Subscribe
Към момента, според данните, публикувани от социологическия агрегатор Realclearpolling, Доналд Тръмп все още изпреварва новия си опонент – настоящия вицепрезидент Камала Харис.
Става дума за преднина от +1,2 % – цифра, която обаче е по-тънка от процента, достигнат от „Доналд“ след телевизионния дуел с президента Байдън.
В момента на Харис ѝ предстоят три сложни месеца, през които ще има нелеката задача да убеди избирателите на демократите да я отведат в Белия дом, този път като домакиня на къщата.
МЕДОВ МЕСЕЦ В БЕЛИЯ ДОМ Точно за това става въпрос – за меден месец между кандидатката Харис и избирателите на демократите след оттеглянето на Байдън.
Решението на президента да довърши мандата си, но да не се кандидатира на следващите избори, наистина вдъхна нов живот на света на демократите, създавайки единство, което през последните месеци се виждаше единствено в натиска Байдън да хвърли кърпата.
Следователно в момента Камала Харис изживява своя специален меден месец, но след като той приключи, тя ще трябва да запази подкрепата на избирателите, за да изпревари кандидата на републиканците.
В момента се чака телевизионният дебат, който магнатът се надява да се състои възможно най-скоро.
Тръмп със сигурност не се страхува от конфронтация на видео, особено след звучния шамар, нанесен на Байдън в последната телевизионна среща, от която се задейства движението, накарало президента да се откаже от кандидатурата в полза на своя кандидат за вицепрезидент.
ДЕБАТЪТ ОТ ЮЛИ „Наистина не знам какво е казал в края на това изречение и дори не мисля, че е знаел“.
Така се пошегува Доналд Тръмп в края на телевизионния дуел на 27 юни, след като провалът на президента Байдън стана ясен за милиони американци.
Именно в студиото на Си Ен Ен президентът Байдън заложи на продължението на политическата си кариера.
Там той щеше да докаже на гражданите на Съединените щати, че е способен да се кандидатира и да завърши втори мандат.
При това се опитваше да преодолее гафовете и поведението, които през последните месеци бяха създали впечатлението за човек, твърде стар, за да седне в Овалния кабинет.
В продължение на 90 минути президентът, за съжаление, пропиля възможността си и не успя да се измъкне от въжетата, към които Тръмп го притисна.
За съжаление, неточните отговори (понякога без особен смисъл), предадени с дрезгав, дрезгав глас, поставиха Демократическата партия на ръба, тъй като тя вече не беше в състояние да спре упадъка на президента и гласовете – от много страни – призоваващи го да се оттегли.
GOOFS AND POLLS За да натежи на кампанията на Байдън и да подсили натиска върху света на демократите, не беше само сблъсъкът по телевизията.
Всъщност през следващите дни Байдън продължи да изпада в поредица от глупости и противоречия, които все повече подхранваха дебата и даваха аргументи на вътрешния фронт на демократите, призоваващ за решителна крачка назад.
Докато на срещата на върха на НАТО във Вашингтон Байдън нарече украинския лидер Володимир Зеленски „Путин“, сред демократите зачестиха гласовете в подкрепа на одобрението на Харис.
Сякаш това не беше достатъчно, на пресконференция, позовавайки се на своя номер две, Байдън говори за „вицепрезидента Тръмп“.
След това имаше афера с „черния човек“ – терминът, с който президентът нарече министъра на отбраната Лойд Остин в интервю за Black Entertainment Television (BET), без да си спомня името му. Силен натиск за отстъпление имаше от страна на онези, които бяха исторически съюзници на Байдън, като членове на партията като Нанси Пелоси или бившия президент Барак Обама.
Позиции, които се съчетаха с унищожителни данни от социологически проучвания, които също накараха конгресмени и някои сенатори да призоват за оттегляне от президентската надпревара.
ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ФОНДАЦИЯТА Решението за отказ, съобщено за броени минути и публикувано на Х почти едновременно със съобщението до неговия щаб, изглежда е дошло не толкова заради натиск от страна на семейството на президента или медицински съвет, или защото възможността да бъде победен от магната на ГП би разколебала Байдън.
Единственото реално препятствие, което се оказа непреодолимо, изглежда беше блокирането на даренията.
Големите дарители на кампанията всъщност използваха единствения инструмент, който наистина беше в ръцете им, за да повлияят на решенията на действащия президент: те затвориха кранчетата за финансиране.
Много от тях решиха да оттеглят финансовите си обещания, тъй като вече не бяха заинтересовани да финансират кампания, която все повече беше обречена на катастрофа.
С отстъплението на Байдън и подкрепата на неговия заместник Камала Харис финансирането се върна, за да подхрани организационната машина на предизборната кампания на Демократическата партия, което дава представа за силата на инвеститорите в този момент.
ТРУДНОСТИТЕ ЗА ДОНАЛД Какви са в момента трудностите, с които магнатът трябва да се сблъска при смяната на кандидата на демократите?
Какви препятствия има по пътя към Овалния кабинет?
Със сигурност кампанията на Тръмп ще трябва да бъде преориентирана.
Тя вече няма да трябва да се занимава със „заспалия Джо“ – прякорът, който Тръмп даде на Байдън преди време, – а с млад и много активен, енергичен и подготвен кандидат с опит на най-високо ниво в американските институции.
Кандидат, който е много способен да отвърне на удара в телевизионен дуел и срещу когото размахващите се ораторски стратегии, запазена марка на магната, не само няма да проработят, но биха могли да бъдат контрапродуктивни по толкова много различни начини.
Достатъчно е да помислим как популярността, спечелена от Тръмп след атентата в Бътлър, с готовността да използва реториката на мъченика и изкупителя, беше накърнена само след седмица от ходовете на Демократическата партия и на кандидата Камала Харис.
РЕТОРИКАТА НА МЕЧТАТА Тръмп ще трябва да се състезава с „реториката на мечтата“, американската мечта, въплътена от кандидатката Харис.
Ако, от една страна, той, Доналд, олицетворява икономическия успех и възможностите на големия бизнесмен, от друга страна, Харис, дъщеря на борци за граждански права, адвокат, бивш окръжен прокурор на Сан Франциско, специализирал в дела, свързани със сексуално насилие над непълнолетни, бивш главен прокурор на Калифорния, сенатор от 2017 г. и накрая вицепрезидент, представя личната история на чернокожа жена, кандидат за най-високото място в страната.
На този фон волята на новата кампания на Демократическата партия е да мобилизира цял набор от категории, по които Байдън би трябвало да апелира, но сега са изложени на риск.
Младите хора, чернокожите, латиноамериканците и многото разочаровани от политиката: това са хората, които Харис се стреми да доведе до вота, като се фокусира върху много горещи и поляризиращи теми, с въпроси като абортите и имиграцията.
Теми, по които позициите на двамата кандидати не могат да бъдат по-различни. ОТ ЕДНАТА СТРАНА НА АТЛАНТИКА ДО ДРУГАТА Разбира се, изборите в САЩ са събитие, което се следи отблизо от европейските канцеларии и институциите на ЕС.
Особено заради това, което то означава за ролята на САЩ в Атлантическия съюз и на международната шахматна дъска.
С оглед на това, че основните елементи на нестабилност като войната между Русия и Украйна или израелско-палестинския конфликт стават все по-остри, вниманието към дебата между кандидатите и към ролята, която САЩ ще играят в чужбина, представлява все по-голям интерес от тази страна на Атлантическия океан.