Subscribe
Лесно беше да си представим, че с течение на времето на въпросите, свързани с развитието на изкуствения интелект, ще бъде отделено повече място в дебата на международно равнище. За това свидетелстваше например ръководената от Италия информационна сесия на Г-7 по време на срещата на върха в Пулия на 13-15 юни, посветена именно на тези въпроси. По този повод министър-председателят Джорджия Мелони дори постигна присъствието на папата, който откри заседанието с поучителна реч, в която изрази възхищението и загрижеността си от инструмента, който определи като „очарователен и огромен“, вариращ между етиката и алгоретиката.
ИНВЕСТИЦИОННИ СЪОБЩЕНИЯ
Темата за изкуствения интелект сега се завръща в международния дебат, преди всичко заради желанието на Илон Мъск да разшири интереса си в тази област. На второ място, поради изявлението на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пленарната сесия на срещата на върха „AI Action Summit“ в Гран Пале, с което тя би искала да предложи чрез ЕС инвестиции в размер на 200 млрд. евро за развитието на изкуствения интелект. Обявеният от фон дер Лайен проект представлява съюз между институциите на Европейския съюз и някои важни частни партньори. Инициативата, наречена „Инициатива на шампионите на ЕС по изкуствен интелект“, обединява повече от шестдесет компании, сред които големи индустриални групи като Airbus, L’Oréal, Mercedes и Siemens, както и технологични партньори, сред които Spotify и Mistral AI. Целта, към която се стреми председателят фон дер Лайен с тази нова инициатива, е да превърне Европа в основен играч в областта на технологичното развитие и изкуствения интелект. Желание, което ще върви ръка за ръка с решението на Европейския съюз да се съсредоточи върху гигафабриките, за които вече са заделени 20 млрд. евро.
ОСТАВКАТА НА МЪСК И ПОЗИЦИЯТА НА САЩ
Враждебната оферта на Елон Мъск за OpenAI (според съобщенията 97,4 млрд. долара) беше направена, за да се възстанови собствеността върху компанията, съоснована от южноафриканския магнат. Сделка, която се осъществи едновременно с присъствието в Париж на Сам Алтман, бивш партньор на Мъск и настоящ главен изпълнителен директор на OpenAI. Отговорът на Олтман, който на практика заклейми продажбата на компанията като невъзможна, беше да предложи (провокативно) 9,74 млрд. евро, за да купи X от Мъск. Ответна реакция, която много коментатори посочиха и като част от първоначалната несигурност на САЩ относно заключителния документ от срещата в Париж, на която присъстваше вицепрезидентът на САЩ Дж. До подпис на САЩ, както и на Великобритания, в крайна сметка не се стигна (докато 61 държави подписаха, включително Китай и Индия) главно заради пасажите, изразяващи желание за разработване на всеобхватен изкуствен интелект. Всъщност вече е ясно, че една от битките на магната е срещу елементите на приобщаване в американското общество и екстремистките подходи на будителската култура. Ванс подчерта в речта си, че трябва да се въздържаме от развитие на сектора на изкуствения интелект с режими, които се считат за авторитарни, или дори с държави, които имат прекомерни регулации. В последния случай атаката определено е срещу Европейския съюз, който неколкократно е обвиняван, че има свръхрегулативен подход към изкуствения интелект и развитието на сектора от чуждестранни големи технологични компании. Това е елемент на натиск, който самият Ванс вече е използвал, заплашвайки да стигне до оттегляне от Атлантическия алианс, ако Европейският съюз се намеси срещу платформата X на Елон Мъск.
