Партията ECR публикува доклад от април 2024 г. относно трансформацията на банковия сектор в Европейския съюз и Северна Европа и нейното въздействие върху конкуренцията в сектора в балтийските държави.
Нейни автори са Гундарс Берзиниш, декан на Факултета по бизнес, мениджмънт и икономика на Латвийския университет, член на управителния съвет на фондация SSE Riga и член на Съвета на студентския бизнес инкубатор на UL; Рамона Рупейка – Апога, ръководител на катедра „Финанси и счетоводство“ в Латвийския университет; Янис Приде, доцент и читател по приложна математика в Академичния изследователски център за флуидни и комплексни системи в Университета Ковънтри; и Елмарс Кехрис, икономист, специализирал в областта на финансовите анализи, икономическите изследвания, цифровизацията и управлението на проекти, и главен изпълнителен директор и икономист в KEKonsultācijas.
В доклада се очертават различни несигурности, с които банковата система се е сблъсквала и ще продължава да се сблъсква през първата половина на настоящия век и в целия Европейски съюз. Напоследък най-голямата икономическа заплаха е инфлацията, която през 2021 г. рязко се повиши и не беше напълно овладяна до септември 2023 г. (Източник: Statista). През втората половина на 2023 г. 44% от хората смятат, че повишаването на цените, инфлацията и разходите за живот са важен национален проблем в Европейския съюз.
Що се отнася до Балтийския регион, след като получиха независимост, Естония и Литва отвориха икономиките си за чуждестранни банки, докато Латвия първоначално се стремеше да се превърне във финансов център за Русия и Общността на независимите държави (ОНД).
В резултат на това повече от 85% от банковите активи на Естония и Литва се контролират от институции с чуждестранна собственост, докато в Латвия този процент е 76%. И в трите случая по-голямото национално участие би засилило конкуренцията на балтийския пазар в сравнение с по-широкия скандинавски регион.
От 2009 г. до 2022 г. ЕС е изправен пред значителен спад на банковите офиси (40%) и на служителите (20%). Естония и Литва не се поддават на тази тенденция и продължават да увеличават броя на служителите си, но в Латвия броят на банковите служители е намалял с 57% – най-рязкото намаление в цяла Европа.
Латвия и Литва имат едни от най-високите съотношения между депозити и кредити в Европа. Въпреки това кредитополучателите в Прибалтика постоянно се сблъскват с лихвени проценти по заеми, които надвишават средните за еврозоната, което отново подсказва, че конкуренцията може да бъде подобрена.
По отношение на мобилността на клиентите Латвия (26%) и Литва (22%) изостават доста от средното за ЕС (29%). Същата тенденция се наблюдава и при ипотечните кредити, където средната стойност за ЕС е 2,4 %, за Естония – 1,6 %, за Латвия – едва 0,9 %, а за Литва – незначителните 0,8 %. За трети път тези ниски нива на мобилност на клиентите могат да свидетелстват за ограничени алтернативи за клиентите в Балтийския регион, но също така и за сложни процедури за смяна на доставчика, което от своя страна допълнително намалява конкуренцията.
Що се отнася до степента на проникване на онлайн банкирането през 2023 г., Естония и Латвия са надхвърлили 80 %, докато Литва засега не е достигнала този процент. Въпреки това трите държави са сред тринадесетте държави-членки с по-високи нива на проникване.
Възвръщаемостта на собствения капитал е най-висока в Латвия и Литва – 25 % (данни от март 2023 г.); в Естония тя е 20 %, което е почти два пъти повече от средната стойност за ЕС (10,4 %). Такива нива на рентабилност са отлични за акционерите на банките и за стабилността на банковата система, но са в ущърб на клиентите на банките, които биха имали полза от по-висока конкуренция, както бе посочено по-горе.
Нивата на ефективност също остават високи, като съотношението между разходите и приходите е само 30% в Латвия, 35% в Литва и 38% в Естония, което е далеч под 57% в целия Европейски съюз (данни от юни 2023 г.).
Източник на изображението: проф. д-р Гундарс Берзиньш (Латвийски университет)