Subscribe
Балансът на Арабския полуостров в ръцете на пиратите. Хутите и значението на Йемен в геополитиката.
Макар че международното положение е меко казано нажежено, има хора, които продължават да поставят тежки изисквания, които наистина излагат на риск стабилността на световното равновесие. Вече отворените фронтове са добре познатите: руската инвазия в Украйна, израелската операция в Газа в отговор на атаките на Хамас от 7 октомври и все по-силното напрежение (изострено от изборните резултати) между Китай и Тайван.
Съществува обаче ситуация, която често остава незабелязана, а е от решаващо значение. От години Йемен се намира в ситуация на нестабилност, която сега рискува да стане неустойчива. Всъщност една част от страната преди Хади се контролираше от редовното правителство, подкрепяно от Съединените щати и Европейския съюз, а от 2022 г. насам се управлява от Рашад ал Алими като председател на президентския съвет; другата част е в ръцете на бунтовническата групировка хути, ръководена днес от Махди ал Машат.
Партизанската дейност на хутите започва през 2004 г.: няколко години по-рано групировката, чието име идва от фамилията на основателя Мохамед ал-Хути, създава няколко училищни клуба, преименувани на „Вярваща младеж“, с цел да укрепи шиитското чувство в страната, управлявана от малобройното (53%) сунитско мнозинство. Ситуацията се влошава с американската военна интервенция в Ирак: тогава антиамериканизмът и антиизраелството се превръщат в повтарящи се теми, които водят до въоръжени бунтове срещу редовното правителство.
От 2015 г. насам хутите управляват столицата на страната, Сан’а, което поставя управлението на страната в криза. Йемен е много деликатна държава, като се има предвид географското ѝ положение: първо, не е възможно да не се приближиш до йеменския бряг, за да не минеш покрай Суецкия канал, второ, Йемен граничи със Саудитска Арабия, която често се намесва с готовност с военна сила само за да потуши бунтовете, както и за да укрепи границата и да избегне проникването на терористи.
Морското положение постави хутите в положение да се превърнат в истински пирати, които се възползват от най-зле оборудваните кораби, за да ги ограбят и да наберат допълнителни средства за подкрепа на гражданската война. От 7 октомври насам, подкрепяйки „Хамас“, те засилиха тази пиратска дейност, като със сигурност поставиха в криза западните държави, но също и няколко арабски страни, най-вече Египет и Иран.
Неотдавна бяха изстреляни и ракети по кораби, пътуващи към Иран – първата атака срещу държавата, смятана за техен финансист. Вероятно става дума за неясна атака, но засилването на хутите не е добра новина.
Ансар Аллах, заместник-ръководител на Медийната служба, заплаши няколко държави, включително Италия, като заяви, че участието в Aspides – мисията на Европейския съюз за защита на Израел във водите на Червено море – означава пряк сблъсък с Йемен.
Истината е, че Йемен сам по себе си не представлява опасност нито за Италия, нито за Запада, нито дори за Израел, който парадоксално намира в него още един международен проблем, който обаче отклонява вниманието на арабския свят от ситуацията в Палестина. Тревожно е обаче, ако заплахите на хутите станат чувствителни за Саудитска Арабия и Оман.
Всъщност двете държави все още са тясно свързани със Съединените щати и на няколко пъти са поддържали баланса на Арабския полуостров и в деликатния сценарий на Близкия изток. Ако саудитците имат особени връзки и с БРИКС, Оман представлява една от най-особените държави: той е единствената държава с мнозинство, което не е нито сунитско, нито шиитско, а ибадистко („ислямски трети път“, който отхвърля насилието по всякакъв начин). и никога не са регистрирани случаи на насилие заради вероотстъпничество, което е много рядко явление в ислямския свят.
Досега границата между Йемен и Оман никога не е преживявала кризисни моменти, включително и защото сунитската част граничи с Оман и поради това се контролира пряко от прозападните сили. Сривът на страната и завземането на властта от хутите ще превърнат Арабския полуостров в истинска прахосмукачка.