Subscribe
С наближаването на гласуването за ново правителство в Италия се разгоря разгорещен дебат относно НСРР и дали да се поиска нейното преструктуриране на европейско равнище.
Но какво представлява НСРП и защо е в центъра на политическия дебат?
Националният план за възстановяване и устойчивост е документът, който всяка държава членка трябва да изготви, за да получи достъп до фондовете на ЕС от следващо поколение (NGEU) – инструментът, въведен от Европейския съюз за възстановяване след пандемията от ковидоз-19, за да се съживи икономиката на държавите членки и да се премине към по-устойчива и цифрова икономика.
NGEU представлява пакет от безвъзмездни средства и заеми в размер на 750 млрд. евро, чийто централен компонент е Механизмът за възстановяване и устойчивост, който е с продължителност шест години – от 2021 до 2026 г., и е с общ размер 672,5 млрд. евро (312,5 млрд. евро безвъзмездни средства, а останалите 360 млрд. евро – нисколихвени заеми).
Италия е основният бенефициент със средства в размер на 191,5 млрд. евро, разпределени между безвъзмездни средства (68,9 млрд. евро) и заеми (122,6 млрд. евро). Към тях трябва да се добавят около 13 млрд. евро от програмата „Помощ за възстановяване на сближаването и териториите на Европа“ (React-Eu) и допълнителните 30,62 млрд. евро, отпуснати от правителството на Драги, които ще бъдат използвани за завършване на проектите, включени в плана за възстановяване.
Следователно общо средствата, които Италия ще управлява, ще надхвърлят 235 милиарда евро.
Италианският план е разделен на 6 „мисии“:
цифровизация, иновации, конкурентоспособност, култура и туризъм, зелена революция и екологичен преход, инфраструктура за устойчива мобилност, образование и научни изследвания, приобщаване и сближаване и здравеопазване, като само за първите две са отделени около 60% от средствата.
Това е огромна цифра, която определя колко е важно Италия да успее да изпълни всички поставени параметри и срокове, но която веднага показва една аномалия: здравеопазването е получило най-малките средства след криза, която показа неговите граници и недостатъци.
Понастоящем, след като първите два етапа приключиха с постигането на целите, процесът на постигане на целите през декември се забави поради неуспеха на настоящото правителство да задейства повечето от указите за прилагане и тези дни ще продължи на принудителни етапи, за да приключи планираното, като следователно рискът те да не бъдат постигнати, както призна заместник-министърът на председателството на Съвета Роберто Гарофоли, е почти нулев.
Но откъде идва идеята да се поиска преработване на плана?
Според лидера на дясноцентристите Джорджия Мелони разработването на „нов план“ е повече от логичен избор, ако се има предвид, че възстановяването е било разработено в резултат на възстановяването след Ковида-19 преди енергийната и политическата криза, предизвикана от нахлуването на Русия в Украйна.
Всъщност новите сценарии, които се появиха, на първо място увеличението на цените на газа и електроенергията, бързо предизвикаха неудържимо нарастване на инфлацията и непропорционално увеличение на разходите за енергия в цяла Европа и, естествено, в Италия.
Да си представим, че част от ресурсите ще бъдат пренасочени към нови критични сценарии, особено във връзка с екологичния преход, който до момента изглежда трудно осъществим, ако се има предвид, че след войната в Украйна беше решено да се възобновят въглищните електроцентрали, за да се компенсират енергийните затруднения, всъщност изглежда като разумно решение, което отговаря на реалната ситуация.
Следва да се добави, че, както вече беше споменато, голяма част от ресурсите са заем и не подлежат на връщане, така че изглежда малко вероятно да не може да се предоговори заем, макар и в рамките на определени насоки и като се гарантира, както е предвидено и в политическата програма на дясноцентристката коалиция, пълното използване на ресурсите на НСРП, дори като се компенсират настоящите закъснения в изпълнението.
Накратко, избор, който бихме могли да определим като истинска политика за онези, които се готвят да управляват държава в икономическа криза като Италия, предвиждайки възможно преразпределение на ресурсите въз основа на сценариите на момента, вместо да разглеждат написаното и представеното като недосегаема догма.
Ето защо да си зададем въпроса дали представеният план наистина е недосегаем, изглежда повече от основателно, ако не и правилно.
Джорджия Мелони, лидер на Fratelli d’Italia, дясноцентристката партия, която в момента е на първо място в Италия, смята, че това е необходимо и че промяната на формата е по-неотложна от всякога.
За разлика от него Джани Лета, секретар на Partito Democratico, основната лявоцентристка партия в Италия, смята, че в сегашния си вид ПНРР е недосегаем – формулировка, за която неговата партия допринесе в голяма степен по време на управлението на Драги.
Лично ние смятаме, че умението да адаптираш избора си към реалните ситуации е едно от основните умения, които един политик трябва да притежава, поради което смятаме, че обмислянето на реорганизация е логичен и правилен избор и че тя няма да предизвика никакво „политическо земетресение“ в ЕС, освен от страна на онези, които винаги са се опитвали да „контролират дистанционно“ икономико-политическия избор на Италия с одобрението на левицата и нейните лидери.
Автор: FeMo
The text was translated by an automatic system