Subscribe
Между 7 и 9 юни 2024 г. всички европейски граждани с право на глас бяха призовани да отидат до съответните избирателни секции, за да изберат състава на някои европейски институции за следващите 5 години.
Както е добре известно на всички, резултатите показаха малко новости или, по-добре казано, изненади в резултатите, които определиха състава на новия Европейски парламент. Докато Европейската народна партия успя да добави само седем евродепутати, социалистите и европейските демократи загубиха подкрепа и девет депутати. Европейските консерватори и реформисти, от друга страна, увеличиха броя на гласовете си, което доведе до увеличаване и на броя на седемте места в Европейския парламент. От друга страна, либералите от „Обнови Европа“ загубиха почти 30 евродепутати, подобно на резултата на Зелените, които загубиха 21 представители. „Идентичност и демокрация“ от 62 места в парламента станаха 58. И накрая, броят на членовете на ЕП, които съставляват секцията на независимите членове на ЕП, е 45, което е далеч от 57-те, които бяха в предишния мандат.
Ето защо този сценарий показва, от една страна, исканията на европейските граждани за нова насока в политиките на Съюза. Повече консерватизъм и повече протекционизъм, които веднъж завинаги ще подчертаят необходимостта европейската промишленост, както и нейните пазари, отново да станат самостоятелна класа в глобалната конфигурация. От друга страна, изглежда, че Европейската народна партия няма намерение да промени историческата коалиция, която поддържа с европейските социалдемократи, за да управлява както Комисията, така и Европейския парламент. Въпреки това Европейският съюз, люлката на демокрацията, трябва да приеме, че политическите нагласи на европейските граждани се променят и че следователно трябва да открие възможността по своя инициатива да изпробва правителствени формули, които да отразяват социалното мнозинство, гласувало миналия уикенд през юни.
За да приеме каквото и да е решение, включително за избора на председател на Европейската комисия, както ще направи през следващите 16, 17, 18 и 19 юли, Европейският парламент се нуждае от абсолютно мнозинство, което да подкрепи значителен брой позиции на европейското общество. С други думи, от 720 евродепутати следващият кандидат, или по-скоро, според всички оценки, следващата кандидатка, ще се нуждае от поне 361 гласа „за“, за да стане новият председател на Европейската комисия.
През последните дни се наблюдава ред на популярната Урсула фон дер Лайен, която се опитва да уговори Зелените да се въздържат от гласуване, както направиха в предишния мандат. Необходимо е обаче да се предупреди, че това само ще доведе до повече проблеми за нормалната приемственост през следващите пет законодателни години. С други думи, да се опитваме да убедим група, която е загубила 21 евродепутати, и да избегнем възможността да разчитаме на Европейските консерватори и реформисти, които заедно с ЕНП са единствената група, увеличила значително процента на гласовете си, би било грешка, за която ще съжаляват всички европейски граждани.
Вярно е обаче, че изглежда много трудно да се постигне съюз на десницата, който да постави в центъра грижата за европейските граждани, сигурността на границите и суверенитета на всяка държава, да зачита европейската конкурентоспособност и общия пазар и да претендира за позицията ни на ключови играчи в геополитическата област за следващия състав на Европейската комисия. Този извод произтича пряко от броя на членовете на ЕП и парламентарната аритметика, в която групите на християндемократите и консерваторите не успяват да достигнат 361 гласа „за“, които, както беше споменато, са необходими за получаване на абсолютно мнозинство.
Тези въпроси на парламентарната математика не бива да объркват бъдещите кандидати за председател на Комисията, тъй като те биха направили грешка, ако оставят настрана единствената сила, освен ЕНП, която е постигнала положителни резултати на предишните избори, защото биха оставили настрана повече от 10% от избирателите на Европейския съюз.