Subscribe
Правителството на Педро Санчес за пореден път демонстрира склонността си към прекомерна намеса с новия си жилищен план, който включва 12 мерки за намаляване на цените на жилищата в Испания. Но далеч от решаването на сериозния проблем с достъпа до жилища, тези инициативи са поредният пример за политика, която дава предимство на идеологията пред прагматизма и резултатите. Санчес настоява за регулиране на цените на наемите в районите с високо търсене – мярка, която според експерти и проучвания в крайна сметка обезкуражава наемодателите и намалява предлагането на налични жилища. Парадоксално, но това, което цели да намали наемите, често води до обратния ефект: по-малко апартаменти на пазара и по-високи цени за малкото налични. Подобни регулации, вместо да стабилизират пазара, го изкривяват, създавайки атмосфера на несигурност, която възпира частните инвестиции и задълбочава структурния проблем с недостатъчното предлагане на жилища. В съчетание с това предложение е и обещанието на министър-председателя да построи 183 000 държавни жилища за отдаване под наем на достъпни цени. Въпреки че на хартия това звучи обещаващо, в действителност държавата има опит в управлението и изпълнението на проекти от такъв мащаб. Предишните планове са били съпътствани от забавяния и провали, което предполага, че и това обещание ще остане неизпълнено или само частично реализирано. Освен това възлагането на задачата на нова обществена жилищна компания не гарантира ефективност; вместо това то увеличава разходите в държавната хазна и създава повече бюрокрация за гражданите. Създаването на допълнителни административни структури не решава проблемите на управлението, а по-скоро ги задълбочава. Друг спорен момент е предложението за ограничаване на покупките на имоти от чужденци в определени райони. Такива ограничения биха могли да окажат отрицателно въздействие върху чуждестранните инвестиции, които са основен двигател за сектора на недвижимите имоти и за испанската икономика като цяло. Опитвайки се да се покаже като защитник на гражданите, Санчес рискува да подкопае доверието на международните пазари. Това не само отслабва имиджа на Испания като отворена и конкурентоспособна страна, но може да доведе и до намаляване на създаването на работни места и икономическата активност в ключови сектори. Що се отнася до настаняването на туристи, по-строгите разпоредби, включително налагането на ДДС в някои области, биха могли да имат опустошителен ефект върху собствениците на малки имоти, които разчитат на този модел за допълване на доходите си. Същевременно не са предложени решения за реалните проблеми на масовия туризъм, като например липсата на инфраструктура и услуги. Този частичен и наказателен подход пренебрегва първопричините за проблемите в туристическия сектор и несправедливо санкционира онези, които се опитват да участват законно и прозрачно. От друга страна, „публичните гаранции“ за наемните плащания за лица под 35 години също предизвикват скептицизъм. Тези субсидии рискуват да се превърнат в поредната черна дупка за публични разходи, без да гарантират конкретни резултати. Вероятно от тази мярка ще се възползват повече наемодателите, отколкото младите хора, на които тя цели да помогне. Освен това истинският проблем – ниските заплати и несигурността на работното място, които затрудняват младите хора да си позволят наем дори и с помощта на помощи – остава нерешен. Управлението на Санчес не е достатъчно ефективно и последователно. Въпреки че насърчава строителството на обществени жилища, неговата администрация не успява да рационализира административните процедури, за да насърчи частното строителство.
По същия начин постоянното очерняне на наемодателите и туристическите обекти разкрива неразбиране на динамиката на пазара и реалните нужди на гражданите. Посланието, което се изпраща към инвеститорите и икономическите агенти, е, че Испания не е надеждна страна за инвестиции, което може да има дългосрочни последици. Правителството пренебрегва и нарастващата загриженост относно незаконното обитаване – проблем, засягащ хиляди собственици на имоти в Испания. Санчес не е представил ясни решения за защита на правата на собственост. Това пренебрежение към осигуряването на правна сигурност и защитата на основните права е още един пример за това как неговата администрация дава приоритет на идеологическата символика пред ефективността. Обявените от Санчес мерки изглеждат недостатъчни и контрапродуктивни. Вместо да решат основните проблеми на жилищната криза в Испания, тези политики са на път да създадат нови бариери и да затвърдят цикъла на неудовлетвореност и да навредят на самите хора, на които твърдят, че помагат.