Подкрепата на държавите членки е ключова за оцеляването на новите институции на ЕС

Неотдавнашните европейски избори поставиха началото на сложната дипломатическа работа по определяне на ръководството на новите европейски институции.
Всъщност през последните седмици позиционирането на държавите-членки доведе до утвърждаването на Роберта Местола за председател на Европейския парламент, избирането на Урсула фон дер Лайен за председател на Комисията и на Антонио Коста за председател на Европейския съвет, както и назначаването на Кая Калас за върховен представител по външната политика.
По този начин приключи първият етап от рестартирането на европейските институции, но работата – и най-вече предизвикателствата – със сигурност не са приключили.
СЛЕДНИТЕ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ СТЪПКИ Подобно на една държава, Европейският съюз също има своите бюрократични процеси и обичаи, които в този случай се нуждаят от време, за да се осъществят.
Всъщност работата по състава на институциите все още не е приключила.
До август правителствата на държавите-членки ще имат задачата да назначат членовете на Комисията.
Всъщност председателят ще трябва да им възложи конкретни делегации и портфейл за изпълнение на необходимите специфични действия.
След приключването на тази стъпка думата ще бъде дадена на отделните комисии на Европейския парламент, който ще има за задача да изслуша и най-вече да одобри членовете на Комисията.
Това е доста деликатен и съвсем не формален момент.
В миналото търканията (както лични, така и политически) са водили до забавяне на работата, която, така или иначе, се надяваме да приключи не по-късно от пленарното заседание през октомври 2024 г.
Всъщност по този повод председателят Фон дер Лайен ще говори директно пред Парламента и ще представи работната си програма, която ще трябва да бъде ратифицирана чрез вот на доверие.
Едва след този нов вот Комисията ще бъде наистина установена и приета.
МНОГО КРИЗИ, С КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ СРАВНЯТ Сблъсъкът от последните няколко седмици относно определянето на имената и гласуването на председателствата най-вероятно ще се появи отново при току-що описаните стъпки.
Това е така, защото никога досега новият европейски законодателен орган не е започвал в много труден контекст.
Кризата не се разгръща само от икономическа гледна точка, а и не е ограничена в границите на Европейския съюз.
Международната нестабилност, както и дългосрочните явления, пораждат проблеми със сигурността на прага на Европа, докато икономиката трябва да се съобразява с изискванията на световния пазар и екологичните политики.
МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА Институционалните стъпки за започване на законодателния орган виждат на заден план разгръщането на основните кризи, с които сме принудени да се справяме на международната сцена.
Войната в Украйна, за която все още не изглежда, че има пареална и жизнеспособна пътна карта за мирен процес, със сигурност е в центъра на мислите и работата на европейските институции.
Войната на прага на Европа очевидно е несъществен елемент от това, което трябва да представлява програмата на Фон дер Лайен, и вотът на доверие, насрочен за октомври, също ще трябва да бъде внимателно оценен по този въпрос.
Но сигурността на Европа не е застрашена само от сблъсъка между Русия и Украйна; всъщност нестабилността на целия регион на Близкия изток, като се започне с израелско-палестинския конфликт, е въпрос на непрекъснат анализ.
Особено в наши дни, когато разширяването на конфликта към останалата част от региона изглежда неизбежно и почти неминуемо. Във всички тези контексти позицията, заета в изграждането на новите европейски институции от правителства като италианското, има съществено значение.
Действията за оказване на натиск върху институциите, особено ако се осъществяват от силни правителства на националния фронт, имат тежест, която не може да бъде забравена и която трябва да бъде приложена особено по въпроси от жизненоважно значение за сигурността на границите на Европейския съюз.
Нека разгледаме вече откритата игра на американските президентски избори и как резултатът от тях може да се отрази на отношенията отвъд Атлантика.
Без да забравяме как конкуренцията между САЩ и Китай се развива на световно равнище и по този начин оказва силно влияние и върху европейския пазар и икономика.
Следователно новите институции се подготвят да се появят в рамките на една многостранна система, която преживява може би най-тежката си криза.
Подкрепата на силни правителства сред държавите-членки със сигурност е условие, което трябва да се търси, особено с оглед на дългосрочната стабилност.
ОБЩА ЗАЩИТА И ИМИГРАЦИЯ Подкрепата за институциите, особено от страна на членовете, които съставляват границата на Съюза, е от съществено значение днес.
Всъщност в този законодателен орган процесът на интеграция в областта на общата европейска отбрана не може да не бъде преразгледан, както и въпросите на имиграцията (особено от африканските страни) ще бъдат в центъра на дебата.
Сегашният глобален сценарий не може да не изисква от Европа да поеме отговорности, които преди са били немислими.
Самата сигурност на Съюза е застрашена от конфликт на прага му.
Непрякото участие в конфликта между Русия и Украйна поставя предизвикателства, с които могат да се справят само силни европейски институции (по-конкретно силни в консенсуса на държавите членки).
Европа трябва да развие капацитета си да бъде централен и водещ елемент в рамките на Атлантическия съюз, особено с оглед на събитията на последната среща на върха на НАТО за 70-годишнината на Алианса.
Разходите за отбрана трябва да се извършват по-интелигентно и с оглед на оперативната съвместимост, особено в служба на общи мисии и с Европа в центъра на вътрешния пазар на отбраната.
Технологичният растеж в това отношение трябва да бъде важно предимство на европейската икономика, превръщайки се в стълб, на който да се основава подновеният фокус върху общата отбрана.
Южният фронт е засегнат и от ръста на имиграцията, който не може да бъде подценяван от новите европейски институции, особено в отношенията с държавите-членки, които са най-силно засегнати от това явление.
Предизвикателството ще бъде борбата с нелегалната имиграция и чрез тежестта на Европейския съюз в координация със страните на произход и транзит на миграционните потоци.
Инициативи, които не бива да пренебрегват участието на Съюза, но все по-често се оставят на отделните държави, които са оставени сами да се справят с дисбалансите, породени от тези явления.
РАСТЕЖ И ОКОЛНА СРЕДА Важността на подкрепата на силни правителства сред държавите членки със сигурност е свързана и с икономическата ситуация, в която се наблюдава доста слаб растеж, в допълнение към забавянето на данните за световната търговия поради международната нестабилност и непредвидените обстоятелства, свързани с всички очертани досега кризи.
При този сценарий водещата роля на Европейския съюз остава жизненоважна, още повече че през последните години тя определено не беше постигната. Несъмнено Фон дер Лайен при представянето на своята програма (планирана, както вече писахме, за пленарното заседание през октомври 2024 г.) ще се съсредоточи върху подновяването на конкурентоспособността на Европейския съюз, включително с оглед на намаляването на зависимостта от енергийни и стратегически ресурси.
Конфронтацията по тези теми със сигурност не може да пренебрегне позицията на страни като Италия – нации, които естествено са кандидати за ключова роля в разпределението на енергията.
След това стои въпросът за „зелената сделка“, по който ще трябва да се съгласуват правилните очаквания на държавите-членки в икономически план.
Ако в действителност енергийният преход и декарбонизацията останат приоритет за Европейския съюз, те със сигурност не могат да поставят на колене определени промишлени сектори или да натежат на икономиките, особено ако рискуват да влошат резултатите на националните пазари, а оттам и стабилността на правителствата.
Всъщност разходите за тези зелени стратегии не могат да тежат на националните правителства или на отделни сектори.
Това би довело до изостряне на конфликтите и най-вече не би оправдало очакванията за подновяване на конкурентоспособността на Европейския съюз на световния икономически пазар.