„Няма новини в Алкасар, генерале“

Партията ECR организира събитие в Испания, наречено „Europa Viva 24“, което ще се проведе на 17 и 18 май 2024 г. През първия ден участниците ще посетят Толедо – историческата столица на готическото кралство на Иберийския полуостров от 542 до 711 г., когато е завладяна от ислямски войски.

В рамките на обиколката си те ще посетят прочутия Алказар – стария дворец, където хиляда национални войници и доброволци устояват в продължение на два месеца на ожесточена републиканска атака от над осем хиляди души по време на първата фаза на Испанския кръстоносен поход през 1936-1939 г.

Непосредствено преди обсадата полковник Москардо предупреждава свещениците в Толедо, че ако не потърсят убежище при войниците в Алкасар, могат да бъдат избити от враговете на вярата. Вероятно за да останат с братята си, религиозните мъже отказват предложението.

Те наистина заплащат с живота си, тъй като 102 души са убити от левичарската милиция, включително Дон Грегорио Гомес де лас Херас, моцарабски капелан на катедралата в Толедо и на болницата в Тавера, заедно с брат си дон Торибио, също моцарабски капелан на катедралата, каноничен архидякон на катедралата в Толедо; Д-р Рафаел Мартинес Вега и брат му Фелипе, учител в начално училище и журналист; Монсеньор Хосе Поло Бенито, декан на катедралата в Толедо, професор в университета в Саламанка и член на Кралската историческа академия, обявен за блажен от Негово Светейшество Бенедикт XVI; Д-р Агустин Родригес Родригес, обичан бивш енорийски свещеник на Виляканяс, отказал да стане епископ на Хака и Паленсия, професор по археология, църковна история, библейска критика и география, генерален викарий на архиепископията в Толедо, директор на колежа на нобеловите девойки, каноник на катедралата, администратор на болницата в Тавера и журналист; и Дом Емилио Рубен Фернандес, францисканец, известен със своята простота, доброта, търпение и добро настроение.

На 21 юли 1936 г. генерал Рикелме от Републиканския фронт предлага на полковник Москардо да се предаде. Това беше отговорът на Москардо: „Невероятно е, че ти, който заедно с мен научи в тази Академия какво е чест, ми правиш такова позорно предложение, което никой достоен човек не може да приеме и което всеки джентълмен трябва да отхвърли с възмущение. Ние няма да се предадем! Защото, ако няма друг избор, ние сме решени да превърнем Алкасар в славен некропол и никога в бунище“.

Два дни по-късно началникът на Републиканската милиция се обажда по телефона на полковник Москардо и му съобщава, че ако до десет минути Алкасар не бъде предаден, 24-годишният син на Москардо, Луис, който е бил заловен по-рано през деня, ще бъде екзекутиран. Полковник Москардо поискал да говори със сина си, а той попитал баща си какво да прави. „Предай душата си на Бога – казал полковникът на сина си, – и умри като патриот, викайки „Да живее Христос Цар!“ и „Да живее Испания! Алкасар не се предава“ – добави полковникът. Младият мъж потвърдил, че ще постъпи според указанията на баща си, и впоследствие бил убит.

Франко можеше да насочи националните войски към Мадрид, но предпочете да ги насочи към Толедо, за да освободи Алкасар. Ако Москардо беше поел ангажимент да се съпротивлява или да умре, каудильото също щеше да спази обещанието си и никога нямаше да остави храбрите си мъже на милостта им.

Пет дни след началото на обсадата, на 26 юли 1936 г., защитниците основават вестник, озаглавен „El Alcázar“, който продължава да излиза до 6 ноември 1987 г. Един от основателите е адвокатът Луис Монтемайор, който през 1959 г. става кмет на Толедо.

Вътре в Алказар католическият доброволец Антонио Ривера Рамирес, наричан Ангелът на Алказар, казва на д-р Пелайо Лозано Аркос, след като е ранен: „Дон Пелайо, ще трябва да ме ампутирате, нали? Не ми пука, дори и да няма упойка. Моля само да ми сложат броеница на дясната ръка; с нея ще устоя на всяка болка“. Антонио се усмихна, като извади драмата от ситуацията, и добави: – Не се притеснявай за това и го прекъсна. Освен това това е лявата ръка, а аз не искам да имам нищо общо с лявата!“

На 18 септември републиканският министър-председател Франсиско Ларго Кабайеро посещава обсадата и разгневен заявява, че ще изгори цялата сграда с всички вътре.

На 28 септември 1936 г., в 9 ч. сутринта, генерал Варела влиза в напълно разрушения Алказар. Тогава полковник Москардо произнася второто си най-известно изявление: „Няма новини в Алкасар, генерале“. Доскоро в Толедо имаше паметна плоча на генерал Варела, която беше заличена от така наречената „демократична памет“, наложена от управляващото в момента социалистическо-комунистическо правителство.

Един ден по-късно генералисимус Франко пристига в Алкасар и обявява: „Герои на Алказар! Вашият пример ще пребъде през поколенията, защото вие успяхте да поддържате славата на империята, в която сте се укрепили. Историята е малка за величието на вашите дела. Вие издигнахте расата, издигнахте Испания, дарявайки я с неувяхваща слава. Поздравявам ви и ви прегръщам в името на Отечеството, поднасям ви благодарност и признание за вашия героизъм и ви съобщавам, че в награда за вашата саможертва сте удостоени с Лаврата, лична за полковник Москардо, колективна за всички защитници. Да живее Испания!“

Кореспондентът на „Дейли Експрес“ от този ден изглеждаше претоварен в своята хроника: „Това беше най-драматичната сцена, на която съм ставал свидетел през живота си. Тези полуизгладнели човешки призраци стискаха в ръцете си оръжия, които вече бяха безполезни. Не им беше останало нищо. Те трябваше да се научат да живеят отново и все още не бяха решили да напуснат мястото на своето мъченичество. Тогава видяха Франко. Мнозина не го познаваха, но при звука на „Генерал Франко!“ тези бедни фигури оживяха. Сякаш с пружина те внезапно се раздвижиха. Името на Франко означаваше толкова много за тях. То е толкова тясно свързано с техните страдания. Той беше човекът в очакване, заради когото се бяха съпротивлявали. Те се радваха, плачеха, прегръщаха другите войници. Незабравим спектакъл“.

Дори социалистическият журналист Хулиан Зугазагоитиа трябваше да признае, че „героите са останали вътре, собственици на къща, която с по-голямо основание от всякога ще бъде свещена за испанските младенци. Нека не оспорваме тази титла, което би било глупава подлост. Подвигът, извършен от войниците по заповед на Москардо, има цялата сила на най-добрата историческа страница“.

Членът на Френската академия Анри Масис коментира, че „няма събитие, което да дава по-точна представа за жизнеността на латиноамериканската раса и нейния идеализъм, от продължителната и гигантска борба, която се води в Толедо. Яростната съпротива, оказана от Алкасар, принадлежи към онзи ред събития, които правят славата на един народ, и е сигурно, че когато историята на тази кървава гражданска война бъде написана, никой няма да се мери в похвалите, за да подчертае грандиозната епопея на Толедо“.

Алказар е посещаван от велики личности като маршал Филип Петен, граф Галеацо Чано, херцозите на Уиндзор, Сах Реза Пахлави, крал Хюсеин I на Йордания и Роналд Рейгън.

Началникът на италианския генерален щаб Гофредо Канино продължи с думите, че „за военните от всички страни Алказар в Толедо е чист символ на това, което означава военна чест, чувство, вкоренено от векове в сърцата и умовете на испанските войници“.

Източник на изображението: Verema