Нарастване на напрежението в Западните Балкани, Косово забранява сръбския динар

По-интензивните от всякога усилия на Европейския съюз за намаляване на напрежението между Сърбия и Косово изглежда дават обратен резултат. Ултиматумът, който Брюксел постави на Белград и Прищина през януари, допълнително окуражи двете страни, които изглежда не могат да намерят общ език. Решението на косовското правителство да забрани от 1 февруари циркулацията на сръбския динар в северната част на страната, където живее значителна сръбска общност, изкара сърбите на улицата. Сръбските протести в Косовска Митровица са следствие на инцидентите от миналото лято, когато сърбите саботираха изборите в Прищина само няколко дни след обявяването на споразумението между Косово и Сърбия с посредничеството на ЕС. Въпреки заплахите за оттегляне на военната и икономическата подкрепа, нито една от страните не е дала индикации, че ще се съгласи да преговаря за така необходимото компромисно решение, тъй като и двете страни се стремят към членство в ЕС. Освен опасенията, които тези нови напрежения между двете страни от Западните Балкани пораждат за Европа, бързината на ЕС да „нормализира“ положението на самопровъзгласилата се независима провинция, която все още не е призната от всички държави членки, може да се тълкува и в контекста на руско-украинската война и нейния дългоочакван край. На първо място, традиционните отношения на Белград с Москва не се охладиха особено от началото на войната, въпреки официалните изявления на сръбските власти в подкрепа на позицията на Запада. Не е желателно също така Русия да се позовава на прецедента с Косово, което е един от аргументите на Румъния да не признае независимостта на тази бивша сръбска провинция. ЕС вече започна преговори за присъединяване със Сърбия и подписа споразумение за асоцииране с Косово, но не може да завърши тези стъпки, отчасти поради нестабилността, която отношенията между двете държави създават на Западните Балкани, и отчасти защото все още има държави-членки, които не отстъпват от позицията си за непризнаване на бившата сръбска провинция.

До март Косово и Сърбия трябва да се споразумеят за план за нормализиране на отношенията

Съгласно ултиматума на ЕС Косово и Сърбия трябва да решат до март дали да приемат международния план за нормализиране на отношенията между тях, изготвен от ЕС и САЩ. Ако не успеят да постигнат споразумение, те ще бъдат санкционирани както по отношение на инвестициите, така и по отношение на икономическата и политическата подкрепа на Запада. Посланието, отправено от еврокомисаря Мирослав Лайчак, беше много ясно: страната, която не желае да предприеме стъпки за „помирение“, ще бъде санкционирана повече.

„До март ще знаем дали имаме напредък или не, а ако нямаме, ще знаем защо и кой е отговорен за това“, каза комисарят.

Сърбия, която вече е получила стотици милиони евро и през последното десетилетие е отворила само 22 от 35-те глави за присъединяване, има какво да губи. Но това важи и за Косово, чиито граждани могат да се движат свободно – без визи и паспорти – в рамките на Шенгенското пространство от 1 януари. Освен това и двете страни се възползваха от западните инвестиции, без в случая на Сърбия да се налага да се отказва от традиционните си отношения с Москва или от по-скорошните си привилегировани отношения с Китай. Освен това присъствието на силите на НАТО в региона беше и е гаранция, че няма да се стигне до ескалация на напрежението, както се случи по време на войната от 1998-1999 г., а с Европейския икономически и паричен съюз няма такова споразумение. Освен това косовското правителство мотивира решението си с желанието да ограничи постъпленията в брой, които благоприятстват изпирането на пари. Сръбският динар все още е в обращение само в северната част на провинцията, където се използва за изплащане на пенсиите, надбавките и заплатите на сърбите, работещи в паралелните сръбски държавни институции в Косово.

Сръбският президент Александър Вучич обяви, че вече е провел срещи със западните лидери, които подкрепят Косово – САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Италия – и че те разбират последиците от „престъпното решение “ на правителството в Прищина да спре финансовите транзакции със Сърбия.

