Палестински миротворци в Исландия

Исландия отдавна е една от най-мирните страни в света. Заобиколена от Северния Атлантически океан, тя е толкова отдалечена от други държави, че никога не е изпитвала нужда да създаде собствена армия. Дистанцията е била защитата на тази малка държава, чието население през вековете се е движило около 50 000 души. Единственото истинско нападение срещу острова е през 1627 г., когато арабски пирати от два северноафрикански града – Сале и Алжир – нахлуват в южната и източната част на Исландия, убиват около 50 души и отвеждат около 400 в родните си градове, където ги продават като роби. (В крайна сметка около 50 души се завръщат, след като откупът е платен.) Въпреки че Исландия е окупирана по време на Втората световна война, първо от британците, а след това от американците, това става с мълчаливото съгласие на британците и по силата на специално споразумение с американците. Но сега изглежда, че арабите се завръщат, този път като кандидати за убежище от палестинските територии.

Фаластин Абу Либдех приветства нападението на Хамас

На 9 октомври, два дни след варварската атака на Хамас от Газа срещу Израел, при която жени бяха изнасилени, войници обезглавени, а бебета убити в пещи, три жени бяха поканени от исландската държавна телевизия да обсъдят случилото се. Една от тях, Диляна Мист Ейнарсдотир, беше естествен избор за председател на Комисията по външни работи на исландския парламент. Друга участничка, Магнеа Мариносдотир, е активистка за палестинско-арабската кауза, но се представя за специалист по Близкия изток, където е работила за Червения кръст и ООН. Третият участник беше палестински арабин, който от десетилетия живее в Исландия, Фаластин Абу Либдех. Тя е собственик и управител на компания, която издава сертификати за равно заплащане на мъжете и жените. По този начин в телевизионната програма палестинско-арабската кауза имаше два гласа, Израел нямаше нито един, а едно лице участваше официално. Повечето исландци обаче бяха шокирани, когато палестинската арабка Фаластин Абу Либдех заяви, че приветства нападението на Хамас.

При нападението на Хамас бяха убити 1200 евреи – най-големият брой евреи, убити за един ден след Холокоста – и повече от 200 евреи бяха взети за заложници. Разбира се, израелските сили за отбрана навлязоха в Газа и започна война. Оттогава другите скандинавски страни се опитват да спасят от Газа свои граждани (главно палестински араби, които са получили убежище в скандинавските страни, но са се върнали в Газа, за да живеят там). В Газа обаче не живеят исландски граждани (или живеят само няколко такива). Но след избухването на войната исландска група, подкрепяща палестинско-арабската кауза, поиска от Исландия да предостави убежище на около 100 души, свързани с палестински араби, които вече са в Исландия. Това е приблизително същият брой неграждани, който всички останали скандинавски страни, взети заедно, се опитват да спасят по различни причини. В Исландия живеят около 390 000 души, докато в другите скандинавски страни живеят общо 27 милиона души. С други думи, искането е 390 000 души да приемат толкова палестинско-арабски граждани, които не са граждани на страната, колкото 27 милиона души! Всъщност през миналата година, 2023 г., Исландия е приела толкова палестински араби, колкото останалите скандинавски страни взети заедно, и е предоставила повече пари на глава от населението за палестинско-арабската кауза, отколкото останалите скандинавски страни, а вероятно и всяка друга страна. След като пристигнат в Исландия, палестинско-арабските лица, търсещи убежище, се ползват от същите социални права като исландските граждани, включително правото на безплатно обучение на децата, безплатно здравеопазване и социално жилище при необходимост.

Нови изисквания вместо благодарност

Не може да се каже, че палестинските араби и техните исландски поддръжници са проявили голяма благодарност за изключителната помощ, оказана досега на тяхната кауза. Всеки ден някои членове на парламента са заливани с имейли, в които са наричани убийци на деца, защото не правят достатъчно за войната в Газа. Протестиращите редовно се събират пред мястото на заседанието на исландския кабинет с искане роднините на палестинските араби, които вече са в Исландия, да бъдат незабавно изведени от Газа. В продължение на един месец палестинските араби и техните исландски поддръжници превърнаха площада пред сградата на парламента в мръсен къмпинг, без да получат предварително необходимите разрешения и без да вземат незаконно електричество от зарядна станция. Лявото мнозинство в градския съвет на Рейкявик не предприе нищо, както и полицията. (Палатките бяха окончателно свалени в края на януари.) На един от плакатите им пише: „Свободата на движение е право на всеки, ще останем тук, ще се борим“. Да се борим? Доста зловещо в мирна Исландия. Протестиращите се изкачиха на статуята на Йон Сигурдсон, почитан лидер на борбата за независимост на Исландия през XIX век, развявайки палестинското знаме. Те направиха същото и със статуята на крал Кристиан IX, който е дал на Исландия либерална конституция през 1874 г. (когато тя все още е била зависима от Дания).

