Планът на Тръмп за имиграцията

Началото на втория мандат на Доналд Тръмп като президент на Съединените щати бе белязано от поредица драстични решения по отношение на имиграцията и външната политика. Два неотдавнашни епизода подчертаха решимостта на американската администрация да следва твърда позиция както срещу нелегалните мигранти, така и срещу чуждестранните правителства, които възпрепятстват депортациите. Първият се отнася до дипломатическото противопоставяне между Съединените щати и Колумбия, което завърши с решителна победа за Вашингтон; вторият е свързан с обявяването на нови съоръжения за задържане на мигранти в Гуантанамо.

Случаят с Колумбия: заплахата от тарифи и капитулацията на Petro

В първия епизод Густаво Петро, социалистическият президент на Колумбия, първоначално отказва да разреши на американските самолети с депортирани мигранти да кацнат в страната му. Този ход, обоснован със съображения за достойнството на мигрантите и отхвърлянето на използването на военни самолети за депортиране, предизвика острата реакция на администрацията на Тръмп. Вашингтон отговори със заплахата за налагане на мита в размер до 25 % върху колумбийския износ за Съединените щати – процент, който можеше да нарасне до 50 % в рамките на няколко дни. Като се има предвид, че американският пазар поглъща 28% от колумбийския износ – възлизащ на около 18 млрд. евро годишно, движен основно от петрола – заплахата имаше огромна тежест. Първоначално Петро се опита да се противопостави с реципрочна мярка, обявявайки 50% мита върху вноса от САЩ. Тази стратегия обаче се оказа неустойчива предвид икономическата зависимост на Колумбия от американския пазар. В допълнение към икономическите мерки Тръмп обяви серия от дипломатически санкции, включително забрана за пътуване на колумбийски правителствени служители и отнемане на визите на персонала на институциите. Натискът стана непоносим за Богота, която в крайна сметка прие всички условия, поставени от Вашингтон, включително неограниченото връщане на депортираните нелегални мигранти. Този инцидент бележи първия сериозен сблъсък между Тръмп и латиноамериканска държава през втория му мандат, като демонстрира как администрацията на САЩ е готова да използва икономически и дипломатически инструменти, за да си осигури пълно сътрудничество по миграционните политики.

Гуантанамо: Новият център за задържане на мигранти

Успоредно с конфронтацията с Колумбия Тръмп обяви намерението си да създаде нови съоръжения за задържане на до 30 000 мигранти, експулсирани от САЩ, във военната база Гуантанамо, Куба. Решението беше официализирано чрез президентски меморандум и е част от поредица ограничителни мерки по отношение на имиграцията. Гуантанамо е известен със своя затвор с максимална сигурност, открит през 2002 г. и отдавна критикуван заради твърдения за изтезания и нарушения на човешките права. Планът на Тръмп обаче не включва настаняване на мигранти в затвора, а в отделно съществуващо съоръжение – Център за операции с мигранти (GMOC). Този център, използван преди това за настаняване на кубински и хаитянски мигранти, понастоящем има капацитет от 120 души, но може да бъде разширен с временни структури като палатки и бараки. Администрацията е заявила, че възнамерява да използва GMOC като пълноправен център за задържане на незаконни мигранти, които се считат за опасни. Според Том Хоман, съветник на Тръмп по въпросите на имиграцията, там могат да бъдат затворени дори мигранти, които са били прихванати в морето от бреговата охрана. Очаква се това решение да предизвика полемика, особено след като в доклад от 2024 г. на неправителствената организация „Международен проект за подпомагане на бежанците“ условията в ГМОК са описани като „нечовешки“.

Политическият контекст: Законът „Лейкън Райли“ и репресиите срещу имиграцията

Съобщението за Гуантанамо съвпадна с подписването от Тръмп на Закона „Лейкън Райли“– първия закон, приет от Конгреса през втория му мандат. Законът задължава предварителното задържане на всички мигранти без документи, арестувани за кражба или насилствени престъпления, и ускорява процедурите по депортиране. Той е кръстен на Лейкън Райли, студент, убит през 2024 г. в Джорджия от венецуелски мигрант без документи – инцидент, който оказа значително влияние върху американското обществено мнение. Тази мярка е част от по-широка репресия срещу имиграцията: през последните седмици около 40 000 мигранти вече са прехвърлени в частни затвори, местни затвори или военни бази, разрешени от ICE.

Историческата приемственост на Гуантанамо като мигрантски център

Предложението на Тръмп за разширяване на Гуантанамо с цел управление на имиграцията не е съвсем ново. През 90-те години на миналия век в базата са били настанени над 34 000 хаитянски и кубински мигранти, макар и не всички наведнъж. През годините американските сили за сигурност са провеждали учения, за да се подготвят за потенциална мащабна миграционна криза. Въпреки това, докато предишните употреби на базата са били формулирани в хуманитарни термини, Тръмп очевидно се стреми към репресивен подход. Това бележи рязко разминаване с предишните администрации на демократите, които се опитваха (неуспешно) да затворят затвора Гуантанамо.

Заключение: Нова ера на политическа строгост

Тези два епизода илюстрират ясна картина на имиграционната политика на Тръмп: абсолютна твърдост и използване на икономически лостове за осигуряване на сътрудничество от трети страни. Дипломатическата победа над Колумбия показва как администрацията е готова да изложи на риск стратегически икономически отношения, за да наложи програмата си. В същото време проектът „Гуантанамо“ представлява още една стъпка към все по-рестриктивна имиграционна политика, която поражда сериозни хуманитарни опасения. При този сценарий латиноамериканските правителства са изправени пред труден избор: да си сътрудничат със Съединените щати и да приемат строги условия или да предизвикат Вашингтон с риск от сериозни икономически и дипломатически последици. Колумбия вече капитулира. Ще последват ли примера ѝ други правителства?