Subscribe
Социалистическият министър-председател Педро Санчес току-що беше преизбран за министър-председател на Испания. Кандидатурата на Санчес стана възможна само с подкрепата на сепаратистките партии от Каталуния и Страната на баските.
Санчес получи повече от абсолютното мнозинство, необходимо за заемане на поста министър-председател: 179 от общо 350 места.
Преговорите, които доведоха до победата на Санчес в парламента, получиха широк отпор от гражданите и опозиционните партии.
От средата на октомври десетки организации на гражданското общество организираха масови протести срещу договорките на Санчес с каталунските сепаратисти, по-специално с Junts per Catalunya. „Хунт“ е партията на Карлес Пучдемон, сепаратисткия лидер, който организира преврат срещу единството на Испания и (незаконно) обяви Каталуния за независима държава през октомври 2017 г.
Санчес се съгласи да представи в Конгреса закон за амнистия, който да помилва осъдените каталунски сепаратисти. Престъпленията им се равняват на подстрекателство, бунт и уличен тероризъм. В замяна на това 7-те депутати на Пуигдемон в испанския Конгрес гласуваха за кандидатурата на Санчес.
В споразумението между PSOE и Junts се признава също така, че испанското правителство е „превърнало политиката в съдебна“, т.е. използвало е техники на правораздаване срещу каталунското сепаратистко движение.
Според анализатори сделката отваря вратата за провеждане на спонсориран от правителството референдум за самоопределение в Каталуния в близко бъдеще.
Часове след подписването на пакта Алехо Видал-Куадрас, противник на амнистията и бивш заместник-председател на Европейския парламент, е застрелян на улица „Нуньес де Балбоа“ в центъра на столицата Мадрид.
Испанската социалистическа партия (PSOE) регистрира спорния проектозакон по-рано тази седмица, като по този начин изпълни обещанието на Санчес към Пуигдемон, че законопроектът трябва да бъде внесен в парламента преди дебатите за преизбирането на Санчес.
Повече от 2 милиона души се събраха в цяла Испания на невиждани досега демонстрации срещу действащо правителство.
Амнистията беше отхвърлена от повече от 20 професионални сдружения, групи на гражданското общество и медии, сред които Испанската конфедерация на бизнес организациите, Обединеният полицейски съюз, Асоциацията на испанските дипломати, Асоциацията на държавните адвокати, Професионалната асоциация на магистратите, Асоциацията на държавните данъчни инспектори и Историците на Каталуния, Форумът на професорите.
В централата на PSOE в Мадрид (както и в регионалните ѝ офиси в големите испански градове) се провеждат демонстрации вече повече от десет дни подред. Министерството на вътрешните работи инструктира Националната полиция да потуши тези мирни протести със сълзотворен газ и гумени куршуми. Към протестите срещу социалистите се присъединиха и международни медийни личности, като консервативния водещ на новините Тъкър Карлсън.
Карлсон заяви, че „светът трябва да знае какво се случва в Испания“. Той твърди, че социалистите „в съюз със сепаратистите“ искат да се отърват от върховенството на закона в Испания.
Карлсон предупреди, че „тиранин“ се надига „точно в средата на Европа“.
Генералният съвет на съдебната власт, независим орган, който гарантира независимостта на съдиите и съдилищата, нарече амнистията „премахване на върховенството на закона в Испания“. Освен това тази седмица Върховният съд на Испания предупреди, че разделението на властите трябва да се спазва.
В края на октомври консервативната партия Vox (ECR) представи в Европейския парламент доклад на своя мозъчен тръст Fundación Disenso. Докладът, озаглавен „Амнистия за ръководителите на преврата: в него са изложени всички правни аргументи срещу амнистията.
Vox е единствената партия, която подкрепя всички мирни демонстрации, докато другите партии се дистанцират от тези в централата на PSOE.
Испанският Конституционен съд е заявявал в миналото, че законът за амнистията ще изисква конституционна реформа. Дори високопоставени представители на социалистите, сред които и бившият министър-председател Фелипе Гонсалес, определиха споразумението за амнистия между Санчес и Пуигдемон като „противоконституционно“.
Санчес също така е благосклонен към регионално-националистическите партии в Страната на баските. Той им обещава път към „национално признаване“ на баския регион и „двустранни отношения“ с Испания.
За първи път в историята на испанската демокрация победителят в изборите няма да управлява. Дясноцентристката Народна партия (НП) спечели най-много гласове на парламентарните избори на 23 юли, но без абсолютно мнозинство в Конгреса.
След консултации с крал Фелипе VI държавният глава възлага на лидера на ПП Алберто Нуньес Фейхоо да състави правителство. Фейжоо обаче не успява да си осигури достатъчно парламентарна подкрепа.
След това кралят свиква партиите на нов кръг консултации и номинира Санчес.