Република Ирландия е малка държава, разположена на голям остров, както е при островите. Съгласно Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) континенталният шелф на крайбрежната държава включва морското дъно и недрата на подводната зона, която се простира на 200 морски мили от териториалните морски граници или по-далеч, ако естественото продължение на земната маса е извън тях. Крайбрежната държава упражнява суверенни права върху своя континентален шелф с цел да го проучва и да експлоатира природните му ресурси. Когато маржът се простира отвъд 200 морски мили, крайбрежната държава може да разшири границата на континенталния си шелф при спазване на критериите, посочени в член 76 от UNCLOS. Когато се вземе предвид територията на морското й дъно, Ирландия е една от най-големите страни в Европа.Морската територия на Ирландия обхваща над 220 милиона акра (880 000 кв.м), което е десет пъти повече от площта на остров Ирландия. Общата дължина на бреговата линия възлиза на 6883 км, от която се простира до 22 км или 12 мили суверенната територия на държавата. Това е много море. В края на март тази година оперативният капацитет на ирландските военноморски сили беше един кораб.

За да се осигури контекст, Норвегия има изключителна икономическа зона от 819 620 км около брега си и към 2008 г. Кралските норвежки военноморски сили се състоят от приблизително 3700 души персонал (9450 в мобилизирано състояние, 32 000 при пълна мобилизация) и 70 кораба, включително 4 тежки фрегати, 6 подводници, 14 патрулни лодки, 4 миночистача, 4 миночистача, 1 кораб за откриване на мини, 4 спомагателни кораба и 2 кораба за обучение. На⁶ април тази година Naval News съобщи

Днес норвежкото правителство обяви новия си дългосрочен план за отбрана за периода 2025-2036 г. Под името „Норвежко обещание за отбрана“ планът предвижда значителен растеж, който не само ще позволи на страната да постигне целта на НАТО за 2 % от БВП за отбрана още през тази година, но и да достигне 3 % в края на периода.

Би било несправедливо да се твърди, че военноморските нужди на тези две държави са напълно аналогични. Изключителната икономическа зона и риболовната зона са много важни за Норвегия с нейните обширни и богати риболовни води, както и с нейната газова и петролна промишленост. Ирландия, разбира се, се отказа от контрола над богатите риболовни райони в Атлантическия океан, когато се присъедини към ЕИО в замяна на подкрепа за говеждото и млечното си стадо. Това стадо, което сега е подложено на умъртвяване, за да се демонстрира ангажиментът ни към програмата за климата. Освен това, за разлика от норвежците, ирландците далеч не добиват природен газ от морското дъно, а са се ангажирали да спрат дори да го търсят. Това обаче означава, че нашите вятърни електроцентрали в океана са до голяма степен незащитени.

Кризата с персонала и инвестициите във военноморската служба не е нова и е съпроводена от опита на армията и военновъздушните сили. Преди шест години The Times излезе със следното заглавие

Ирландският военновъздушен корпус е в криза, тъй като четирима старши пилоти се присъединяват към Aer Lingus.

След напускането на четиримата пилоти остават 31 свободни места за пилоти-служители при планирано ниво на персонала от 107 души, а общият брой на напусканията преди пенсиониране от 2010 г. насам е 56. По това време говорител на Представителната асоциация на офицерите на бюджетна издръжка твърди, че проблемът се корени в съкращаването на разходите след икономическата криза през 2010 г., когато бяха премахнати финансовите стимули за задържане на пилотите в момент, когато Ryanair и Aer Lingus активно набираха персонал. Въпреки че официално се отрича Ирландия да разчита на друга държава за националната си отбрана, широко разпространено е мнението, че в действителност съществува десетилетно споразумение с Обединеното кралство, според което Кралските военновъздушни сили ефективно осигуряват прикритие и защита на ирландското въздушно пространство. През 2022 г. в отговор на парламентарен въпрос, който в ирландските правителствени кръгове се смяташе за твърде откровен, Джеймс Хийпи, държавен министър на отбраната на Обединеното кралство, заяви

„В някои случаи самолети на RAF са навлизали в ирландското въздушно пространство. Ирландското правителство трябва да определи политиката си за това защо, кога и как.“

Дори когато и ако Корпусът на ВВС успее да качи пилоти в самолетите, възрастта и видът на машините и технологиите, с които разполага, не дават възможност да се прецени доколко ефективна може да бъде тя.Корпусът разчита при отбраната „въздух-въздух“ на Pilatus PC-9, витлов тренажор, придобит от Корпуса на ВВС през 2004 г., малко след като последният реактивен тренажор беше пенсиониран. Предполагаемият му експлоатационен таван е 25 000 фута, но практическият му таван е 10000 фута. Повечето пътнически самолети летят на височина между 33 000 и 42 000 фута.

