Subscribe
И така, както в предишния текст дадох два примера за одобрени на 10 април разпоредби, за които европейската десница има основателни причини да отхвърли Пакта и да насърчи, веднага щом законодателната власт започне отново, реформа на текстовете, в тази публикация ще се позова на документа, който получи най-много критики от неправителствени организации и структури, свързани с имиграционния бизнес: EURODAC.
Доколкото е известно на всички, Евродак вече съществува и представлява база данни с пръстови отпечатъци на търсещите убежище и нелегалните имигранти. Но както дизайнът, така и обхватът му, системата за достъп на органите и самият софтуерен инструмент, изискваха мащабна реформа. В този случай инициативата и представянето бяха дело на Групата на консерваторите и реформистите (ECR) в лицето на ръководителя на испанската делегация на партията VOX Хорхе Буксаде.
С реформата, одобрена на 10 април, държавите-членки ще разполагат с обновена база данни, в която ще се съхраняват и сравняват не само пръстови отпечатъци, но и изображения на лица, документи за пътуване и цялата необходима информация, за да се идентифицират, наред с другото, всички лица, които са в Европейския съюз незаконно, с цел, разбира се, да се пристъпи към тяхното експулсиране.
Бяха направени редица промени, които основателно предизвикаха отхвърлянето на левицата. Трябва да се отбележи, че ако не се лъжа, от всички одобрени текстове „Евродак“ е този, който е получил най-много гласове „за“, тъй като, докато консервативните партии и партиите на идентичността гласуват в мнозинството си срещу различните досиета, в „Евродак“ – както и в така наречения регламент за контрол или проверка – има по-голям консенсус.
Една от основните промени в сравнение с настоящата база данни е архитектурата или самият дизайн на системата. Досега данните се съхраняваха въз основа на „молби за убежище“, а сега ще се съхраняват индивидуализирани данни за мигрантите. Целта е да се улесни координацията и да се противодейства на измамите, извършвани от лица, които се опитват – и в действителност успяват – да подадат няколко молби за убежище под различни фалшиви самоличности в различни държави членки, възползвайки се от липсата на последователност в системата. Това, разбира се, улеснява властите при идентифицирането на мигранта.
Друг подобрен въпрос е, че освен търсещите убежище, както вече е било, базата данни вече ще включва и лицата, ползващи се от различните форми на международна закрила, с цел да се предотврати вторичното движение от държавите, в които те имат закрила, към трети държави, като се намалят или поне улеснят злоупотребите със системите за социална сигурност.
Тя ще включва и имигрантите, които се намират незаконно в държава-членка или са извършили незаконно преминаване, а не само търсещите убежище; в този случай очевидно става дума за улесняване на документацията за процеса на експулсиране, което е един от многото проблеми, с които се сблъскват полицейските и административните органи.
С включването на нови категории данни, като например гореспоменатите изображения на лица или документи за пътуване, ще се улесни работата на властите при идентифицирането на лица, които носят фалшиви документи или които не носят документите си и се опитват да осуетят идентифицирането си, когато компетентните органи поискат това, тъй като, както ще видим по-долу, това улеснява властите при регистрирането на сигнали за сигурност, които ще бъдат известни на властите на другите държави членки.
Най-важното нововъведение, което отчасти забави преговорите със Съвета, тъй като левицата оказа пълна съпротива, която докладчикът трябваше да преодолее, е включването на сигнали за сигурност, които ще бъдат налагани на лицата, за които компетентните органи считат, че представляват потенциален риск за вътрешната сигурност на държавите-членки.
И накрая, намаляването на минималната възраст за събиране на данни от 14 на 6 години ще позволи да се получи по-пълна картина на пристигащите и ще улесни събирането им с техните родители, на които те принадлежат. Неправителствените организации се опитват да разглеждат това като нарушение на основните права, но това е само защото им липсва морален компас, тъй като непълнолетните трябва да бъдат с родителите си, а не в центрове, управлявани от публични или частни организации, които превръщат тази липса на защита в свой начин на живот.