Subscribe
Новата парадигма на европейската сигурност, която се оформи след 24 февруари 2022 г., когато войски на Руската федерация нахлуха на украинска територия, трябва задължително да накара държавите – членки на ЕС, да преосмислят основните си принципи на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС). Рискът от ескалация между Русия и страните от ЕС и НАТО се увеличава, тъй като руската доктрина за сигурност е все по-склонна – например към използване на тактически ядрени устройства на украинска територия. Една война на прага на Европа, която се води с военна логика от миналия век, съчетана с най-съвременни технологии, стигащи до използването на изкуствен интелект, не може да не представлява предизвикателство за сигурността и стабилността на Европейския съюз. Същевременно кризата в Близкия изток, предизвикана от сблъсъците в ивицата Газа, налага необходимостта от нови и по-капилярни инструменти, с които да се приложат дипломацията и общата външна политика на страните от ЕС. Това се отнася както за смекчаване на последиците в границите на държавите членки, така и за ролята, която ЕС би могъл да играе в близкоизточния мирен процес. Следователно африканският сценарий, както и технологичните и военните предизвикателства, които няма да разглеждаме в тази статия, но които все пак представляват важно отражение за разбиране на променения международен сценарий, са само някои от аспектите, които трябва да се вземат предвид, за да се обнови общата външна политика и политика на сигурност на Европейския съюз.
ЕВОЛЮЦИЯ НА CFSP
От 1970 г. насам, когато започна Европейското политическо сътрудничество – истинското начало на Общата външна политика и политика на сигурност на Съюза – международният сценарий се промени значително, докато общите основи между държавите членки не претърпяха същото развитие и интеграция. Това е така въпреки факта, че още тогава са задействани първите няколко форми на координация между външните политики на държавите членки, като се провеждат редовни консултации и, когато е възможно, се публикуват съвместни декларации относно кризи и международни сценарии. През 1992 г., когато Европейската икономическа общност се трансформира в Европейски съюз, с Договора от Маастрихт се въвежда вторият стълб – Общата външна политика и политика на сигурност. Сценарият тук е напълно променен – Европа се събужда след падането на Берлинската стена в един напълно нов свят и трябва да пренапише парадигмите на дипломацията и сигурността. Целта беше да се интегрират още повече външните политики, така че новосъздаденият ЕС да може да играе важна роля на световната сцена, особено по отношение на дисбалансите, породени от края на Студената война и разпадането на СССР. Впоследствие, с Договора от Амстердам, ОВППС получи допълнителен инструмент: Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Това беше напълно новаторска роля, която, заедно с възможността ЕС да насърчава мироопазващи операции, трябваше да създаде предпоставки за засилване на международната роля на ЕС. Оттогава, до Договора от Лисабон от 2009 г., ОВППС остана до голяма степен непроменена, а сега, предвид новия кризисен пейзаж по източните граници на Европа, тя се нуждае от подновен интерес от страна на държавите членки.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА РАЗЛИЧИЯТА
Ако погледнем към международната обстановка и предизвикателствата в областта на сигурността и външната политика, които все повече изискват общи отговори, изглежда ясно, че Европейският съюз изостава в определянето на истинска обща външна политика и политика на сигурност. Това е проблем, който става все по-ясен за обществеността, когато светът на информацията рисува фрагментиран сценарий, в който различните европейски канцеларии все повече се разделят на групи и клъстери. Пример за това е позицията, невинаги единна, която различните държави членки заемат по отношение на руската инвазия в Украйна. Несъответствия се наблюдават както по отношение на политическите декларации, така и по отношение на сътрудничеството в областта на отбраната и доставките на оръжие. Макар че различните стъпки на одобрените икономически санкции срещу Русия изглеждат като важна обща позиция, двустранните отношения и декларациите на различните канцлерии са доста различни. Международните заплахи, които постепенно се появяват пред прага на Европа, изискват по някакъв начин да се преодолее закъснението, натрупано през всички тези десетилетия. Става въпрос за прилагане на полезни политики за повишаване на международния авторитет на Европейския съюз и на позициите, заемани от държавите членки по единен начин чрез Общата външна политика и политика на сигурност. Следователно мирът и стабилността в Европейския съюз трябва да бъдат постигнати чрез подновяване на авторитета на самия ЕС и чрез осъзнаване на собствените му интереси. Защитата на тези два елемента трябва да бъде крайъгълен камък на цялата политическа и дипломатическа структура, която по общностен начин трябва да бъде въведена от държавите членки в ОВППС.
ПРИОРИТЕТИ
Разбира се, приоритетите на този подновен интерес към общата външна политика и политика на сигурност не могат да бъдат отделени от международната сцена. Основният ангажимент задължително трябва да бъде предотвратяването и потушаването на всеки конфликт. Най-подходящият пример в това отношение със сигурност са усилията за постигане на справедлив мир в Украйна, който да гарантира териториалната цялост на нападнатия народ и да върне вниманието и уважението към основните принципи на международното право. Друг проблем, който вече беше споменат по-горе, но си струва да бъде припомнен отново, е конфликтът в Близкия изток. Агресията на Хамас срещу Държавата Израел на 7 октомври, последвана от операция на въоръжени части на ЦАХАЛ, представлява сериозна криза не само в региона, но и в световен мащаб. Доказателство за това могат да бъдат търканията и ескалацията на отношенията с Иран или пиратските операции и нападенията, извършвани от йеменските хути, които ще разгледаме по-късно. В този случай стремежът на Европейския съюз, освен да представлява елемент на стабилност, е да работи за осъществяването на принципа „два народа, две държави“. При този сценарий европейското посредничество, дори преди това на САЩ, трябва наистина да даде резултат и да насочи кризата към разрешаване.
СЪВМЕСТНИ ОПЕРАЦИИ
Въпрос, който вече беше представен, е заплахата от страна на йеменските хутити от ноември миналата година срещу свободното корабоплаване в пролива Баб ал Мандеб и южната част на Червено море. Ситуация, тясно свързана с кризата в Газа, която накара много корабни компании да преразгледат търговските си маршрути, за да заобиколят Африка. По-дълъг и по-скъп маршрут, който създава проблеми за световната търговия. Европейският отговор беше стартирането на 19 февруари 2024 г. на отбранителната операция за морска сигурност, наречена EUNAVFOR ASPIDES, под италианско тактическо командване. Гърция, Франция, Белгия, Швеция и Германия (към които скоро ще се присъедини и Нидерландия) също участват в операцията, чиято цел е да осигури защита на свободата на корабоплаването в районите на Червено море, Персийския залив и Северноарабско море, северно от паралела на Могадишу. Съвместната подкрепа за тази мисия, която е от съществено значение за сигурността на европейската търговия и производство, трябва да бъде пример за съвместен ангажимент, който тясно свързва грижата и защитата на държавите членки със създаването на международен европейски орган за миротворчество и изграждане на сигурност във високорискови райони като тези, които са под влиянието на атаките на йеменските хути.