Subscribe
През последните месеци дискусията за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) зае централно място в европейските институции.
В Брюксел все повече държави членки се противопоставят на идеята за сливане на средствата по ОСП с други програми в следващия дългосрочен бюджет на ЕС (2028-2034 г.). Това предложение, представено от Европейската комисия, предизвика силна загриженост сред няколко правителства, които се опасяват от отслабване на стратегическата автономност на селскостопанския сектор. От Франция до Белгия, през Австрия и Люксембург, много европейски столици изразиха несъгласието си по време на последното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство. Идеята за интегриране на повече от 500-те отделни програми, включително кохезионните фондове и тези за селското стопанство, в един „национален фонд“ беше отхвърлена от множество политически представители.
Френският министър на земеделието Ани Женевар подчерта, че е важно да се запази специален бюджет за ОСП с достатъчно средства, за да се посрещнат бъдещите предизвикателства. Според Женевар е от съществено значение да се запази „общият характер на ОСП“ и да се избегне включването ѝ в единен фонд, който би могъл да разпръсне ресурсите за селскостопанския сектор. Италия също се изказа категорично против сливането на ОСП с други европейски фондове. Държавният заместник-министър на земеделието Патрицио Джакомо Ла Пиетра потвърди подкрепата на италианското правителство за „силна“ ОСП с отделен бюджет и адекватни ресурси. Позиция, която се споделя от испанския министър Луис Планас Пухадес, според когото ОСП трябва да запази „собствената си индивидуалност и добра финансова обезпеченост“. Други държави, като Белгия и Австрия, изразиха подобни опасения. Ръководителят на белгийското селско стопанство Давид Кларинвал предупреди, че всяко намаляване на средствата може да застраши стратегическата автономност на европейския селскостопански сектор. Австрия от своя страна отново подчерта необходимостта от запазване на ОСП като обща политика, като се избегне рискът от раздробяване на 27 отделни национални политики. Люксембург и Гърция също изразиха подкрепата си за независима ОСП, като подчертаха, че е важно да се осигури автономен бюджет, който да не бъде погълнат от по-голям и по-малко специфичен фонд за нуждите на селското стопанство. Въпреки че много държави членки заеха ясна позиция, Германия все още не е изразила окончателно становище. Отиващият си министър на земеделието Джем Йоздемир участва в последната си министерска среща, без да се изкаже официално по въпроса. Следователно дебатът за бъдещето на ОСП в Германия остава висящ в очакване на сформирането на ново правителство, което може да повлияе на европейския селскостопански бюджет през следващите години. От своя страна европейският комисар по земеделието Януш Войчеховски не отговори пряко на опасенията, изразени от различните държави членки. Той обаче заяви, че е „доста успокоен“ от изказванията, които е чул, и изрази увереност, че следващата ОСП ще разполага с достатъчен бюджет. Идеята за интегриране на земеделските фондове в по-широк финансов контейнер предизвиква голяма загриженост в сектора. ОСП е основен инструмент за подпомагане на европейските земеделски стопани, за осигуряване на пазарна стабилност и за запазване на продоволствената сигурност на континента. Ако средствата, предназначени за селското стопанство, бъдат обединени с други програми, ще има риск от разпръскване на ресурсите и намаляване на пряката подкрепа за земеделските стопани. Освен това една реформа, която отслабва ОСП, може да има отрицателни последици за иновациите в сектора, за екологичната устойчивост и за способността на държавите членки да се справят с предизвикателствата на изменението на климата и глобалната конкурентоспособност.
Следващата многогодишна финансова рамка на ЕС ще бъде определена през следващите месеци, а официалното предложение се очаква през лятото. Междувременно дебатът за ОСП ще продължи да заема централно място в европейския политически дневен ред. Страните, които се противопоставят на единния фонд, ще продължат да изразяват мнението си, за да гарантират, че селското стопанство ще остане независим приоритет в бюджета на ЕС. Позицията на държави като Франция, Италия, Испания, Белгия и Австрия показва, че съществува широк консенсус относно необходимостта от запазване на отделен бюджет за ОСП. Все още обаче предстои да видим каква ще бъде окончателната позиция на Европейската комисия и какви компромиси могат да възникнат в хода на преговорите.
Общата селскостопанска политика е основен елемент на европейската икономика и на продоволствената сигурност на континента. Идеята за обединяване на средствата за селското стопанство с тези по други програми рискува да отслаби целия сектор, да намали подкрепата за земеделските стопани и да застраши стратегическата автономност на ЕС в производството на храни. Нарастващото противопоставяне на това предложение от страна на много държави членки е ясен сигнал: ОСП трябва да остане независима политика със специални ресурси и структура, която да гарантира нейната ефективност. През следващите месеци дискусиите на европейско равнище ще бъдат от решаващо значение за определяне на бъдещето на селското стопанство на континента и за гарантиране, че нуждите на сектора ще бъдат адекватно отчетени в следващия бюджет на ЕС.
Алесандро Фиорентино