Новото предизвикателство пред ядрената енергетика в Италия

Италия има по-високи разходи за електроенергия, и то с много, от европейските си партньори. Ситуация, която продължава от известно време и която в критична за икономиката фаза, каквато е настоящата, е още по-тревожна.

И нямаме предвид „крайните“ разходи, включително данъците и таксите, които често се обвиняват, че са причина за това, а разходите за чиста енергия, без никакви допълнителни такси: те са най-високите в Европа.

Това е въпрос, който със сигурност засяга нашите семейства, но представлява истинска празнина за нашата индустрия, която от самото начало не е конкурентоспособна. Ето защо правителството на Мелони определи като свой приоритет намаляването на тези разходи с оглед на индустриалния растеж на страната, както и за намаляване на производствените разходи и насърчаване на създаването на работни места.

Една от основните причини за високата цена на италианската електроенергия се крие в нейното производство: тя се произвежда основно от електроцентрали, които изгарят природен газ (около 45 % от общото количество), а както е добре известно, цената на този ресурс се повиши драстично след началото на войната в Украйна. Средното европейско производство на електроенергия от газ е 19%, което е по-малко от половината. Една от най-полезните държави до момента със сигурност е Испания, която произвежда почти 50% от електроенергията си от възобновяеми източници. Както е добре известно, Франция разполага с ядрена енергия, която осигурява 65% от енергията ѝ. Освен това френското правителство е наложило изключително ниска цена на енергията от атомните електроцентрали, като поема пряко останалата част от разходите. Германия също използва повече възобновяема енергия от нашата страна, но също така използва широко въглища, като предлага икономически субсидии на компаниите, които ги използват, за да купуват кредити за въглища. На север има и много форми на алтернативно производство на енергия – от ядрена до геотермална. Накратко, ние изоставаме в ЕС по много причини, със сигурност защото изоставаме по отношение на възобновяемите енергийни източници, но и защото нямаме възможност да

субсидии, както правят Германия и Франция. Разполагаме с малко възможности за харчене и сме жертва на дългогодишни политически грешки, които не могат да бъдат решени с магическа пръчка, като например затварянето на атомни електроцентрали или концентрирането на ресурси върху неща, които след това генерираха дефицити, а не богатство.

Ето защо е необходимо, както прави нашето дясноцентристко правителство, да се ускори използването на вятърна и фотоволтаична енергия и, разбира се, на ядрена енергия.

Правителството пое ангажимент до 2030 г. Италия да инсталира поне 70 гигавата нови мощности от възобновяеми източници.

Това е почти титанично начинание, особено като се имат предвид бюрократичните проблеми, но не е невъзможно.

Южната ни съседка наистина би могла да се превърне в един от най-силните центрове за производство на слънчева енергия в Европа и именно върху това работи министерството, наред с дългоочакваното и необходимо завръщане към ядрената енергия.

Именно от Европа идва тласъкът на производството на ядрена енергия: на конференцията на ООН по въпросите на изменението на климата Cop28 2023 в Дубай група от 20 държави подписа договор за утрояване на световния капацитет за ядрена енергия до 2050 г., а няколко седмици по-късно ЕС официално включи атомната енергия сред технологиите, считани за стратегически за постигане на целта за нулеви нетни емисии до 2050 г., като даде зелена светлина на Европейската комисия да създаде промишлен съюз за малки модулни реактори.

Италия също се присъедини към индустриалния алианс за мини ядрени реактори.

Правителството в Рим най-накрая прекъсна колебанията и обяви, че се включва в инициативата, насърчавана от Брюксел в рамките на срещата на Г-7 по въпросите на околната среда, климата и енергетиката, която се проведе в Торино под италианско председателство. Целта е до 2030 г. да се появи първият модулен реактор, произведен в Европа.

„Решихме да се присъединим към Европейския промишлен алианс за миниреактори като министерство на околната среда и енергийната сигурност, за да потвърдим подкрепата на националната система и да дадем конкретен сигнал за интерес към разработването на нови авангардни технологии за малки модулни реактори, които могат да допринесат значително за постигането на европейските цели за декарбонизация“, заяви министърът на околната среда и енергийната сигурност Жилберто Пишето Фратин.

Това е необходима стъпка, която най-накрая прекъсва сроковете и е естествено политическо продължение на първото присъединяване на Италия, основано на предоставянето на „експертен опит в областта на научните изследвания и развойната дейност“.

Малките модулни реактори са ядрени реактори, които са по-малки както по отношение на мощността, така и по отношение на физическите си размери от конвенционалните електроцентрали с гигаватни мощности – от 10 до 300 мегавата. Те се основават на съществуващи технологии и са проектирани да се произвеждат в заводски условия в стандартна модулна форма, а основното им предимство е, че могат да се сглобяват в завода, след което да се транспортират и инсталират на място, следователно и в отдалечени райони с ограничен капацитет на мрежата или в райони, където използването на големи конвенционални атомни електроцентрали е невъзможно.

Още тогава правителството предприе стъпки за запълване на регулаторния вакуум в областта на ядрената енергетика, който се създаде след референдума, довел до затварянето на съществуващите в Италия електроцентрали. Сега волята е да се започне отново – воля, продиктувана от прагматизъм, но с намигване към околната среда, ако се има предвид, че електроцентралите от ново поколение са екологични, особено в сравнение с тези, които понастоящем се намират в Италия.

Започва поредното предизвикателство на ръководеното от Джорджия Мелони правителство. Сигурни сме, че и това ще бъде печелившо предизвикателство.

Femo