Партията ECR води защитата на свободата на печата

Тенденции в Европа и по света за противодействие на фалшивите новини и дезинформацията

В средата на януари в Брюксел се проведе спонсорираната от партията ECR конференция за свободата на печата. Централната тема е от решаващо значение в светлината на предстоящата кампания за европейските избори през юни 2024 г., особено поради трудностите при намирането на наистина „безплатна“ информация.

Сред обсъжданите теми бяха случаите на информационно „замърсяване“, военните стратегии, провеждани чрез медиите, и пречките, с които се сблъскват журналистите в работата си, рискувайки да бъдат нападнати, лишени от свобода или нещо по-лошо. Това включва и нарастващата роля на изкуствения интелект в света на масовите комуникации.

Ролята на социалните медии беше особено важна. Първоначално създадени, за да обединяват хората, те се превръщат в инструменти за лесна и подвеждаща политическа пропаганда, особено насочена към по-младото население, но с последици и за по-възрастните. Дори искането за корекции в случаите на умишлено невярна информация често не дава резултат. Трудно е да се изтрие медийната мишена дори след поднасянето на извинения от страна на журналистическата медия, публикувала неточности.

Европа не е освободена от сериозни информационни проблеми. В доклад, изготвен и публикуван от партията ECR, се посочва, че между 2014 и 2023 г. са били убити 50 журналисти, включително редакторите на Charlie Hebdo, убити по време на нападението през януари 2015 г. През тази година Франция е на второ място в света по брой убити журналисти.

През 2017 г. се случиха забележителни инциденти с убийството на малтийската журналистка Дафне Каруана Галиция, застреляна, след като разкри участието на политици в скандала с „Панамските документи“. Друг случай е убийството на журналиста Ян Куциак и приятелката му, които разследват връзки между правителството на Фико и някои италиански групировки от „Ндрангета“. През 2021 г. в Нидерландия Петер де Врис е убит, след като подкрепя свидетели в съдебен процес срещу мароканско-холандската организирана престъпност.

В събитието в Брюксел участва голяма международна делегация от Армения, Франция, Молдова, Румъния, Германия, Ирландия, Италия, Полша и други страни. Тя започна с кръгла маса, организирана от групата ECR в Европейския парламент, в която участваха съпредседателят Никола Прокачини (FdI), евродепутатът Хорхе Буксаде, генералният секретар на партията Антонио Джордано и евродепутатите Илчич (HR), Рос (NL), Де Ла Писа Карион (SP) и Терч.

„Често се наблюдава заличаване на гласовете, които не са в съответствие с мейнстрийма, с цел заглушаване чрез взаимно подсилване“, заяви Прокачини по време на кръглата маса. Той обаче добави, че мейнстриймът е загубил позиции, тъй като здравият разум и свободното изразяване на мисълта чрез други медии са довели до успех на дясноцентристите почти навсякъде. „Вярвам – заключи той, – че не винаги е възможно да се потисне нашата гледна точка, особено когато можем да я изразим интелигентно.“

Първият панел, модериран от Майкол Пицикоти Бусилаки, международен секретар на младежкото движение Fratelli d’Italia, беше посветен на свободата на пресата на европейско и международно ниво. В дискусията участваха генералният секретар на партията Антонио Джордано (FdI), Людмила Белченкова, молдовски председател на организацията Stop Media Ban, Хорхе Мартин Фриас от испанската фондация „Disenso“ и италианският журналист Антонио Раписарда.

„Смятам, че е много важно да се обсъжда всичко, което замърсява информацията и подкопава нейното качество. Съсредоточихме се върху възникващите въпроси, свързани със свободата на печата и свободата на изразяване“, коментира генералният секретар Антонио Джордано. Белценкова, която ръководи „Стоп на медийната забрана“, се обърна към аудиторията, като разказа за предизвикателствата, пред които са изправени независимите журналисти в Молдова, обърна се към репресиите срещу медиите и анализира ситуациите в Европа.

Следващият панел, модериран от журналистката Ан Елизабет Муте от френския „The Telegraph“, обсъди влиянието на чуждестранните участници върху свободата на печата и предстоящите европейски избори, които са от решаващо значение за сили като САЩ, Русия и Китай. Сред участниците в дискусията бяха евродепутатите Карло Фиданца (FdI) и Херман Терч (Vox), адвокатът по правата на човека и член на „Stop Media Ban“ Наталия Байрам и Гари Кавана, директор на Института „Едмънд Бърк“.

Карло Фиданца очерта основните аспекти на Закона за цифровите услуги – инструмент, който би могъл да осигури по-добра защита на свободата на изразяване в социалните медии, като предотврати цензурата от страна на техните собственици. Фиданза наблегна на външната намеса в изборните кампании и на вътрешната намеса на НПО. Макар че регламентът може да бъде отложен за след изборите, той потвърди, че е необходимо да се гарантира провеждането на изборни кампании. Той засегна и темата за изкуствения интелект – мощен инструмент, който обаче може да доведе до създаването на „дълбоки фалшификати“ и до революция на пазара на труда.

В допълнение към вече обяснената динамика съществуват и елементи като икономическата криза, която кара медиите да оцеляват въз основа на броя на кликванията, а не на качеството на предоставяната информация, както и сложната социална динамика, която води до криза на информационната система.

Увеличаването на заплахите и насилието срещу журналисти, концентрацията на медийния пазар, която ограничава плурализма, и постепенният политически контрол върху редакционните колегии, който подкопава саморегулирането, показват тревожна картина за европейската преса, която представлява още едно предизвикателство, което „ЕКР иска да спечели.

След като лично участвах в това събитие, мога само да заявя, че проблемите с информацията засягат цялото население и виждам ясно разграничение: от една страна, левицата се стреми да разруши мнението на другите, атакувайки дори не това, което се казва, а кой го казва; от друга страна, консервативната десница, която вярва в дискусията, дебата и свободата да изразяваш мислите си и да приемаш тези на другите без предразсъдъци, поставяйки реалността на фактите пред личното си виждане. Свободна Европа се изгражда чрез обединяване на съвестта на свободните европейци, които осъзнават случващото се, така че свободата на пресата трябва да бъде ключова точка, от която да започне изграждането на нова Европа.