По-специално протестиращите насочиха гнева си към Диляна Мист Ейнарсдотир, председател на Комисията по външни работи. Смяташе се, че тя не е достатъчно съпричастна към палестинско-арабската кауза. Например, когато гледа футболен мач с 10-годишния си син, тя е заговорена от активист, неизвестен режисьор на име Лука Сигурдардотир. На 12 февруари активист от мъжки пол, присъстващ на протестно събрание пред сградата на парламента, хвърли голям и остър камък по колата на Диляна Мист, докато тя излизаше от гаража на сградата, и й крещеше обиди, докато полицията не го отстрани. (Полицията отказва да разкрие името му дори пред председателя на парламента.) Показателно е, че никой от най-яростните поддръжници на палестинско-арабската кауза, включително радикалните феминистки Магнеа Мариносдотир, Сема Сердароглу и Хелга Крес, не осъди нападението над Дилджа Мист. Тези феминистки нямат какво да кажат и за масовото изнасилване на израелски жени по време на нападението на Хамас на 7 октомври или за системната дискриминация на жените в Газа от страна на Хамас през годините.

Атаката срещу министъра на външните работи

Може би най-забележителният инцидент се случи на среща, организирана от Института по международни отношения към Исландския университет на 8 декември 2023 г. по повод 75-ата годишнина от приемането на Декларацията на ООН за правата на човека. Министър-председателят Катрин Якобсдотир, лидер на лявата Зелена партия, трябваше да произнесе встъпителната реч, но в последния момент се отказа, вероятно защото е получила предварително предупреждение от левите си приятели за това, което ще се случи. Друг човек, който не се появи на срещата, беше директорът на Института по международни отношения Пиа Хансон, вероятно и защото знаеше какво се планира. Няколко дни преди това Пиа беше подписала декларация за войната в Газа, в която варварското нападение на Хамас срещу Израел не беше споменато, но Израел беше обвинен в колониализъм, геноцид и етническо прочистване, а исландските учени бяха призовани да бойкотират израелските учени. Когато министърът на външните работи Бярни Бенедиктсон, лидер на дясноцентристката Партия на независимостта, се канеше да произнесе встъпителната реч, протестиращата Катрин Хардардотир, която работи като преводач, се втурна към него и хвърли по него блестяща бомба (както се вижда на снимката по-горе). В този момент няколко протестиращи станаха от местата си, издигнаха плакат и една от тях, певицата Маргрет Кристин Блондал, изкрещя няколко нецензурни думи. Когато външният министър се опита да седне, по него беше хвърлена още една блестяща бомба. Тогава председателят на Управителния съвет на Института по международни отношения, професор Гудмундур Халфданарсон, който наблюдаваше всичко това с отворена уста и в пълна безпомощност, отмени срещата. Той обаче не реагира по никакъв начин на факта, че директорът на Института, както и двама служители, са подписали декларация в подкрепа на Хамас преди няколко дни. Външният министър не е имал никаква защита, тъй като Исландия отдавна се смята за сигурно място, включително и за противоречиви политици. Полицията коментира, че след този инцидент ще бъде преразгледана личната сигурност на правителствените министри.

Може би е без значение, но от историческа гледна точка със сигурност е интересен фактът, че дядовците на двама от участниците в тази минидрама, Пиа Хансон и Гудмундур Халфданарсон, са двама от 27-те исландци, обучавани в съветски революционни лагери в началото на 30-те години на миналия век. През есента на 1930 г. в Москва пристигат Тороддур Гудмундсон, дядото на Пиа, и Джафет Отосон, дядото на Гудмундур. Лагерите за обучение са строго секретни и курсистите носят кодови имена: Тороддур е „Ото Щайн“, а Джафет – „Дан Менгел“. Исландците, както и останалите стажанти, получават обучение по марксизъм-ленинизъм и история на руската болшевишка партия, но също така и по боравене с оръжие, организиране на стачки и улични бунтове, шпионаж и тайни комуникации (кодиране и декодиране, писане с невидимо мастило и т.н.). Тороддур напуска Москва през 1932 г. Става рибар в Северна Исландия, а през 1942-1945 г. е член на парламента от доминираната от комунистите Социалистическа партия. За разлика от Тороддур, Джафет не се справя добре в Москва и през пролетта на 1931 г. е изпратен обратно в Исландия, където намира работа като хлебар. През 1932 г. е осъден за участието си в два жестоки бунта в Рейкявик, организирани от комунистите. По време на размириците няколко полицаи са тежко ранени. През 1946 г. Джафет е един от участниците в нападението срещу външния министър Бярни Бенедиктсон (съименник и прадядо на външния министър Бярни Бенедиктсон) пред централата на Партията на независимостта.

Следвайте парите!

