Subscribe
През тази седмица успях да проследя с известна интензивност дебатите в Европейския парламент. Не само гласуването на новата Комисия Von der Leyen II. Също така гласуването и дебатите по новия бюджет на ЕС. Нищо ново по този въпрос. Резултатът от европейските избори през май миналата година не се отрази особено на въпроса за бюджета, тъй като Европейската народна партия реши в последния момент да сключи споразумения с групата на социалистите и либералите, към която (поне ако се вслушвате в изказванията) се присъединява групата на Европейските консерватори и реформисти. Европейската народна партия дори не потърси различно мнозинство – с ЕКР, „Патриоти за Европа“ или малката група на суверенистите. Двете най-важни области на европейските политики – общата селскостопанска политика и общата политика в областта на убежището и имиграцията – отново са най-засегнати. Разбира се, нито Комисията, нито Европейският парламент са се отказали от климатичната истерия на Европейския зелен пакт (сега наречен „справедлив и чист преход“), който намалява, ограничава и обуславя сумите, които получават земеделските производители и животновъдите (които и без това са задушени от нелоялната конкуренция на чуждестранното производство); те не са се отказали и от факта, че имиграционната политика се основава на помощи и субсидии за „управление“ на границите. Почти 200 милиарда евро. Бюджет, който е погълнат от лихвите по дълга на фондовете от следващо поколение; средства, които в много случаи и в много страни (например в Испания) са станали обект на политическа и икономическа корупция; и най-вече, които не са достигнали до европейците; т.е. до работниците, самостоятелно заетите лица и дребните предприемачи, а само до публичната администрация и големите предприятия. Но всички европейци трябва да плащат повече лихви по заеми, които не са стигнали до техните джобове. Никой не говори за разходите на данъкоплатците, с изключение на няколко членове на ЕП като Zijlstra. Истината е, че споразумението беше постигнато в ранните часове на сутринта. Много често срещана форма на преговори в Европейския парламент: споразумение чрез изчерпване. Съветът беше разделен, като няколко държави го отхвърлиха заради експанзивния му характер и увеличените разходи. И Европейският парламент също.
Докладът на Драги беше изхвърлен в кошчето за боклук с един замах. Драги предложи 800 милиарда евро годишно. Не е постигната дори една четвърт от тази сума. И най-вече, като се има предвид увеличението на т.нар. обслужване на дълга, разпределението на средствата е извършено според леви идеологически критерии, а не според реалните нужди на европейците и най-вече според компетенциите на институциите на Съюза. Достатъчно е да се види как в изказванията в Европейския парламент тези, които бяха най-доволни от крайния резултат, бяха социалистите и зелените. Групата на народните представители го защитава, подчертавайки например лекото увеличение на разходите за научни изследвания в областта на отбраната, а групата на консерваторите също го защитава, макар и в силно критичен дух, което е съвсем правилно, тъй като европейските предприятия не са главните действащи лица. Съкращенията в селското стопанство или във връзка с Европейския фонд за гарантиране на земеделието са критикувани както от левицата, така и от патриотите. Ясно е, както отбеляза Изабел Бенжумеа, член на Народната партия, че всеки бюджет е политически избор. И така, както казах в началото на статията, трябва да заключим, че няма ново развитие в тази област. Всичко си остава същото. Изглежда, че институциите на Съюза не са в услуга на европейците, а по-скоро в услуга на политиките, които бюрократичните елити в Брюксел смятат, че трябва да бъдат прилагани, без народното одобрение, а понякога дори против исканията на нашите граждани: повече сигурност, повече и по-добър граничен контрол, защита на първичния сектор и конкурентоспособността на европейските предприятия, което е единственият начин да се защити европейският работник.