Subscribe
Две новини от днес ни карат да се замислим за конкурентоспособността на европейската икономика и европейските компании. От една страна, Euroactiv съобщава, че консервативният министър-председател на Чешката република Фиала и други политици в страната предупреждават, че ако Брюксел не отстъпи и не запази – или дори не разшири – своите „климатични амбиции“ и целите за пълна декарбонизация на европейската икономика, публикуваните вчера документи за Пакта за чиста промишленост са безполезни.
С други думи, европейската промишленост се нуждае не от „чистота“, а от рентабилност и производителност. Защото наистина, както посочи Фиала, не е съвместимо да се преследват програмата до 2030 г. и „зелената сделка“ с увеличено финансиране и инвестиции в областта на отбраната. 
Това, което знаем, защото историята го доказва, е, че иновациите и инвестициите във военната индустрия имат много благоприятно въздействие върху гражданската индустрия, независимо дали става въпрос за морския транспорт, авиацията, медицинските изследвания или ядрената енергетика.
От друга страна, Би Би Си публикува няколко статии, в които се съобщава, че основните акционери в „Бритиш петролиъм“ искат от ръководството на компанията да промени инвестиционната си политика. Акционерите, в разгара на Революцията на здравия разум, за която се застъпва новата администрация на Тръмп (отклонявайки се от програмите на Парижкото споразумение или Световната здравна организация), посочват, че целта на всяко дружество или търговска организация е да печели пари, да генерира рентабилност, растеж и заетост; а не да се превръща в инструмент за изпълнение на политиките на правителствата и международните организации в областта на климата. Това е чист здрав разум.
В друга статия Би Би Си съобщава, че не само BP, но и другият енергиен гигант – Shell, са решили да увеличат инвестициите в изкопаеми горива, нефт и газ, възстановявайки баланса между тези енергийни източници и огромните инвестиции в нови, по-скъпи и по-малко печеливши енергийни източници.
Това е здравият разум: да не се нанася вреда на акционерите, да се генерира богатство и рентабилност и да се преминава към нови енергии с темпото на научните изследвания и иновациите – както Европа винаги е правила – а не с темпото, определяно от бюрократите в Брюксел или от така наречените заинтересовани страни, НПО, групи за натиск и международни агенции.
Предприятията трябва да имат свой собствен дневен ред, който не може да бъде насочен към обедняване, деградация и разруха. Добър пример. Добри новини. Да се надяваме, че това ще продължи дълго.
От 2005 г. насам големите северноамерикански и европейски компании смятат, че техните програми за управление, разходи и инвестиции или политиките им за набиране на персонал и човешки ресурси могат или трябва да се провеждат, като се приемат насоките, правилата и указанията на правителства, международни организации или групи за натиск.
Например безумните политики за заетост, които налагат задължителни квоти за управителните съвети, съветите на директорите, техническите екипи или работната сила като цяло. Първо, за жените. След това – за расовите малцинства; накрая – за т.нар. колектив LGBTIQ+ (ad infinitum).
Това доведе до увеличаване на разходите и регулациите, тъй като всички регулации сами по себе си са разходи за компанията; загуба на таланти, увеличаване на отсъствията и загуба на мотивация. Намаляване на рентабилността. 
Същото се случи и с регулациите в областта на климата, които забраниха определени горива или наложиха строги промени в производствените процеси, изискващи големи инвестиции. И няма значение дали е имало субсидии или безвъзмездни средства. Покрай това много компании изчезват. Но освен това политиката на субсидиране налага увеличаване на данъците или на публичния дълг, с което компаниите са подложени на нарастващ фискален натиск, който води и до загуба на реални резултати за капиталистическия предприемач и на заплати за работниците.
Дефектен кейнсиански модел, който ни доведе до икономически колапс и който трябва да бъде променен. Нови политици с нови идеи и компании, които правят това, което никога не е трябвало да спират да правят. Това е единственият възможен път напред.