Subscribe
Директивата за аудиовизуалните медийни услуги налага на доставчиците на платформи за споделяне на видео (ПСП) определени задължения по отношение на съдържанието.
Те включват защита на малолетните и непълнолетните лица и на широката общественост от вредно съдържание в програмите, генерираните от потребителите видеоклипове и аудиовизуалните търговски съобщения (АТСС).
Освен това доставчиците на VSP трябва да спазват задълженията по отношение на контролираните от тях АХК (пускат на пазара, продават или организират), както и на тези, които са контролирани и качени от други лица.
По-специално, АХК трябва да бъдат лесно разпознаваеми като такива, така че скритите АХК да са забранени; те не трябва да използват подсъзнателни техники, да не зачитат човешкото достойнство, да предизвикват дискриминация или да насърчават поведение, увреждащо здравето, безопасността или околната среда, включително тютюневи изделия и електронни цигари.
АКП за алкохол не трябва да са насочени специално към непълнолетни и не трябва да насърчават неумерената консумация.
Забранява се използването на ППК за лекарствени продукти, които се отпускат само по лекарско предписание.
И накрая, доставчиците на ДСП трябва допълнително да защитават непълнолетните от АКХ и да намалят излагането на децата на АКХ за храни и напитки, съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол или натрий и захари (ХМХС).
Този мониторинг от името на доставчиците на ДУУ е широко известен като подхода на „добрия самарянин“, при който упражняването на редакционен контрол върху съдържанието, генерирано от потребителите, не поражда отговорност за доставчика на ДУУ поради незаконно съдържание, публикувано от потребителите.
За да изпълнят такива задължения за наблюдение, понижаване, блокиране, премахване или изключване на съдържание, доставчиците на ДУУ могат да прилагат технологични алгоритми за онлайн филтриране или модериране.
През септември 2020 г. Генерална дирекция „Вътрешни политики“ публикува проучване относно въздействието на такива „филтри за качване“.
Технологиите за автоматизирано филтриране включват: търсене на метаданни, хеширане и снемане на пръстови отпечатъци; включване в черен списък; усъвършенствани техники за обработка на естествен език; техники, базирани на изкуствен интелект, за идентифициране на текст или изображения.
Модерацията включва отхвърляне срещу допускане, редактиране на съдържанието, коментиране, приоритизиране срещу понижаване и синтезиране.
Филтрирането може да бъде централизирано чрез едно звено и/или единни политики, изпълнявани в целия VSP, или децентрализирано.
По отношение на времето то може да бъде предварително (преди съдържанието да е достъпно в ДУУ) или последващо.
Ако се извършва, след като получателят е повдигнал въпрос за съдържанието, тя е реактивна; но може да бъде и проактивна.
Системите за филтриране използват като методология вероятността; следователно са възможни грешки, допускащи незаконно съдържание или понижаващи ценното съдържание.
Въпреки това основната истина, която стои в основата на алгоритъма, позволява човешка отговорност и контрол.
За да се сведе до минимум ефектът от грешките, алгоритмите трябва да включват механизми за обжалване и обезщетение (филтриране с възможност за обжалване срещу филтриране без възможност за обжалване).
За да бъдат те реалистични, създателите на съдържание следва да бъдат информирани за съществуването на алгоритмите, за начина им на работа и евентуално за това, че тяхното собствено съдържание е било засегнато.
Освен това крайните потребители също трябва да бъдат информирани за съществуването и начина на действие на прилаганите технологии за филтриране.
Едно добро регулиране на филтрирането трябва да отчита и положението на по-малките участници, които по икономически и/или технологични причини не могат да имат същия достъп до автоматизирани алгоритми за филтриране. Четири съдебни решения на европейско равнище, три от които на Съда на Европейския съюз, плюс едно на Европейския съд по правата на човека, потвърдиха подхода на добрия самарянин: първите три са решението Google-Испания от 2014 г., решението Ziggo от 2017 г. и, което е най-интересно, решението Glawischnig-Piesczek от 2019 г., което потвърди допустимостта на съдебни разпореждания, с които се нарежда на доставчиците да премахват и блокират незаконна информация.
Четвъртото решение е решението Delfi от 2015 г. на Европейския съд по правата на човека, в което естонско списание е наказано за това, че не е премахнало онлайн прояви на омраза.
Възникват въпроси дали доставчиците на ДУУ трябва да отидат по-далеч от това, което се изисква стриктно от Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, например да понижават съдържанието, което не е незаконно.
Това отваря вратата за капризен произвол.
Излишно е да се вижда, че границата между тези задължения, наложени от правото на ЕС, и свободата на изразяване е много тънка и сива.
Източник на изображението: Ривърсайд