Нуждае ли се Швеция от шведски докторанти?

Съюзът „Шведски инженери“ наскоро представи доклад, според който броят на шведските докторанти в областта на инженерните науки е намалял с 36% от 2010 г. насам. Намалението се отнася за всички области на науката, но е особено ясно в инженерните науки.

Това се случва в момент, когато Европа се нуждае от технологичен скок в областта на зелените и адаптираните към климата технологии. Европа не трябва да изостава в развитието. Трябва да бъдем в челните редици на новите технологии и да развиваме своя експертен опит, за да създадем по-устойчиво общество.

Трябва да се отбележи, че не общият брой на докторантите в шведските университети е намалял, а броят на шведските докторанти. Шведските университети отдавна инвестират в така наречената „интернационализация“. Те са искали да привлекат чуждестранни студенти, докторанти и преподаватели в Швеция, за да повишат компетентността и статута на нашите образователни институции. Това със сигурност е било необходимо в много отношения.

Швеция е малка страна, която се нуждае от постоянни контакти с големите изследователски държави. В някои области, като например технологиите и медицината, също се е появила международна практика, при която изследователите се местят между различни страни, за да градят кариерата си. Швеция, както и всички останали страни в Европейския съюз, има интерес да се присъедини към това движение.

Но повечето неща в живота си имат цена. Ако искате едно нещо, обикновено трябва да пожертвате друго. И ако Швеция – а и други европейски страни – трябва да има широк международен прием на студенти за научни изследвания, за младите шведи ще бъде по-трудно да получат достъп до тези програми. Това е чиста математика. Ако 40 % от всички докторски длъжности трябва да се заемат на международно ниво, младите шведи ще имат 40 % по-малко докторски длъжности, за които да кандидатстват (при условие че броят на длъжностите не се увеличи, което може да стане незначително).

Може да смятаме, че това е приемливо. Може дори да смятаме, че е желателно. Но не можем да отречем, че набирането на персонал в чужбина означава, че за потенциалните кандидати от нашето население ще бъде по-трудно да получат въпросните позиции.

Сега профсъюзът на шведските инженери, Swedish Engineers, алармира, че това започва да се превръща в проблем.

Натискът от международни кандидатури е намалял донякъде. Швеция е станала малко по-селективна по отношение на чуждестранните студенти и докторанти. Но броят на шведските докторанти не се е увеличил в резултат на това. Това може да се дължи отчасти на факта, че на много шведски студенти е било казано, че е толкова трудно да се влезе в докторска програма, че те никога не са обмисляли сериозно да кандидатстват за такава. И затова в момента в Швеция намалява делът на шведските инженери с докторско образование.

Но какво да кажем за чуждестранните докторанти? Не могат ли те да бъдат полезни в Швеция? Шведските инженери посочват, че много от чужденците, които защитават докторантура в Швеция, напускат страната след завършване на образованието си. Някои от тях, разбира се, остават и допринасят с експертиза и работна ръка за шведските университети и за шведския пазар на труда, но далеч не всички го правят.

Но има и друг проблем. Трима от всеки десет докторанти в областта на технологиите идват от Иран, Русия или Китай. Това са държави, чиито разузнавателни служби са активни в Швеция и се занимават със събиране на политическа и индустриална информация. Разумно ли е тези хора да бъдат в шведските университети и изследователски институти? Много от тях със сигурност са честни и добронамерени хора, но при днешната международна ситуация ще им е по-трудно да си намерят работа в шведската промишленост и в шведските изследователски институти. Проверките за сигурност ще станат по-строги и в дългосрочен план може да се окаже, че за хората от Русия, Иран и Китай ще бъде трудно да работят в Швеция и в Европейския съюз изобщо. И тогава Швеция отново ще инвестира средства в образованието, от които самата тя няма да може да се възползва.

Важно е в нашите университети да се набират най-добрите международни кандидати. Важно е да има студентски обмен и международни изследователски програми. Но от консервативна европейска гледна точка е важно също така европейските нации, основани на знанието, да се грижат за поддържането на компетентността и квалификацията на собственото си население. Може би се нуждаем от повече мисъл и умереност, когато става въпрос за интернационализацията на нашите европейски университети.