Subscribe
Предсрочни избори във Франция: възможност за френска нова десница
Макрон разпусна парламента след категоричния успех на Националното събрание (НС) на Марин льо Пен, с което официално даде старт на предизборната кампания. На пресконференция, продължила два часа, позициите на бившия френски президент бяха ясни: страх от политически фракционизъм, от екстремизъм (десен с Льо Пен и ляв с Меленшон), силна демонстрация на концепцията за демокрация пред онези, които критикуват избора на предсрочни избори, като същевременно се зачита волята на френския народ.
Акцентът обаче беше поставен върху ценностите, които са в основата на неговата програмна реч, неговата и на тази на „Рейнсанса“ (RE), която сега се обръща към левия електорат, отдалечен от „Непокорна Франция“ (LFI, GUE/NGL), както и от Социалистическата партия (PS, S&D), ръководена от Рафаел Глуксман.
Макрон обвини радикалната левица на Жан-Люк Меланшон в антисемитизъм и антипарламентаризъм, като я обвини, че е създала постоянни и тревожни безредици в Националното събрание. Изправен пред този политически живот, състоящ се според него от „bricolages d’appareils“, президентът се стреми да демонстрира „искрено и смирено желание за постигане на консенсус и компромиси“ благодарение на помощта на социалдемократите, от една страна, и на републиканската десница (LR, ЕНП), от друга. Тъй като той говори за „федерация на проектите за управление“, сега партиите от президентския лагер, лишени от абсолютното си мнозинство за две години, трябва да започнат диалог с останалите политически групи.
Междувременно обаче вече е сформирана коалиция на Новия народен фронт със социалисти, зелени и привърженици на Меленшон: коалиция, която вече е разделила почти всички 577 избирателни района с оглед на предсрочните парламентарни избори. Синтезът е намерен в „плуралистичното“ ръководство, според напускащия депутат Франсоа Руфин (LFI), който след това пренасочи вниманието към предизборната кампания и необходимостта от обединена левица срещу „съюза на расистите и богатите“, като по този начин отбеляза разрив с макронистите и голистите.
Лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меленшон, запитан по същата тема, отговаря гъвкаво: „Je ne m’elimine pas, mais je ne m’impose pas“, той не се елиминира, но и не се налага, като обаче се обявява за абсолютно способен да играе ролята на министър-председател в случай на категорична победа на левицата на парламентарните избори. След това той апелира към формулата, предложена от националния секретар на ПС Оливие Фор, за да се реши кой ще оглави евентуално правителство на „новия народен фронт“.
Последните социологически проучвания показват, че партията на Марин льо Пен има 30%, а президентът Йордан Бардела е водещият кандидат за премиер, като целта е да поиска оставката на Макрон в случай на победа. „Реинсанса“, смазан от двата полюса, е на ниво от около 20% и вече е решил да не издига кандидати в около 20 избирателни района, смятани за губещи от самото начало.
И при двата сценария френската конституция остава непроменена, така че външната политика, международните съюзи и отбраната остават прерогативи на президента на републиката – или на Макрон – през оставащите 3 години от президентския му мандат, както и длъжността началник на въоръжените сили.
Резултатите са трудни за разчитане, като се има предвид френската избирателна система: избирателните райони могат да бъдат спечелени или на първия тур, ако кандидатът надхвърли 50% от гласовете и 25% от имащите право на глас, в противен случай, всички, които са достигнали най-малко 12,5% от направо напред. Така че е възможно да има двустранни избори (РН срещу НФП) или тристранни избори (РН, НФП и Рейнасанса), а тези, които едва ли имат някаква надежда за спасение, ще бъдат гаулайтерите.
Те биха могли да бъдат повратната точка: ако отидат с Макрон, те биха могли да се опитат да задържат Меленшон и да предизвикат Льо Пен на втория тур; ако отидат с Льо Пен, те биха могли да гарантират нова десница за Франция. Сложна, но решаваща задача за бъдещето на Франция.