Subscribe
Сред ежедневната суматоха едно мрачно предупреждение разтърси спокойните трапези на испанските домакинства: партида ягоди от Мароко, заразени с вируса на хепатит А, е била задържана, преди да стигне до рафтовете на нашите супермаркети. Тази новина разкри една неприятна истина за крехкостта на нашите системи за контрол на храните.
Безспорно е, че Системата на ЕС за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) играе съществена роля при съобщаването на потенциални заплахи за общественото здраве. Повтарянето на подобни сигнали обаче подчертава една тревожна реалност: докато властите се стремят да гарантират качеството на местните продукти, контролът върху храните извън ЕС сякаш се изплъзва през пукнатината на небрежността.
В този контекст е неизбежно да се постави въпросът за разликата в мерките между националните и вносните продукти. Докато нашите земеделски производители са задължени да спазват строги стандарти за качество и хигиена, стоките от трети страни влизат в страната при особено слаба проверка. Справедливо ли е усилията на собствената ни индустрия да бъдат засенчени от липсата на контрол върху вноса?
Неотдавнашният инцидент с марокански ягоди е не само сигнал за необходимостта от засилване на граничния контрол, но и отражение на осезаемото напрежение в испанския селскостопански сектор. Полевите протести, подхранвани от нелоялната конкуренция на по-евтини чуждестранни продукти, намират в този сигнал убедителен аргумент.
Докато националните земеделски стопани протестират и настояват за осезаеми и конкретни решения, инцидентът служи като катализатор за поставяне под въпрос на равнопоставеността на стандартите за проверка на местни и чуждестранни продукти.
Масовото събиране на земеделски стопани, подкрепено от Съюза на профсъюзите, на 17 март в Мадрид, е ярко доказателство за натрупаното разочарование в сектора. „Няма причина да приберем тракторите и да се върнем у дома“, заявява Луис Кортес, координатор на Съюза на профсъюзите в щата, като подчертава, че проблемите остават нерешени. Демонстрацията под мотото „Все още имаме много причини“ отразява решимостта на земеделската общност да бъде чута не само в защита на своите интереси, но и за гарантиране на безопасна и достъпна храна за всички.
От сектора предупреждават, че тези протести ще продължат, докато исканията им не бъдат разгледани в цялост. „Протестите на полето ще продължат, докато Planas не седне на масата с истинските представители на земеделските производители и не предложи нещо повече от кръпки“, подчертава Кортес, като дава ясно да се разбере, че търпението е на изчерпване и че са необходими конкретни действия за подобряване на ситуацията.
Въпреки това, както от политическата сфера, така и от обществото се чуха гласове, които поискаха пълна забрана на вноса на марокански ягоди, без да се отчита, че проблемът не е в националността на продукта, а в липсата на ефективен контрол по границите ни.
От съществено значение е да се признае, че отговорността не е само на страните износителки, но и на нашите собствени недостатъци. Неотдавнашното изказване на Асоциацията на земеделските производители във Валенсия относно риска от замърсяване чрез напояване с фекални води е спешно напомняне, че проблемите с безопасността на храните надхвърлят границите. Наложително е нашите власти да предприемат драстични мерки, за да предотвратят бъдещи подобни епизоди.
В крайна сметка здравето и благосъстоянието на гражданите не могат да бъдат жертвани заради търговското удобство. Време е компетентните органи да признаят спешната необходимост от засилване на граничния контрол и подобряване на надзора по цялата хранителна верига. Само така ще можем да гарантираме безопасността и доверието в храната, която достига до трапезата ни, независимо от нейния произход.