Subscribe
Един от въпросите, които ще станат решаващи за развитието на икономиките на държавите – членки на ЕС, през следващите десетилетия, е снабдяването с редкоземни елементи.
Редки земни метали (REE) са група от 17 елемента, принадлежащи към химическото семейство на металите, открити между 1839 и 1900 г. (последният от тях, прометиум, е създаден изкуствено през 1947 г.).
Без да изброяваме всички, е достатъчно да знаем, че терминът „редки“ не се отнася до тяхната оскъдност на планетата, а по-скоро до трудностите при идентифицирането им и сложността на извличането и обработката им.
Тези земи са от съществено значение и за голяма част от предизвикателствата, които ни очакват в близко бъдеще, тъй като са основни елементи за икономиката, свързана с възобновяемата енергия, акумулаторните батерии, военната промишленост, космическите изследвания и дори производството на електронните компоненти, съдържащи се в устройствата, които използваме всеки ден. РЕДКИ ЗЕМИ В СВЕТА Чувствителните области, в които се използват тези елементи, ясно показват, че притежаването на находища се превръща в съществен актив за индустриалното развитие на една държава.
Данните за 2021 г., публикувани от Геологическата служба на САЩ (https://pubs.usgs.gov/periodicals/mcs2022/mcs2022-rare-earths.pdf), ясно показват влиянието, което Китай ще има по отношение на добива, преработката и износа на тези важни суровини.
Всъщност от приблизително 125 млн. тона Китай разполага с около 35,2 % (добри 44 млн. тона).
Следват Виетнам (17,6 %), Русия и Бразилия (16,8 %) и накрая Индия с 5,6 %.
Китай се нарежда и на първо място в света по производство на редкоземни елементи с 60,6 % от производството, в сравнение с 15,5 % за САЩ. ЕВРОПЕЙСКАТА СИТУАЦИЯ Естествено е, че този преобладаващ дисбаланс в полза на Китай принуди Европейския съюз да разчита на Изтока за доставките на тези минерали.
Това не е малък проблем, особено ако се погледне към международната геополитическа ситуация и нестабилността, която прави отношенията с Изтока все по-трудни.
На 12 януари 2023 г. LKAB, една от водещите шведски минни компании, обяви, че е идентифицирала възможно най-голямото находище на редкоземни елементи, откривано някога в Европа.
Находището е наречено „Per Geijer“ (на името на виден шведски геолог) и се намира близо до Кирума, малък лапландски град отвъд Полярния кръг.
Извършените проучвания (и оповестени досега) показват наличието на над 400 милиона тона ресурси и над един милион тона редкоземни метали.
Макар че това откритие е добра новина, може да минат до петнадесет години, преди то наистина да доведе до намаляване на зависимостта на Европа от Китай по отношение на вноса на редкоземни метали. ОСИГУРЯВАНЕ НА БЪДЕЩЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ Проблемът е, че европейската промишленост се нуждае от тези материали сега: при продължаващия екологичен и цифров преход трябва да се преодолее уязвимостта на страните членки.
Това, към което трябва да се стремим, е европейска промишленост, която е технологично напреднала и автономна.
За съжаление, безспорно е, че Европа е изостанала както от глобалната пандемия, така и скоро след това от критичните въпроси, свързани с конфликта в Украйна.
Липсата на алтернативни канали за доставка на редки суровини (както беше посочено и в „Плана за действие относно критичните суровини“ на Европейската комисия през 2020 г.) направи още по-очевидна необходимостта от постигане на по-голяма технологична независимост и суверенитет в границите на Европейския съюз. В този смисъл планът „Матей“ на Италия може да бъде опорна точка, заедно с Глобалния портал, за осъществяване на стратегически партньорства с държави извън ЕС за доставка на редкоземни елементи.
Всичко това, заедно с увеличаване на капацитета за добив на държавите-членки и сътрудничество в най-чувствителните промишлени сектори. Ясно е, че ако погледнем към предстоящите предизвикателства, перспективите не са никак розови.
Достатъчно е да се каже, че Европейският съюз възнамерява да постигне неутралност по отношение на климата до 2025 г. с производството на енергия от възобновяеми източници, включително чрез целите на пакета „RePowerEU“.
Тези инициативи ще доведат до нарастващо търсене на редкоземни елементи и въпросът, на който трябва да сме готови да отговорим днес, е прост: ще разполагаме ли с достатъчно ресурси, за да подкрепим енергийния и цифровия преход?