Освен това Вучич обяви, че ще поиска от Съвета за сигурност на НАТО да обсъди въпроса. Сръбският политик, който се позова на „зачитането на правилата на международното публично право и на Устава на ООН“, подчерта, че днес всички разбират, че Прищина е единствената, която иска хаос.

„Мисля, че има огромно недоверие към Прищина и нейните действия. Мисля, че днес всички разбират колко бях прав, когато казах, че само едната страна иска да отприщи хаос, да предизвика провокации и да изостри ситуацията в южната сръбска провинция“, каза Вучич.

След неотдавнашните улични протести министър-председателят на Косово Алвин Курти обяви, че ще даде едномесечен преходен период на сръбското население, за да се приспособи към новата мярка. Според Белград мярката ще засегне около 100 000 души.

Напрежението между Прищина и Белград нараства от месеци, а ЕС изглежда не е в състояние да посредничи в разрешаването на конфликта. В края на май миналата година мироопазващите сили на НАТО бяха принудени да се намесят в конфликта в северната провинция Косово, в резултат на което бяха ранени няколко души. Косовската страна е обвинявана в злоупотреби заради неотдавнашните арести на сърби, които самите са заподозрени в насилствени престъпления. Оттогава насам Брюксел се опитва да върне на масата за преговори споразумението от 11 точки, обсъждано от есента на 2022 г. Но без успех.

По същество това споразумение не изисква от Сърбия да признае изрично независимостта на Косово, а само да не се противопоставя на опитите му да се присъедини към различни международни организации. Това би било донякъде приемливо за сръбската страна. Но Прищина – и по-конкретно настоящият министър-председател Албин Курти – не иска да приеме, както предлагат западните дипломати, създаването на автономни сръбски малцинствени области и асоциация на сърбите. Курти определи тази точка – приета през 2013 г. от неговия предшественик по право – като създаване на държава в държавата.

„За нас всяко споразумение, което не съдържа в основата си взаимно признаване, определено не е споразумение за пълна нормализация“, каза Албин Курти.

През 2008 г. Косово едностранно обяви независимост. Оттогава почти 100 държави са признали независимостта на страната, включително по-голямата част от страните от ЕС. Пет държави – Кипър, Гърция, Испания, Словакия и Румъния – все още не признават самопровъзгласилата се държава Косово. Сърбия очевидно също не признава режима в Прищина. Петте държави-членки на ЕС, които не са признали независимостта на Косово, имат опит в усилията за самоопределение, подкрепяни от определени малцинства на тяхна територия, което ги поставя в деликатно положение. Но за Румъния основният аргумент е Приднестровието, както обясниха през годините двама от външните министри, които стоят зад документите, приети от Румъния по отношение на Косово.

„Политиката на президента беше подкрепена от аргументите, предоставени от Министерството на външните работи, и за щастие тя следваше препоръките на Министерството на външните работи. Ако признавате Косово, защо сте против Приднестровието, защото Приднестровието също е сепаратистко? Такива бяха нашите изчисления по онова време, през 2008 г.“, казва Адриан Чорояну, цитиран от Europa Libera.

„Винаги е съществувала възможността Русия да повдигне този въпрос, особено във връзка с Румъния и румънския интерес към целостта на Република Молдова, в условията на обрат по отношение на непризнаването на Косово“, обяснява Кристиан Дяконеску, бивш външен министър през 2009 и 2012 г.

Според него позицията на Румъния е била оправдана, както показва развитието на последвалите събития – от конфликта в Грузия, завършил с анексирането на Южна Осетия и Абхазия, до този в Крим през 2014 г. и неотдавнашното анексиране на четири други провинции в Украйна.

„Нека не забравяме, че когато Русия анексира Крим, тя се позова на аргумента за Косово“, каза Кристиан Дяконеску.