ПРЕОБМИСЛЯНЕ НА ЕНЕРГЕТИКАТА
Освен международните икономически спекулации и инвестиционните проекти, представени от председателя на Европейската комисия, има някои съвсем актуални данни, които могат да добавят основни елементи към дебата за изкуствения интелект. Това са цифрите, представени в последния доклад на организацията с нестопанска цел „Отвъд изкопаемите горива“, които сякаш влизат в противоречие с целите на Европейския съюз за технологично развитие и с широко рекламирания (по идеологически начин, като същевременно се държи дебатът далеч от конструктивна критика) Зелен курс. Данните се отнасят главно до потреблението на енергия от центровете за данни на европейско равнище и постепенното нарастване на това потребление през следващите пет години. Следователно не става дума за дългосрочни анализи, а по-скоро за цифри, отнасящи се до следващите пет години. Всъщност се смята, че до 2030 г. центровете за данни могат да консумират 287 TWh годишно, което представлява увеличение с около 160 % в сравнение със сега. Това потребление би могло да се дължи главно на развитието и използването на изкуствения интелект и би било сравнимо с потреблението на енергия в Испания през 2022 г. Разбира се, при анализа на тези цифри става ясно, че ако нарастващото търсене на електроенергия не може да бъде напълно подкрепено от възобновяеми енергийни източници (също и предвид строгите цели, наложени от Европейския съюз на държавите членки през следващите години), изкопаемите горива ще продължат да играят важна, ако не и водеща роля в енергийните доставки на Европейския съюз. Именно при този сценарий диверсификацията на енергийните източници, без предразсъдъци и предразсъдъци, която беше предложена неколкократно – включително и от правителството на Мелони в Италия – може да бъде истинският трамплин за технологичното развитие и за цифровия обрат, който е толкова необходим на държавите-членки на ЕС.
ЕНЕРГИЙНИЯТ ФАКТОР И МЕЖДУНАРОДНИЯТ ПЛАН
Енергийните фактори и преустройството на пейзажа на доставките са следователно елементи, които изцяло влизат в дебата за технологичното развитие и изкуствения интелект на равнище ЕС. Общата цел със сигурност не е държавите членки да бъдат изведени на втори план от технологична и цифрова гледна точка в сравнение със САЩ или Китай. Всъщност Европейският съюз трябва да притежава всички характеристики, за да играе ролята на партньор и на равна нога с другите големи търговски и технологични сили. За тази цел обаче е необходимо да се изградят инфраструктури и да се преосмислят източниците на доставки без идеологически предразсъдъци и предварителни условия. За да може да се премине от принципни твърдения към факти, в дебата за европейския зелен курс или за цифровия обрат на държавите-членки не може да се пренебрегне реорганизацията на енергийните източници, която не може да се свързва единствено с желанието за намаляване на емисиите, без да се отчитат националните особености и справедливите очаквания на народите и икономиките на отделните държави-членки. За тази цел не може да се подхожда към кризите и предизвикателствата на международната сцена единствено с идеологически предразсъдъци. Това, от което Европейският съюз се нуждае в момента, е да се върне към анализа на проблемите и въпросите с нова свежест на погледа, с отворено съзнание. Разбира се, след 24 февруари 2022 г., с нахлуването на Русия на украинска територия, диверсификацията на енергийните доставчици се превърна в ключов въпрос за ЕС. Заместването на доставките на газ от Русия постави Италия в централна роля, свързана с енергийните доставки. Географското положение на Италия в центъра на Средиземноморието я поставя в позицията на ключов играч в реорганизацията на енергийните доставчици за Европа. Но в този процес, който със сигурност няма да продължи дълго, винаги трябва да се има предвид, че икономическите очаквания и очакванията за растеж на държавите не могат да бъдат пренебрегнати. Това означава, че трябва да бъде гарантирана автономията на членовете при вземането на решения относно собствения им енергиен микс, в съответствие с плана за промишлеността и растежа на дадена държава. И всичко това трябва да бъде съчетано с политика за увеличаване на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, които вървят ръка за ръка с енергийната независимост и суверенитет. Цифровото развитие и инвестициите в изкуствен интелект в никакъв случай не могат да бъдат отделени от реорганизацията на европейската енергийна система.