намираща се под съветски контрол или под силното влияние на комунистически партии.

Смята се, че около Убити са 200 души от източногерманската военна полиция, докато се опитват да преминат стената, за да стигнат до Западен Берлин, а нуждата да се озоват в „Свободен Берлин“ се превръща в толкова трансверсален елемент, че стимулира филми, книги и песни от всички краища на света.

Но какви са конкретните последици от това падане?

Бързо каза: на първо място обединението на Германия, финализиран в началото на октомври 1990 г. след месеци на преговори, включващ процес на силни стимули за съживяване на източногерманската икономика, като същевременно се избягва обезлюдяването на районите, окупирани от Съветския съюз; още преди това комунистическият режим пада в Унгария, която първа отвори границите, позволявайки на гражданите да преминават между Унгария и Австрия; Чехословакия първо се освобождава от комунистическия режим на Густав Хусак, а след това започва процес на създаване на две републики – една за чешкото и една за словашкото население; Полша и Румъния се превърнаха от режими в демокрации, водени съответно от консервативните Солидарност профсъюз в Полша и Фронт за национално спасение в Румъния.

Днес, освен Източна Германия като част от Германия, в Европейския съюз членуват 9 бивши съветски държави, към които могат да се добавят и държавите, възникнали след разпадането на Югославия, а именно Хърватия и Словения. Важно наследство, което представлява почти половината от държавите членки и е най-голямото доказателство за провала на комунистическата идеология и режим.

Всъщност на икономическо равнище, въпреки силния растеж, който отбелязват различните страни, присъединили се към ЕС, равнището на доходите на глава от населението остава ниско: като се изключат столичните райони, днес всички региони, които са били под съветски режим, имат БВП на глава от населението по-нисък от средния за Европа, включително германските региони.

Следователно, ако икономическите данни сочат необходимостта от по-нататъшна стъпка, то политическите са съвсем недвусмислени: в Полша различните десни партии са достигнали две трети от консенсуса (35% за PiS – ECR и 31% за PO – PPE); в Унгария Орбан (Фидес – NI, бивша PPE) спечели изборите с абсолютно мнозинство от гласовете; в Чешката република единствената лява сила е Пирати (Зелени/ЕСА) с 4 места от общо 200, останалите са центристки (ANO 2011 – RE или STAN – ЕНП) или дясноцентристки (ODS – ECR, KDU- ČSL – PPE, SPD – ID, TOP 09 – PPE); в Румъния Клаус Йоханис (PNL – ЕНП) беше преизбран за президент с 66% на втория тур; в Латвия има дясноцентристко правителство, съставено от СП (ЕНП), LZP (Зелени/ЕСА) и NA (ECR); в Литва на втория тур на президентските избори се изправиха един срещу друг двама консервативни и либерални кандидати.

Освен сложните ситуации в Словакия (където социалдемократите отново спечелиха) и Естония с правителства на широка коалиция, бившите съветски републики и по-специално добре познатият „Вишеградски блок“ са сред най-верните електорални басейни на европейската десница, както показват високите проценти на ХДС (PPE) и AfD (ID) в източните провинции на Германия.

Процесът, предизвикан от падането на Берлинската стена, даде тласък на отмъщението на консервативните и либералните идеи, в защита на християнските корени срещу атеистичния нихилизъм, проповядван от комунистическата идеология, в защита на родината и нациите, в защита на историята и културата, изградена от Свобода и Просперитет.

Свободата на Източна Европа е в основата на Европа на народите и на Запада и на този ден трябва да си спомним за това, като започнем да се защитаваме от силите, които ни заплашват днес.

Днес, както винаги, срещу всяка диктатура, за Европа, която е бастион на свободата.