След като 66% от регистрираните гласоподаватели в САЩ смятат, че умствената острота на Байдън (след дебата) е „съмнителна“, Демократическата партия е разделена на тези, които искат да видят действащия президент да предизвика отново Доналд Тръмп, и тези, които смятат, че корабът се насочва към айсберга, ако той не тръгне.
Големите дарители вече се насочват към спасителната лодка „смяна на Байдън“, а либералните медии са раздвоени между критиките към неговите умения и усилията да продадат сегашния президент като по-добра алтернатива на Доналд Тръмп. В разгара на всичко това 46-ият президент на Съединените щати заяви твърдо и уверено: „Ще се кандидатирам“.
Дни след като заяви, че „само Всемогъщият Господ“ може да го спре да „победи отново Тръмп“, той се удвои.
Ето пълния цитат:
Аз съм кандидатът на тази партия, защото милиони демократи като вас току-що гласуваха за мен на първичните избори в цяла Америка. Гласувахте за мен като ваш кандидат – за никой друг. Вие, избирателите – избирателите направиха това. И въпреки – въпреки това някои хора изглежда не се интересуват за кого сте гласували. Е, познайте какво? Опитват се да ме изтласкат от състезанието. Нека го кажа възможно най-ясно: Оставам в състезанието. Ще победя Доналд Тръмп.
Зад гърба му обаче конгресмените от Демократическата партия наточват ножовете си и събират подкрепа от колегите си, повечето от които все още мълчат по въпроса, дори ако това може да се счита за косвена подкрепа на настоящия план. Депутатите обмислят всички варианти за действие, за да убедят действащия президент да се оттегли от надпреварата, като си представят, че по този начин ще избегнат шокираща изборна загуба, която ще легитимира отново Тръмп в колективното съзнание.
Много неща могат да се случат по време на Националната конвенция на Демократическата партия, която е планирана да се проведе от 19 до 22 август 2024 г. в United Center в Чикаго. Технически погледнато, няма начин Байдън да бъде отстранен като кандидат за президент, тъй като той е спечелил първичните избори на своята политическа партия, но има правила, които позволяват на Байдън да прехвърли делегатите, спечелени на тези първични избори. Това, разбира се, може да се случи само ако той пожелае.
Дали Джо Байдън ще бъде първият президент в историята на САЩ, който ще се оттегли по средата на състезанието и ще позволи на някой друг да заеме мястото му за доброто на партията? Все още не знаем дали той ще напише такава срамна страница в историята, но това, което знаем (благодарение на социологическите проучвания), е кои биха могли да бъдат първите три алтернативи на него. След като Тръмп има щастливите 47% (предвид обстоятелствата, в които се намира), ето кои са кандидатурите, които биха се изправили срещу него:
Вицепрезидент Камала Харис (45% от гласовете)
Камала Харис е вицепрезидент на Съединените американски щати, като от 20 януари 2021 г. работи под ръководството на президента Джо Байдън. Родена е на 20 октомври 1964 г. в Оукланд, Калифорния, и е от индийски и ямайски произход. Преди това Харис е била сенатор от Калифорния от 2017 до 2021 г. Преди да седне в Сената, тя е била главен прокурор на Калифорния от 2011 до 2017 г. и окръжен прокурор на Сан Франциско от 2004 до 2011 г. – работа, която може да се окаже най-големият ѝ противник в борбата с прогресивните среди.
Най-голямата сила:
Харис има потенциала да съживи ключови избирателни групи на Демократическата партия, особено жените, цветнокожите и по-младите избиратели. Нейната историческа кандидатура като първата цветнокожа жена в листата на голяма партия през 2020 г. предизвика ентусиазъм и тя би могла да съживи този ентусиазъм през 2024 г., като се има предвид фактът, че важна част от демократичния електорат все още е привлечена от философията на политиката на идентичността. В заключение, нейната кандидатура би могла да активизира ключови демографски групи и да внесе приемственост в кампанията, възползвайки се от видимостта на досегашната си роля на вицепрезидент.
Най-голяма слабост:
Предишната ѝ работа. Харис е поляризираща фигура, дори в собствената си партия. Работата ѝ като прокурор и главен прокурор на Калифорния предизвика критики както от ляво, така и от дясно. Някои прогресивни гласоподаватели, които са се вгледали по-дълбоко в миналото на наследницата, изразяват недоволство от нейния опит в областта на наказателното правосъдие.
Като главен прокурор Харис се застъпва за закони, насочени към намаляване на бягството от училище, които включват преследване на родителите на деца, които хронично бягат от училище. Критиците твърдят, че този подход е засегнал непропорционално семействата с ниски доходи и цветнокожите общности. Освен това Харис е критикувана за отговора на службата ѝ на кризата с пренаселеността на калифорнийските затвори. Първоначално тя се противопоставя на заповедта на федералния съд за намаляване на броя на затворниците в щата с аргумента, че това може да повлияе на програмите за трудова заетост в затворите, които според някои са експлоатация на затворниците.
Най-големият проблем може би е, че не се прави достатъчно за справяне с неправомерното поведение на полицията. По време на мандата си като главен прокурор тя не подкрепи законодателството в целия щат, което задължава полицаите да използват телесни камери, нито въвеждането на независими разследвания на полицейски стрелби. Към това трябва да се добави и фактът, че тя сравнително бавно подкрепи легализирането на марихуаната – позиция, която я постави в противоречие със значителна част от прогресивната база, застъпваща се за реформа на политиката по отношение на наркотиците и за премахване на масовото лишаване от свобода за ненасилствени престъпления, свързани с наркотици.
Сенатор Кори Букър (44% от избирателите)
Кори Букър е сенатор от Ню Джърси от 2013 г. Роден на 27 април 1969 г. във Вашингтон, окръг Колумбия, и израснал в Харингтън Парк, Ню Джърси, той получава дипломи от Станфордския университет, Оксфордския университет (като стипендиант на „Роудс“) и Йейлския юридически факултет. Преди кариерата си в Сената Букър е кмет на Нюарк, Ню Джърси, от 2006 до 2013 г., където се фокусира върху градското развитие и намаляването на престъпността. Известен със застъпничеството си по въпроси като реформата на наказателното правораздаване, достъпните жилища и икономическото равенство, Букър е видна фигура в Демократическата партия.
Най-голямата сила:
Опит и харизма. Като бивш кмет на Нюарк, Ню Джърси, Букър има практически опит в управлението на голям град и решаването на градски проблеми. Този опит му позволява да се изказва убедително по теми като образование, обществена безопасност и инфраструктура, които вълнуват градските избиратели. Той внася младежко и динамично присъствие в политиката. Неговият харизматичен и оптимистичен стил на водене на кампанията може да привлече по-младите избиратели, които търсят енергични и прогресивни кандидати.
Най-голяма слабост:
Социалистическа икономическа програма. Някои гласоподаватели може да сметнат икономическите политики на Букър, особено предложенията му за „детски облигации“ и други мерки за преразпределение на богатството, за прекалено строги. Скептицизмът по отношение на осъществимостта и въздействието на икономическите му планове може да се окаже пречка. Той също така е привърженик на идеи като „Зелен нов курс“, „Медикеър за всички“, увеличаване на минималната работна заплата в цялата страна и вероятно най-нереалистичния от всички експерименти с данъкоплатците: Програма, която ще предоставя на семействата с ниски доходи жилищни ваучери, за да преодолеят тежестта на плащането на наем.