Subscribe
В близко бъдеще европейската политическа сцена ще трябва да се справи с политиките на раждане, които често не отразяват истинските искания на гражданите. Особено в контекста на данните за раждаемостта, на които е все по-трудно да се гледа с надежда.
Сблъсъкът между медиите на Г-7
Особено в Италия, но с отзвук и в най-големите европейски и международни вестници, се разви казус – изцяло медиен и неоснователен – около предполагаемото налагане от страна на министър-председателя Джорджия Мелони да премахне думата „аборт“ от заключителната декларация на срещата на върха на Г-7. Случай, който получи широк отзвук в основните медии, но който – както заяви и министър-председателят Мелони – нямаше реална основа в преговорите по текста. Всъщност самата Мелони много ясно посочи, че не става въпрос за ограничаване на права, а по-скоро препратката в този вид документи не е към отделни въпроси, а към предишни декларации, като например декларацията от Хирошима в този случай. Текст, в който пасажът за необходимостта от гарантиране на достъп до безплатен и безопасен аборт е много ясен. По този повод министър-председателят Мелони заяви, че не желае по никакъв начин да променя закон 194 (за абортите), тъй като смята, че е необходимо той да се прилага във всичките му части. Следователно става дума за нарочно създадено противоречие, което не е отразено в реалността на срещите на върха. Една привидна кавга, която обаче има заслугата да покаже ясно как въпросите, свързани с раждаемостта и политиките, които я насърчават, трябва да заемат място и да имат все по-голяма тежест в европейския дебат, особено след резултатите от последните европейски избори. В този случай е невъзможно да не се вземат предвид исканията, които гражданите на държавите членки са поставили на вниманието на европейските институции с гласовете си.
Данни за раждаемостта в Европа
Същите данни за раждаемостта в Европа, предоставени от Евростат през март 2023 г., притесняват в немалка степен европейските канцеларии и институциите на ЕС. През 2021 г. средната стойност за Европа е била 1,53 раждания на жена. Това води до общо 4,09 милиона раждания през тази година. Въпреки че това може да изглежда като подобрение в сравнение с 2020 г., когато са се родили само 4,07 милиона бебета, общата тенденция от 2008 г. насам е все още низходяща (като се има предвид, че през тази година са се родили 4,68 милиона бебета). Ситуацията не се подобрява, ако погледнем към Италия, където днес раждаемостта е рекордно ниска. Става дума за 1,25 раждания на жена – цифра, която се изпреварва само от Испания, където броят им е 1,19, и Малта – 1,13. Първите места в анализа на Евростат се заемат от Франция с 1,84 деца, родени от една жена, следвана от Чешката република (1,83), Румъния (1,81) и Ирландия (1,78).
Прилагане на политики за раждаемостта
Данните, както и тонът на дебата, ясно показват, че Европа е изправена пред исторически момент, в който населението се увеличава все по-малко, докато средната възраст на жителите й се увеличава всяка година. Тази непредвидена ситуация на намаляване на раждаемостта и застаряване на населението има редица последици за европейската система. Първото огромно въздействие е върху пазара на труда и върху социалната и пенсионната система. Достатъчно е да се замислим, отново в сферата на заетостта, колко много селски райони ще бъдат обречени на изоставяне, ако тази тенденция не се обърне решително през следващите десетилетия. Да не говорим за ролята, която една Европа без растеж и със застаряващо население ще играе на световната сцена на прага на големите международни предизвикателства, които ни очакват.
Поради всички тези причини е желателно да има Европа на младите семейства, която гледа на демографското предизвикателство като на ключ към своето бъдеще. Трябва да започнем да действаме, като започнем с публичните разходи за раждаемостта, които трябва да се разглеждат наравно с всички други производствени инвестиции. Инвестиции, които следва да бъдат все повече стимулирани и чрез европейския бюджет, като средствата бъдат обвързани с политиките за подкрепа на семейството, които различните държави членки ще прилагат. Трябва да се стремим да променим парадигмата в общността, като се фокусираме все повече върху културата на „приятелство с бебето“, както и върху създаването на програми (включително линии за финансиране), насочени към жени в икономически нестабилни условия, които желаят да забременеят. И накрая, не можем да обърнем гръб на всички онези европейски граждани, които в напреднала възраст се нуждаят от подкрепящи политики. Поредица от мерки, насочени към промяна на курса по отношение на раждаемостта и застаряването на населението, за да се подпомогне необходимият обрат.