Subscribe
Ще продължа да обяснявам този нов Пакт за убежището и имиграцията, който остави дясното крило на Европейския парламент недоволно, лявото възмутено, а Голямата коалиция на народните, социалистическите и либералните партии – без разумни аргументи – принудена да гласува „за“ поради „страха“, неоснователен според мен, че един нов Парламент, по-склонен към консервативни или патриотични позиции, ще одобри друг пакт.
Казвам „неоснователно“, защото новият парламент, който ще излезе от изборите на 9 юни, винаги ще може, ако аритметичната сума му позволи, да предприеме реформи в одобрените текстове, да окаже натиск върху Комисията или да възобнови дългия път на реформата на Директивата за връщането – която, както казах в предишната статия, беше забравена в „пакета“, одобрен на 10 април.
Исках да кажа, че реформата се състои от до 9 законодателни документа. Ако желаете, можем да ги разгледаме всички, може би в различни статии, тъй като одобрените текстове не са нито малко, нито кратки.
Сред документите, които бихме могли да наречем второстепенни в рамките на Пакта, е Регламентът за определяне на изискванията за получаване на международна закрила в ЕС, който, ако се отличава с нещо, то е с липсата на амбиция. В този случай консервативните или десните партии в Европа ще имат достатъчно основания да го отхвърлят, тъй като толкова важни въпроси като необходимото преразглеждане на статута на бежанец, ако страната на произход престане да бъде опасна, няма да бъдат задължителни, както поиска Съветът. Левият Европейски парламент несъмнено е спечелил по този въпрос, може би като разменна монета за други досиета. Всъщност днес все още работим на световно равнище с остарял статут на бежанците, който отговаря на международната действителност в следвоенния свят, но не отчита многополюсния и променящ се свят, в който елементите или факторите на имиграционния процес са от всякакъв вид. По-специално, незаконната имиграция и масовото движение на хора се превърнаха в оръжие на това, което специалистите наричат хибридна война или сива зона. Именно това преживяваме в момента в Европа, където държавните преврати в Сахел, изчезването на френското военно и политическо присъствие и оттеглянето на мисиите на ЕС за помощ и граничен контрол насочиха огромен брой мигранти към бреговете на Мавритания.
Съществен въпрос е, че лицата, които кандидатстват за убежище – и получават такова – трябва да се върнат в страната си на произход веднага след като ситуацията, която може да ги е мотивирала да получат убежище, е изчезнала, или поне да се гарантира, че връщането в страната на произход е безопасно. Тази мярка е от съществено значение, тъй като иначе нормалните ситуации – като например молбата за убежище и признаване – които по своята същност са извънредни, са заложени като нормални ситуации.
По същия начин се разрешава връщането на Директивата относно стандартите за приемане на мигранти, която включва правото на работа в продължение на 6 месеца след подаване на молба за убежище, достъп до здравно осигуряване, включително признаване на правото на аборт (прикрито в израза „сексуално и репродуктивно здраве“), езикови курсове и др. Това е още един текст, от който левицата и Европейският парламент нямат основание да се оплакват; напротив, той беше широко отхвърлен от партиите на здравия разум, консервативните партии. Забраната за задържане на непълнолетни лица и техните родители само защото са незаконни е противоречие в смисъла и може да застраши прилагането на системно експулсиране на лицата, които нямат право да живеят и пребивават в Европа. Същото може да се каже и за включването на разрешителни за пътуване до други държави-членки, което надхвърля разумното и може да доведе до злоупотреби със системата и което, както казах в първата си статия, ненужно противопоставя така наречените страни на влизане (Испания, Италия, Гърция например) на страните от Севера.