Общественото мнение в Исландия е доста съпричастно към палестинските араби, които се възприемат като потиснато и обсадено малцинство. Но това може да се промени в резултат на наглото поведение на палестинските араби в Исландия и техните поддръжници. Хората започват да си задават въпроси и относно щедрата помощ, която Исландия и другите скандинавски страни предоставиха на властите в Газа. Тези пари не са били надлежно осчетоводени, което поражда подозрения, че част от тях може да са били използвани за финансиране на терористичните дейности на Хамас. Когато стана ясно, че най-малко дванадесет служители на UNRWA, Близкоизточната агенция на Организацията на обединените нации за помощи на палестинските бежанци и организация на работата БАПОР, са участвали пряко в нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври, министърът на външните работи Бярни Бенедиктсон забави изплащането на годишната вноска на Исландия за UNRWA, въпреки слабите протести на коалиционния му партньор, левите зелени. Твърди се, че много повече служители на UNRWA работят активно за Хамас. Много други държави, включително САЩ, Обединеното кралство, Канада, Германия, Франция, Италия, Швеция, Финландия, Нидерландия и Швейцария, спряха помощта за БАПОР.

Друг интригуващ финансов въпрос, който се обсъжда в Исландия, е, че някои активисти са организирали събиране на средства за освобождаването от Газа на онези палестински араби, които имат роднини в Исландия и следователно имат право на разрешение за пребиваване. Те обявяват, че освобождаването на всеки арабин от Газа струва около 5000 щатски долара. Но въпросът е за какво са предназначени тези пари. Изглежда вероятно поне част от тях да са използвани за подкупване на дейци на Хамас или египетски служители. Но подкупите са напълно забранени от исландското законодателство, независимо от каузата, добра или лоша, за която се твърди, че служат. Това трябва да бъде разследвано от исландската полиция, която обаче е избрала да бъде доста пасивна по отношение на антиизраелските активисти. Вероятно се смята, че това е твърде деликатна тема. Но както би казала Гертруда Стайн: Законът е закон, законът е закон…

Краят на Idyl

Общественото мнение в Исландия може би започва да се променя и по друга причина, може би не съвсем справедлива. В останалите скандинавски страни равнището на престъпност сред имигрантите от палестинските територии е по-високо, отколкото сред която и да е друга малцинствена група. Някои скорошни инциденти в обикновено спокойната Исландия не правят изключение от това правило. Например в средата на февруари се наложи полицията да се намеси, когато двама мъже се биеха с ножове в Рейкявик. Оказва се, че те са палестински араби, получили убежище. Повече от това: Единият от тях, който има валиден гръцки паспорт, е бил експулсиран от Исландия през октомври 2022 г. и ескортиран до Гърция от трима полицаи, тъй като е бил смятан за заплаха. Тримата полицаи се връщат в Исландия на 12 октомври. Но само ден по-късно, на 13 октомври, същият палестински арабин се връща в Исландия и тъй като Исландия е в Шенгенското пространство, той може да влезе в страната! Една от причините за този необичаен или дори фарсов развой на събитията е, че някои авиокомпании, извършващи полети до Исландия, отказват да предоставят предварително на исландските власти списъци на пътниците, въпреки че са задължени по закон да го направят. Освен това в средата на февруари двама палестински араби, регистрирани като лица, получили убежище в Исландия, бяха арестувани в Словения и обвинени в трафик на хора. Отбелязва се също, че през 2023 г. 80% от задържаните в Исландия са чужденци. През същата година 28% от лишените от свобода са били чужденци. Има и някои неясни и непотвърдени новини за случаи на изнасилване, в които се предполага, че са замесени палестински араби, но полицията отказва да предостави каквато и да е информация за произхода на предполагаемите извършители.

Разбира се, подобни инциденти и още по-малко подобни слухове не могат да се използват за осъждане на палестинските араби като цяло. „Не познавам метода за съставяне на обвинителен акт срещу цял един народ“ – с право казва Едмънд Бърк. Сигурен съм, че сред палестинските араби има толкова много добри мъже и жени, колкото и сред други групи, нации и националности. И едно малко палестинско дете трябва да бъде обичано и обгрижвано също толкова, колкото и едно малко еврейско дете или едно малко исландско дете. Проблемът обаче е, че в културата на палестинските араби насилието не се осъжда толкова категорично, колкото в Исландия, жените и малцинствата не се ползват със същото уважение и трудът не се цени толкова високо. Арабските държави отказаха да интегрират арабите от палестинските територии и вместо това ги държаха поколения наред в бежански лагери.

Старата Исландия

Може би най-поучителният скорошен инцидент в Исландия беше, че Исландският симфоничен оркестър сметна за препоръчително, когато известен цигулар, Вадим Глузман, свиреше на концерт в началото на февруари, да не разкрива, че е израелец (който като млад е служил с гордост в израелската армия). В програмата се казва само, че е роден в Украйна. Това, разбира се, не беше нищо драматично. Чужденците, които четат за инцидентите, свързани с палестински араби в Исландия, вероятно ще си помислят, че те са маловажни. Все още не се е случило нищо сериозно. Но на някои от нас им липсва мирната стара Исландия, където министрите не се нуждаеха от защита и където беше нормално да се обяви, че на концерт свири евреин.