Subscribe
Г-н Кристианс Подниекс публикува доклад от юли 2024 г. за партията ЕКР, озаглавен „Балансиране на амбициите и реалността“, в който разглежда предизвикателствата пред т.нар. зелен преход в Европейския съюз.
Възможно ли е изобщо да се осъществи „Зеленият курс“ на г-жа Фон дер Лайен за постигане на климатична неутралност до 2050 г.?
И какви са неговите настоящи и бъдещи въздействия?
Ние вече понесохме някои последици.
Цените на енергията се повишиха много преди войната между Русия и Украйна; положението е още по-лошо за държавите-членки, които не желаят да имат ядрена енергия в своя микс.
Втората европейска система за търговия с горива (ETS2), която предвижда компаниите да плащат за използваните от тях изкопаеми горива, ще струва на крайните шофьори допълнителни 50 цента на литър от 2031 г. нататък.
В първичния сектор „Законът за възстановяване на природата“ изглежда по-скоро унищожава, отколкото възстановява.
Нищо чудно, че обществената подкрепа е много по-ниска и различна от това, което обикновено заявяват служителите на Европейската комисия.
По-специално, бъдещата забрана за нови бензинови и дизелови автомобили „Fit for 55“ е много непопулярна мярка.
На фона на този сценарий защитниците на „зеления преход“ изтъкват положителната страна на стратегията: предполагаем тласък на чистите индустриални технологии, обозначени като „Net-Zero“ (слънчева енергия, вятърна енергия, батерии/съхранение, термопомпи, електролизери, биогаз/биометан, улавяне и съхранение на въглероден диоксид и мрежови технологии).
Седем държави-членки обаче се противопоставиха на отпускането на допълнителни средства от ЕС за тяхното финансиране.
Освен това тази технологично неутрална стратегия ни напомня за провалената съветска планова икономика, за разлика от един по-свободен пазарен подход, в чийто център са творчеството и ефективността.
От друга страна, технологиите с нулево нетно потребление зависят в голяма степен от критични компоненти, като батерии и суровини, които идват предимно от Китай.
Законът за критичните суровини ограничава годишното закупуване на стратегически суровини от всяка държава до максимум 65 %; но и при тази ограничаваща политика липсват съответните положителни страни, като например стимули за местен добив и производство.
Докладът на партията Podnieks-ECR включва тематично проучване на въздействието на „зелената сделка“ върху автомобилния сектор на ЕС.
За щастие, забраната на автомобилите с вътрешно горене „Fit for 55“ включва клауза за преразглеждане през 2026 г. в полза на Парламента.
Италианският министър-председател Джорджия Мелони смята тази методология за „идеологическа глупост, която задължително трябва да бъде коригирана“.
По-разумно би било да се съсредоточим върху по-старите превозни средства, които са причина за по-високи емисии.
При по-новите двигатели с вътрешно горене емисиите намаляват драстично всяка година.
Защо тогава да ги забраняваме?
Освен това електрическите превозни средства са скъпи или дори недостъпни за голяма част от потребителския пазар, така че водачите са склонни да запазят по-старите си автомобили, като по този начин увеличават емисиите.
Точно обратното на това, което цели Комисията.
Освен това, въпреки напредъка в технологията на батериите, широко разпространено е мнението, че бъдещите модели ще бъдат по-добри, което допълнително възпира настоящите покупки.
През май 2023 г. продажбите на електромобили представляват 13,8% от пазара, докато година по-късно този дял спада до 12,5%.
Китайските електромобили са по-евтини благодарение на държавното финансиране; в краткосрочен план това е благоприятно за потребителите, но за да се справи с нелоялната конкуренция, Европейската комисия може да увеличи своята 10% тарифа, като по този начин намали предимството за крайните купувачи от Съюза. Допълнителна пречка пред купувачите на електрически превозни средства е ниската наличност на точки за зареждане.
Дори прогнозите на Европейската комисия изглеждат недостатъчно амбициозни в сравнение с потенциалното търсене.
По-лошото е, че над 60 % от зарядните точки в ЕС са съсредоточени само в три държави-членки (Нидерландия – 23 %, Германия и Франция – по 19 %), което показва не само социално-икономическо разделение в плана на г-жа Фон дер Лайен, но и териториално разделение.
И накрая, частното финансиране ще бъде достъпно само ако проектите за развитие гарантират сигурност на инвестициите, което е значителна въпросителна за предизвикателното начинание „Зелена сделка“.
Източник на изображението: Източник: Business Insider