Образът на Джорджия Мелони, министър-председател на Италия, заедно с 25 африкански държавни и правителствени ръководители, председателя на Африканския съюз Азали Асумани, председателя на Комисията на Африканския съюз Муса Факи, заместник-генералния секретар на ООН Амина Джейн Мохамед и управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева, както и ключови европейски лидери, има невероятна сила. Тя показва, че Италия е готова да играе централна роля в динамиката на африканския континент. Благодарение на усилията на Италия това се отнася и за Европа.
„Италианската игра е спечелена. Мога да го кажа, без да се страхувам от противоречие“, обяснява Мелони. „Това е видно от значителното участие на африканските страни в тази среща на върха, в която участват 46 държави и присъстват 13 държавни и 9 правителствени ръководители, 5 вицепрезиденти, 9 министри и 25 международни организации.“ Да не говорим за висшите ръководители на всички големи италиански компании, които са съвместна собственост.
Планът „Матей“ открива историческа глава в сътрудничеството между Европа и Африка за наистина устойчиво развитие. Няма благотворителност или добронамереност, а само многобройни проекти, които могат да променят нещо. Сега започват предизвикателствата и лидерът на „Братята на Италия“ и на Европейските консерватори е наясно с това. Срещата в Сената е отправната точка. Планът „Матей“ разполага с бюджет от 5,5 милиарда евро под формата на кредити, безвъзмездни операции и гаранции. „Работата е едва в началото; предстои ни много дълъг път, който възнамеряваме да определим заедно с всички заинтересовани страни и с приноса на многостранните организации“, обяснява Мелони. Широка консултация, която трябва да започне с Африканския съюз.
Африканският съюз е категоричен: обменът на идеи не може да бъде едностранен, а консултациите трябва да бъдат автентични. Председателят на Комисията на Африканския съюз Муса Факи подчерта това. Председателят Мелони, с председателя Асумани до себе си, реагира незабавно: „Италианският подход отхвърля всяко хищническо или патерналистично изкушение; ние говорим като партньори. Въпросите, които обсъдихме, ще бъдат предмет на двустранни срещи, които ще ни позволят да задълбочим отношенията си.“ По-специално, вече са идентифицирани девет участващи държави: Алжир, Конго, Кот д’Ивоар, Египет, Етиопия, Кения, Мароко, Мозамбик и Тунис. От 30 януари нататък са планирани множество двустранни срещи, последвани от заседание на ръководния комитет за финализиране на програмата.
Планът „Матей“ ще се съсредоточи върху пет стълба: образование и обучение, здравеопазване, селско стопанство, водоснабдяване и енергетика. Един от основните проекти се нарича Elmed: електрическа връзка между Италия и Тунис, координиран от италианската Terna и тунизийската Steg. Това има за цел да осигури енергийно снабдяване на 220 километра. По отношение на образованието ще бъдат стартирани серия от професионални курсове, отговарящи на нуждите на пазара на труда, за да се сътрудничи с италиански и европейски компании. В Мароко ще бъде създаден център за високи постижения за професионално обучение в областта на възобновяемите енергии.
В селското стопанство целта е разработването на биогорива. В Египет 200 километра ще бъдат отделени за създаване на зона за производство на соя, царевица и слънчоглед. Изграждането на водоразпределителни мрежи също заема централно място сред проектите за благосъстоянието на целия континент.
Целта е да се промени парадигмата на имиграцията, като на младите африканци се даде правото да не бягат от домовете си. Целта е да се промени икономическото и социалното развитие на тези страни, за да се предотвратят причините за незаконната миграция. „Срещата на върха Италия-Африка е план за намеса, чрез който искаме да допринесем за разгръщането на енергията на африканския континент, като осигурим на младите африкански поколения едно право, което досега им е било отказвано: правото да не бъдат принуждавани да емигрират и да прекъсват корените си.
Разбира се, ще е необходимо време, за да се осъществи всичко това, но след дълго време, благодарение на лидера на европейските консерватори, Африка и Европа се сближиха не само географски.