В петък,21 октомври, президентът на ЕКР и лидер на Fratelli d’Italia Джорджия Мелони беше назначена от президента Матарела за министър-председател на Италия, а още на следващата сутрин тя и кабинетът ѝ положиха клетва. Забележителната бързина, с която новоназначеният министър-председател напредва, е отражение на настоящите предизвикателства, пред които е изправена страната, и освен това е още един показател за необичайната решителност, проявена от Джорджия Мелони, която от 2020 г. е начело на Европейските консерватори и реформисти.
Всъщност Италия е изправена пред уникална криза в три посоки, която през последното десетилетие се подхранваше от слабите политики на членовете на кабинета, които бяха на власт през този не толкова кратък период. Следователно икономическата криза далеч надхвърля пандемията или въздействието на цените на енергията върху икономиката. Средният доход на глава от населението в Италия през 2021 г. е малко по-нисък от този през 2011 г. по постоянни цени. Още по-забележително е, че през 2011 г. тази стойност е била по-висока от средната за ЕС, докато през 2021 г. тя е паднала под тази за ЕС. В резултат на това разликата с Европа се увеличи, което се доказва от редица макроикономически, фискални и дори социално-икономически показатели.
Тази дългогодишна стагнация беше засилена от пандемията, а напоследък и от енергийната криза. Макар че последният се изостри след руската агресия в Украйна, енергийната криза само показа до какво може да доведе една погрешна енергийна политика. Всъщност икономиката на страната включва редица енергоемки сектори, но енергийните нужди на Италия се задоволяват чрез внос от чужбина, най-вече на газ от Русия. Забележително е също така, че след ескалацията на цените на енергията, далеч преди 24 февруари, не бяха положени особени усилия за по-диверсифициран структурен, а не само географски микс от енергийни източници.
Не на последно място, демографската криза се усеща неумолимо във времето. През 2021 г. броят на новородените постави нов отрицателен рекорд от обединението на страната през 1861 г. Това със сигурност отразява по-ниското внимание към семейните домакинства и слабата подкрепа за многобройните роли, които жените изпълняват в съвременното общество.
Крайният резултат е, че трите кризи взаимодействат помежду си, набират сила и предизвикват по-широко въздействие. Новият кабинет ще трябва да се справи с наследството на тази криза, която се изразява в три направления. Според мен министър-председателят Джорджия Мелони ще трябва да вземе предвид два принципа като основа за оценка на новите икономически политики. На първо място, всяка мярка трябва да стимулира растежа: в действителност стимулирането на растежа е единственото средство за осигуряване на устойчивост на публичния дълг в дългосрочен план в условията на описаните по-горе сили. Това съвсем не означава, че се насърчава фискалната разточителност. Всъщност могат да се предвидят няколко икономически мерки, които да започнат в рамките на фискалната отговорност. Второ, кабинетът не може да се справи с настоящата криза само с извънредни мерки, въпреки нарастващия натиск да го направи. Министър-председателят следва да гарантира, че всяка мярка е структурен, а не само спешен отговор на настоящите предизвикателства.
Това ще бъде най-ефективният начин да оставим голямо наследство на Италия и Европа.
The text was translated by an automatic system