Subscribe
Проблемът със смога продължава да бъде значителна заплаха за общественото здраве в Европа, като се предполага, че 330 000 смъртни случая годишно се дължат на тази форма на замърсяване на въздуха.
В отговор на подобна извънредна ситуация институциите на Европейския съюз наскоро одобриха редица мерки, насочени към драстично намаляване на нивата на замърсителите на въздуха, с цел да се защити здравето на гражданите и да се насърчи по-чиста и по-устойчива околна среда. След интензивни преговори в Брюксел правителствата на двадесет и седемте държави членки и Европейският парламент постигнаха историческо споразумение по нова директива, която определя по-строги ограничения за фините прахови частици (PM2,5 и PM10) и азотния диоксид (NO2) – замърсители, известни с отрицателното си въздействие върху човешкото здраве. Тази директива, която е част от по-широкия пакет „Нулево замърсяване“, представен от Европейската комисия през 2022 г., има за цел драстично да намали броя на преждевременните смъртни случаи, причинени от замърсяването на въздуха, като се стреми към намаляване с 55% до 2030 г.
Сред основните разпоредби на новата директива е значителното намаляване на годишните пределно допустими стойности за фини прахови частици PM2.5 и азотен диоксид NO2. По-специално, годишните пределно допустими стойности ще бъдат намалени повече от два пъти, съответно от 25 на 10 микрограма на кубичен метър за PM2.5 и от 40 на 20 микрограма на кубичен метър за NO2. Това е важна стъпка към опазване на общественото здраве и намаляване на рисковете, свързани с продължителното излагане на тези замърсители.
Освен това в директивата се предвижда въвеждането на по-голям брой пунктове за вземане на проби за качеството на въздуха в градовете, за да може по-точно да се следи и оценява нивото на замърсяване на въздуха и да се предприемат навременни коригиращи мерки. Целта е да се направи информацията за качеството на въздуха по-достъпна за обществеността, като се предоставят ясни указания за симптомите, свързани с пиковете на смога, и потенциалните рискове за здравето. Друг ключов елемент на директивата е установяването на правото на обезщетение за гражданите, които са претърпели вреди върху здравето си поради замърсяването на въздуха. Това означава, че гражданите ще имат право да получат обезщетение, ако националните правителства нарушат правилата на ЕС за замърсяване на въздуха, което ще гарантира по-голяма отчетност и защита при щети от замърсяване.
Политическото споразумение обаче не пропуска да въведе някои гъвкави възможности за страните членки, които могат да поискат удължаване на срока за достигане на новите граници до 2030 г., но не повече от десет години. Тази възможност е обвързана със спазването на конкретни условия и може да бъде предоставена само в случаите, когато достигането на новите нива на замърсяване изисква съществени промени в съществуващата инфраструктура, като например подмяна на остарели системи за отопление на жилища. Накрая, в директивата се предвижда преразглеждане на стандартите за качество на въздуха до 2030 г., а след това – поне на всеки пет години, като се гарантира постоянно наблюдение и периодично преразглеждане на стандартите въз основа на нови научни данни и насоките на Световната здравна организация. Здравеопазване. Одобрението на тази нова директива представлява значителна стъпка към създаването на по-здравословна и по-устойчива околна среда в Европа, но ще бъде от съществено значение да се осигури ефективно прилагане и стриктен мониторинг, за да се гарантира спазването на новите гранични стойности на замърсяване на въздуха и да се защитят здравето и благосъстоянието на европейските граждани. Това може да изисква значителни инвестиции в нови технологии и инфраструктура, както и приемането на целенасочени политики и стимули за насърчаване на прехода към по-чисти и по-устойчиви енергийни източници. Освен това ще бъде важно гражданското общество, екологичните организации и частният сектор да бъдат активно включени в процеса на прилагане на новите разпоредби и възприемане на по-устойчиви и екологосъобразни практики. Повишаването на обществената осведоменост и образованието ще бъдат от ключово значение за насърчаване на по-екологично поведение и за повишаване на осведомеността относно рисковете за здравето, свързани със замърсяването на въздуха.
След това ще бъде от решаващо значение да се насърчават научните изследвания и разработването на иновативни решения за намаляване на замърсяващите емисии и подобряване на качеството на въздуха, включително например разработването на по-ефективни технологии за контрол на емисиите, насърчаване на устойчивата мобилност и възприемането на по-екологични селскостопански практики.Накрая, ще бъде от съществено значение постоянно да се наблюдава ефективността на новите правила и да се адаптират, ако е необходимо, въз основа на нови научни данни и налични най-добри практики, като европейските институции и националните правителства поемат постоянен ангажимент да гарантират защитата на общественото здраве и опазването на околната среда за бъдещите поколения.
Борбата срещу смога и замърсяването на въздуха изисква колективен и координиран ангажимент на всички равнища – от Европейския съюз до местните власти и отделните граждани. Само чрез интегриран и съвместен подход можем да се надяваме да създадем по-чиста, по-безопасна и по-устойчива околна среда за всички.