От 20 до 22 септември в Мадрид се проведе събитието „Развитие на свободата“, организирано от фондация „Нова посока“ с цел да се привлекат консервативни мозъчни тръстове и интелектуалци за изграждане на обща визия за бъдещето на Европа.
На събитието присъстваха многобройни гости, но това, което наистина се открояваше, бяха основополагащите теми, които заемаха централно място. Встрани от традиционния формат на панелните дискусии, конференцията насърчи откритите дебати между участниците, като им позволи самостоятелно да изберат в кои дискусии на кръгла маса да се включат.
Тези дебати доведоха до множество предложения и идеи, които биха могли да послужат за основа на цялостна консервативна програма по критични въпроси, определящи бъдещето на Европа, като образование, регулиране, външна политика и икономика. Тези предложения са резултат от сближаването на различни национални култури и местни нужди, обединени от общ набор от ценности, в рамките на които да работят.
Разбира се, състояха се и традиционни срещи, като например дебатът между либертарианския автор Ярон Брук и националконсервативния академик Джеймс Ор. Дискусията подчерта както общите черти, така и различията между двете идеологии, като послужи като ценна основа за бъдещи съюзи, които ще бъдат от решаващо значение за напредъка на свободата по време на европейските избори през 2024 г. Впоследствие дебатът стимулира по-широки разговори по време на конференцията, като мнозина се замислиха как мозъчните тръстове могат да си сътрудничат, за да създадат по-сплотено дясноцентристко движение в Европа. Може би е препоръчително всяка европейска държава да създаде поне един консервативен мозъчен тръст, който да осигури представителство на регионите, които понастоящем нямат достатъчно политически гласове.
Панелите, посветени на икономиката, бяха едни от най-провокиращите дискусии, като обхванаха теми като пазарната икономика от различни гледни точки в дясноцентристката партия, средствата за постигане на истински „свободен“ пазар, алтернативни подходи към политиката за климата, сигурността и имиграционните предизвикателства, както и стремежът към регионално развитие както от икономическа, така и от политическа гледна точка. Това са изключително актуални въпроси, които все повече ще излизат на преден план и трябва да бъдат разгледани, преди да се превърнат в пълноценни изборни платформи.
Особено вълнуващ момент беше панелът, посветен на паметта на жертвите на комунизма в Европа. Тази отрезвяваща дискусия хвърли светлина върху болезнената история на страни, които днес са лоялни членове на Европейския съюз, сред които Унгария, Чешката република, Словакия и Полша. Тези народи твърде често са пренебрегвани от западната историография. Европейските и американските гости, някои от които са живели в комунистически или авторитарни режими, подчертаха важността на признаването на нехуманността на комунизма и заклеймяването му по всички възможни начини.
Събитието в Мадрид не само определи моралните, етичните и културните граници, в които бъдещото консервативно ръководство възнамерява да действа, но и отправи предизвикателство към бъдещето по всички ключови въпроси. Чрез създаване на мрежи и участие в разговори по ключови за Европа теми, както и с поглед към бъдещето, консерваторите в Испания и в цяла Европа се позиционират като единствената истинска алтернатива за бъдещето на континента. Това е ключов момент, в който е необходима корекция на курса, за да се разбере, че това е пътят, който трябва да се следва. Ако не го направим, рискуваме да се сблъскаме с реалната възможност, както отбелязаха някои европейски комисари, Европа да се разпадне. Враговете на Европа и Запада желаят именно отслабена Европа.