Националност на Roman Dmowski

Полският консервативен държавник Роман Дмовски, на когото Полша до голяма степен дължи сегашната си независимост, пише през 1927 г. есето си „Църква, нация и държава“. Текстът е разделен на пет глави със сходна дължина.

В първата авторът защитава тезата, че масонската традиция, започнала през XVIII в., по негово време приключва. Френските, английските и американските масони са имали за цел да унищожат религията (особено римокатолическата), за да освободят индивида, но също така, според Дмовски, защитниците на религията са имали погрешно разбиране за своя дълг.

Стратегията на масоните е да насаждат религиозна апатия, която има фундаментално значение за нацията, тъй като хората стават материалисти, влачат се през живота без ясна цел или силна вяра, да не говорим за жертва на егоизма си. Освен това религиозната традиция е прекъсната и няма да бъде предадена на следващите поколения на нацията.

Във втората глава се разглежда разликата между католическите и протестантските нации. Въпреки това д-р Дмовски започва с описание на съвременната нация като продължение на класическите нации, създадени от християнството и Римската църква в рамките на една вяра.

В конкретния случай с Полша нашият автор защитава тезата, че не ценностите, а принудата от страна на държавата в сътрудничество с Църквата е свързвала предхристиянските племена. След вековен труд са създадени силни семейства. Споменаването на семействата в тъканта на нацията е много интересно, но и много класическо.

Споменаването на протестантската реформация също заслужава внимание. Тъй като подобна религиозна революция води до фрагментация, единственият начин да се запази единството е укрепването на монархическата власт. Професор Дмовски не го споменава, но тук виждаме модерната концепция на Жан Боден за суверенитета.

Други елементи, определящи същността на една нация, са етническите корени, вековното съществуване на държавата и общата вяра.

По времето на Дмовски, но можем да кажем, че и днес, преобладават протестантските нации, както и тяхната икономическа система – капитализмът. Освобождението от духовното управление на Рим отприщва националния егоизъм. Тук полският политолог вижда разрив с концепцията за християнските нации, развита през Средновековието.

Третата глава се занимава с появата на национализма в католическите нации към края на XIX в. (Морас във Франция, Корадини в Италия, Поплавски в Полша). Дмовски обяснява, че католиците са били изправени пред две алтернативи: или да се въздържат от защита срещу нападенията на протестантите, като тези на Бисмарк срещу Полша, като само морално порицават такива нападения – което е равносилно на малодушие; или да отговорят на националния егоизъм на протестантите с аналогичен егоизъм на католическите народи, въпреки че това води до незачитане на християнските принципи.

Десет години по-късно от Дмовски папа Бенедикт XV ще осъди подобна концепция за нация в известната си енциклика „Mit brennender Sorge“.

Четвърта глава обяснява ролята на религията (т.е. на Римокатолическата църква) в живота на нациите и държавите. Дмовски отразява либералната идея, че Църквата трябва да се ограничи до преподаването на вярата, но забравя за смесените въпроси в светските и светските порядки, както и за задължението на държавата да следва учението на Църквата, дори в светските и светските порядки, макар и без Църквата да решава за тях.

Той признава, че една „истински католическа нация“ трябва да се увери, че законите и държавните институции, чрез които тя функционира, са в съответствие с католическите ценности; но класическата концепция за нация по-скоро означава, че всяка нация трябва да се увери, че законите и държавните институции, чрез които тя функционира, са в съответствие с учението на Римокатолическата църква.

Управлението на държавното население (термин, който Дмовски би могъл да замени с „национален суверенитет“) води до сблъсък между групи от най-различни вероизповедания, всяка от които е имала открито ясни цели и стремежи, откъдето организацията на управлението и държавната политика стават резултат от борбата между организирани сили и по този начин държавата вече не е последователен фактор, който работи в определена посока за продължителен период от време.

Отвъд Дмовски може да се каже, че съвременната държава не работи в посока на общото благо.

Накрая полският интелектуалец обяснява каква трябва да бъде политиката на Полша като католическа страна. Той започва със защита на свободата на вероизповеданието, което е в противоречие с класическия възглед за отношенията между държавата и Църквата; но след това се връща към Древния Рим и вижда там първата природа на Полша и втората природа на католицизма.

Източник на изображението: Wydawnictwo Capital