Ако можеш да разчиташ, че някой друг ще поеме сметката, защо тогава да плащаш, изглежда, че това е позицията на ирландските правителства по въпроса за националната отбрана. Досега тя с удоволствие приемаше, че в крайна сметка можем да очакваме от САЩ, Обединеното кралство или ЕС да закърпят дупките в износената дреха на националната отбрана. В отговор на парламентарен въпрос службата за разходите публикува тези данни, които показват много ясна тенденция.

Година Разходи за отбрана в млн. евро Брутен вътрешен продукт в млн. евро Разходи като процент от БВП
1999 760 92,669 0.82%
2000 820 108,400 0.76%
2001 731 122,010 0.60%
2002 725 135,956 0.53%
2003 711 145,534 0.49%
2004 733 156,189 0.47%
2005 759 170,231 0.45%
2006 772 184,914 0.42%
2007 817 197,130 0.41%
2008 880 187,620 0.47%
2009 804 169,786 0.47%
2010 744 167,674 0.44%
2011 704 170,951 0.41%
2012 657 175,104 0.38%
2013 667 179,616 0.37%
2014 673 195,148 0.34%
2015 671 262,853 0.26%
2016 671 270,809 0.25%
2017 681 300,387 0.23%
2018 701 326,986 0.21%
2019 756 356,051 0.21%

В интерес на справедливостта трябва да отбележим, че увеличението на данните за БВП в последно време изкривява донякъде процентите, но дори и при използване на модифициран БНД като база Ирландия едва ли ще надхвърли половин процент и все още ще се намира удобно в дъното на таблицата за разходите в Европа. В статия във Foreign Policy през 2022 г. Еоин Дреа казва: „Забравете за Германия и другите изоставащи страни в Европа в областта на отбраната – трябва да проведем сериозен разговор за Ирландия, най-лошия свободен ездач в областта на политиката за сигурност в Европа.“

Заключението на Комисията за отбранителните сили, публикувано през 2022 г., е, че Ирландия е беззащитна на сушата, по море и във въздуха. Някога това може да е било проблем на Ирландия, но вече не е. Контрабандата на наркотици, трафикът на хора, незаконните оръжия и враждебните нации на изток могат да се възползват от дупките в ирландската сигурност. Най-просто казано, ако знаете, че има само един военен кораб, който патрулира в обширна морска зона, и знаете приблизително къде се намира този кораб, задачата за избягване става лесна. Смята се, че 75% от трансатлантическия кабел, свързващ Европа с Америка, преминава през или в близост до ирландската изключителна икономическа зона. Групата на НАТО за защита на критичната подводна инфраструктура беше създадена през февруари 2023 г., за да картографира уязвимостите и да координира усилията на съюзниците от НАТО, партньорите и частния сектор, но Ирландия все още не се е присъединила.

Хроничният проблем с персонала и финансирането е продължавал толкова дълго, че се е изострил. Инвестициите, които са необходими сега, за да се постигне почти приемливо ниво на отбранителните сили в кратък срок, са непосилни. От политическа гледна точка идеята Ирландия да се откаже от историческата си позиция на неутралитет е трудна. Дори и да бъде изтъкнат и приет аргументът за членство в НАТО, минималното изискване за 2% от БВП би означавало десетократно увеличение на бюджета. Като се има предвид, че сегашното правителство тръби за намерението си да увеличи разходите от 1,1 на 1,5 милиарда до 2028 г., увеличение до 10 милиарда евро изглежда малко вероятно. В политиката е вярно, че първото задължение на държавата е да защитава своите граждани. Жалко е, че в тази област, за разлика от много други, ирландските политици изглежда не се интересуват от доброто мнение на колегите си в Брюксел. Може би е време тези колеги да поискат повече от Ирландия.