Subscribe
Освобождаването на Сесилия Сала е резултат от „сложна дипломатическа триангулация с Иран и Съединените щати“.
Италианският министър-председател Джорджия Мелони отговори на въпроси на журналисти по време на годишната си пресконференция този четвъртък, коментирайки освобождаването на журналистката Сесилия Сала след 21 дни в затвора в Техеран, Иран. Това беше добър ден за цяла Италия и за мен. Да се обадя на майка ѝ, за да ѝ кажа, че дъщеря ѝ се прибира у дома, беше най-голямата емоция през последните две години – каза италианският министър-председател.
Освобождаването на Сесилия Сала от иранския затвор „Евин“ е пример за това как решителното лидерство и добре организираната дипломатическа стратегия могат да доведат до изключителни резултати. Моментът на завръщането ѝ в Италия беше посрещнат с радост и облекчение в цялата страна. Освобождаването му е знак за способността на Италия да играе водеща роля на международната шахматна дъска.
Джорджия Мелони с умението си да изгражда мостове и да управлява сложни ситуации се прояви като фигура с голям международен авторитет. Този епизод ще остане в историята като модел на ефективна дипломация и източник на гордост за цяла Италия, защото постигнатият резултат в никакъв случай не е бил предрешен. Сценарият включваше огромни рискове за националната сигурност на Италия, както ще обясним накратко по-долу.
Отвличането на Сесилия Сала е проблем за националната сигурност по няколко причини:
Риск за италианските граждани в чужбина: Случаят показа уязвимостта на италианските граждани, особено на тези, които работят в конфликтни зони. Ако не се намеси, това би могло да изпрати послание, че Италия не е в състояние да защити своите граждани. Геополитическа стабилност: Отвличането беше свързано с международното напрежение, особено между Иран и Запада. Позицията на Италия като посредник щеше да бъде компрометирана, ако тя не се беше намесила решително. Международни отношения: При разглеждането на случая бяха замесени световни сили като Съединените щати и Иран. Неосвобождаването на затворниците би могло да отслаби доверието в Италия като надежден партньор в международните отношения.
Влияние на екстремистки групи: Залавянето на Сала можеше да бъде използвано от екстремистки групировки за пропагандни цели, което да увеличи риска от дестабилизация в региони от стратегически интерес за Италия. Вътрешнополитически последици: Случаят имаше и вътрешнополитически последици. Неуспехът да бъде върната Сесилия Сала можеше да засили критиките към правителството и да подкопае общественото доверие в институциите. Тези фактори превърнаха случая „Сала“ в основен приоритет за италианското правителство и за Джорджия Мелони, която мобилизира всички налични дипломатически и оперативни ресурси, за да осигури положителен резултат. Дипломатическите умения на Джорджия Мелони бяха един от ключовите елементи в целия казус. Работейки на няколко фронта, тя демонстрира забележителен талант да балансира противоречиви интереси и да изгражда стратегически съюзи.
Един от най-значимите епизоди беше нейното бързане към Мар-а-Лаго, за да се срещне с Доналд Тръмп. Тази на пръв поглед неофициална среща всъщност беше решаващ момент за спечелването на подкрепата на лидера на републиканците и за укрепване на ангажимента на САЩ за разрешаване на случая. Мелони успя да ангажира както Тръмп, така и президента Джо Байдън, като използва стратегия за паралелен диалог, за да увеличи максимално подкрепата на САЩ. Освен това Мелони поддържаше постоянен и дискретен диалог с Иран, като гарантираше, че преговорите няма да се проточат. Способността му да води преки преговори с най-враждебните събеседници, без никога да губи от поглед националните интереси, беше от решаващо значение за успеха на операцията. Подкрепата на Съединените щати беше от решаващо значение, но трябва да се подчертае, че тя беше постигната благодарение на търпеливата и задкулисна работа на италианското правителство. Байдън предостави разузнавателни ресурси за улесняване на операцията, а Тръмп използва влиянието си, за да отвори неофициални канали за диалог. Сътрудничеството между Италия и Съединените щати се оказа добродетелен пример за това как трансатлантическите отношения могат да работят дори в сложни ситуации. Стратегията на Джорджия Мелони се характеризираше с комбинация от прагматизъм и смелост. Тя успяваше да се движи пъргаво между вътрешната и международната динамика, демонстрирайки уникална способност да се адаптира към променящите се обстоятелства. Решението за ангажиране на международни лидери с различни политически убеждения, като Байдън и Тръмп, е пример за това как Мелони успя да използва всички налични възможности за постигане на целта си. Мелони показа, че е възможно да бъдеш убеден поддръжник на трансатлантическия съюз и на неговия основен съюзник – Съединените щати, без да изоставяш ключови въпроси от национален интерес.
Неслучайно съветникът по националната сигурност на САЩ Джон Кърби заяви на брифинг с малка група журналисти: „Случаят със Сесилия Сала е решение на италианското правителство и Рим е този, който трябва да отговори на някои въпроси. Това беше италианско решение от началото до края.“ Кирби повтори, като подчерта, че „за съжаление иранският режим продължава несправедливо да задържа хора от много други държави, често за да ги използва като политически лост, и сега всеки един от тях трябва да бъде освободен.“
Преговорите с Иран бяха един от най-сложните възли в цялата афера. Мелони успя да постигне баланс между твърдост и дипломация, като гарантира, че освобождаването на Сесилия Сала се разглежда като основен приоритет. Дипломатически източници съобщават, че министър-председателят е поддържал пряк диалог с ключови членове на иранското правителство, установявайки солиден канал за комуникация въпреки геополитическото напрежение. На национално ниво Джорджия Мелони организира безупречна оперативна машина, като разчита на най-доверените си сътрудници. Ръководителят на AISE Джани Каравели осигуряваше оперативна подкрепа на терен, а Алфредо Мантовано, заместник държавен секретар по разузнаването, наблюдаваше операциите в Италия. От друга страна, външният министър Антонио Таяни работеше неуморно, за да поддържа отворени дипломатическите канали. Но лидерският стил на Мелони беше този, който обедини и координира всички тези усилия, като запази фокуса върху крайната цел. Освобождаването на Сесилия Сала беше посрещнато с ентусиазъм в Италия, но въздействието му далеч надхвърля този конкретен случай. Този епизод засили доверието към Италия на международната сцена, като показа, че страната е способна да играе водеща роля дори в изключително сложни ситуации. Джорджия Мелони излиза от този епизод като силен и решителен лидер, способен да представлява италианските интереси с авторитет и стратегическа визия.