Subscribe
Олимпийските игри през 2024 г. щяха да бъдат за Макрон и Франция демонстрация на организационните им умения и същевременно доказателство, че големи събития могат да се организират с изцяло зелена визия.
Поне такава беше надеждата на парижани.
За съжаление обаче изглежда, че нещо се е объркало.
Още церемонията по откриването предизвика много полемики, както заради дръзкото и не особено елегантно изображение на „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи с мъж с пълна брада, но облечен като жена, и неясна фигура с жълта брада, която прави движенията, така и заради липсата на централно място на спортистите по време на събитието.
Черешката на тортата беше лошото посрещане на различни личности, като например италианския президент Матарела, който беше принуден да се изправи под дъжда, без да получи дори чадър, осигурен от организацията.
(Разбира се, Макрон беше спокойно сух в единствената покрита част на трибуните).
Добре, нека отдадем дължимото на откриването, на непланирания дъжд (въпреки че в Париж вали много често), на търсенето на оригиналност и нека подчертаем и красотата на някои моменти, видени по телевизията.
Но… след това дойде ред на случая със Сена.
Защото именно в парижката река бяха планирани някои от състезанията по плуване, в частност крос и триатлон, но възникна малък, немаловажен проблем: оказа се, че Сена е замърсена и водите ѝ не са подходящи за плуване.
Срам за Париж, като се има предвид, че от 2016 г. насам са инвестирани 1,4 млрд. евро, за да станат Сена и Марна годни за плуване, да се модернизират пречиствателните станции, да се свържат баржите с канализационната мрежа и да се събират пластмасовите отпадъци.
Освен това в рамките на „проекта Сена“ беше изграден и басейн за задържане и почистване на водата, който само по себе си струваше над 90 млн. евро.
Забраната за къпане в реката на френската столица е въведена през 1923 г.
Повече от век по-късно, на 17 юли 2024 г., кметът на Париж Ан Идалго скочи в реката, уверявайки спортистите и обществеността, че водите са безопасни за плуване.
Месец по-късно няколко дни дъжд бяха достатъчни, за да върнат Париж и Сена назад във времето.
Но въпреки това, въпреки отлагането на състезанията, всичко това изглеждаше като моментна тревога, дотолкова, че спортистите най-накрая успяха да се спуснат в реката.
Резултатът?
Лоши преценки и много лошо настроение.
Но състезанията ще се проведат.
Това ли е всичко?
Всъщност не.
Дори олимпийското село не е освободено от критики и една от тях се отнася до широко рекламираната устойчивост: няма климатик.
Сега, добре е да се съобразяваме с околната среда, а и в Париж е по-малко горещо, отколкото в Южна Европа, но може би можеше да се помисли, че за спортистите, участващи в състезания, които са меко казано изтощителни, сънят е основен елемент за възстановяване на физическото им състояние и не само.
Принуждаването им да спят в гореща среда, при това, по всичко личи, на малки и далеч не толкова удобни легла, ще бъде устойчиво за околната среда, но не и за тях.
Иконична е снимката на италианския плувец Чекон, който спи на тревата в търсене на някаква прохлада.
Дори от гледна точка на храната, въпреки че Франция има голяма и традиционна гастрономическа култура, не липсваха критики. Качеството на храната не изглеждаше отлично за спортистите, но дори и тук устойчивостта беше на първо място за сметка на балансираното хранене: 60 % от ястията бяха без зеленчуци и месо.
Дори една от звездите на Игрите, британският плувец Адам Пийти, 6-кратен олимпийски медалист и сребърен медалист в Париж, осъди условията на хранене, като дори посочи наличието на червеи.
Накратко, това, което се очакваше да бъде успех, се оказа бумеранг, за голямо съжаление на онези, които искаха да докажат, че „могат да се провеждат устойчиви събития“.
Разбира се, това е вярно, но има граници и една от тях е например свободата да избираш с какво да се храниш.
В момента тя все още е неприкосновена.
Или поне беше. FeMo